Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето – пише в Акосиаста.
Време за раждане и време за умиране;
Време за раждане и време за изкореняване на насаденото;
Време за убиване и време за изцеляване;
Време за събаряне и време за градене…
Това се казва в тази книга от Стария завет. И явно сега дойде времето за голямо разместване.
На другия край на земята
Мислите ми дълбаят
Без да срещат дъно те
излизат в другия край на земята
И стигат до теб
а ти се чудиш
откъде се познаваме
Играем шах – аз и ти местим
фигурите по начин
който няколко хода напред
друг определя
Но ти не спирай да движиш фигурите
Иначе играта ще свърши с мат
Под повърхността на нещата
Така изтрито е всичко:
Паважът
Навикът
Любимите дрехи
Дръжките на вратите
Познатите метафори и
Палецът на статуята на Аристотел
в очакване за прилив на мъдрост…
Така изтрито е всичко
от много употреба
Но аз продължавам да
търкам повърхността на нещата
докато открия
нови пластове и очакването
за прилив на смисъл
Нежеланите неща
Уморено е морето
от призрачните срещи с хората
морето уморено е
Незарастваща е неговата рана
от допира му с нас
Кръвта напира и животът
постепенно
замира…
¡No pasarán! – Няма да преминете
Бурите са яростно припомняне
кой е пришълец и
кой е господарят
Вятър Въздух Огън и Вода
разместват нежеланите неща
Be the first to comment