Рада Николова
Тук няма да говорим за президенти и премиери. Още по-малко за послушни политически чиновници, които наричат подигравка с пандемията или мерзост изкачването до Шипка, за да отдадеш чест на прадедите, извоювали свободата ни. Тук ще говорим за падението на цялата политическата класа.
Ричарт Сенет[1] изказа своя сантимент към падението на гражданина с намаляващи полагаеми се права и узурпирани житейски шансове. Лишеният от авторитет гражданин, вече все по-трудно ще изпълнява функциите си на легитиматор на политическата класа. От падението на гражданина до падението на политическата класа се извървя дълъг път. Той мина през разрушително разединение и недоверие, което стана резултат от устойчиво неглижиране на ценностите на хората, докато политиката също така устойчиво флиртуваше с икономиката и финансите. Днес резултатът е технологична доминация на входа и изхода на всички данни и политическа озлобеност за тяхното притежание; човешка психодрама между природната същност и изискванията, законите и оцеляването през норми и сметки.
Изследователите на ценностните твърдят, че техен носител са хората, че имат осево значение за цялата система на обществото[2]. Тяхното манипулиране, неглижиране, подменяне рано или късно води до дистанциране на носителя им от наложения изкуствен конструкт под формата на закон. И този момент се определя като разпад на системата, тоест на обществото. Целият проблем на баланса, справедливостта, е именно в разминаването на ценностите, които водят до разминаване на потребности, мотиви, интереси, цели. Свободата например е ценна за всички. За хората тя е право – вътрешно и външно, да определиш посоките и смисъла на живота си. За властта тя е възможност да определиш закона за всички. За парите тя е стремеж да изисква от всички. Въртим се в ценностния триъгълник на обществото определен от свобода, пари и власт и се борим с разликите на ценностните възприятия, които носят хората, политиката и икономическите субекти. Изживяваме трудно свободата си докато се подчиняваме на парите и се страхуваме от властта. Политиката изживява трудно властта си, докато хората искат да участват в определянето на закона и разпределението на парите. Икономиката изживява трудно печалбите си, докато властта я ограничава, за сметка на своя периметър, а хората се противопоставят на фаталната обреченост на отдадено време за продукция, средствата за консумация и загубени природни блага заради алчността. Оспорван баланс, които на никой не е достатъчен. Изкривен баланс, който поставя на риск и разруха цялото.
Ноам Чомски доказва наличието на „дефицит на демокрация“, в резултат на категоричното разминаване на общественото мнение и държавната политика[3]. С понятието „единствен стандарт“, той разкрива политическата хегемония обслужваща икономически интереси на гърба на данъкоплатеца. Джоузеф Стиглиц го доказва с „прекалено големите, за да фалират (банки)“, чиято сила е в монопола и държавните им субсидии[4]. Адам Пшеворски заключава за демократичните процеси, че са „една стратегия наложена отгоре“[5]. К. Касториадис анализира, че „финансовите пазари налагат своите закони и предписания върху планетата“[6]. И. Кант, Р. Дарендорф, У. Бек пледират за световно гражданско общество, осъзнато за мястото си в законодателната структура на обществената система[7]. СЗО настоява за глобални база данни[8].
Ако си спомним думите на Х. Маккиндър, че “който владее Източна Европа владее Централната област, който владее Централната област командва световния остров, а който командва него – управлява света”, то днес лесно може да ги перифразираме. Които владее глобалните база данни, той владее света. И тук, точно тук е ключът към нататък. С кой ще върви напред човека – с технологиите или с политиката? С кой ще вървят напред технологиите – с политиката и финансите или с хората? С кой ще върви напред политиката – с хората или …? Ако Просвещението бе епохата на разума, то време е да влезем в епохата на ценностите и да прокараме новия път. Път, в които обществената система не е конструкция на единствен стандарт, а комбинация на достатъчността и онези изконни човешки ценности, заради които живеем и сме живи. Разпадът на обществото все още не е факт. Факт е, че политическата класа губи своите основания, почти за всичко. Ако държавното управление е управление на информация, финанси и социален мир, то днес политиката е безсмислена и в трите сфери. Информацията и финансите са технологични алгоритми, чиято собственост не е обществена. Социалният мир днес е възможен при пълно обезличаване на човека, което не е реално. Макар и подценен до неговото падение и лишение от авторитет, човекът е носител на вътрешни ценности, които са основание и за разумния му свят. Следователно унищожаването на човешката ценностна система е унищожаване на човечеството. И ако У. Бек призоваваше – „граждани от всички страни обединявайте се“, то днес ние ще призовем: Човеколюбци от цял свят – обединявайте се!
06.02.2021
[1] З. Бауман, Глобализацията. Последици за човека, стр. 30
[2] Г. Фотев, Сфери на ценностите
[3] Н. Чомски, Провалените държави
[4] Дж. Стиглиц, Свободно падане
[5] А. Пшеворски, Демокрацията и пазарът
[6] З. Бауман, Глобализацията. Последствията за човека
[7] И. Кант, Към вечния мия мир; Р. Дарндорф, Модерният социален конфликт,
[8] Доклад на СЗО от 14.04.2020 за развитие на пандемичната ситуация
Be the first to comment