Три стихотворения от Михаил Григоров

МЪЖКИ ВЯТЪР НАД РЕКАТА

Тоя свят оглупява, тоя свят се прекършва –

вместо зърното плява, вместо здравото – мърша.

Има здраво, но скрито, вдън гори тилилейски.

То не е във Туитър, още по-малко във Фейсбук.

Суета или алчност, власт над тая планета,

а душата е плячка на една сган диванета.

Колосални богатства и безпаметна бедност.

Ненормалници властват, а нормалните бедстват.

Нищо свято не иска, на добро не прощава.

Тоя свят да му мисли Бог дали заслужава.

Мъжки вятър подухва и повдига полите

на жената на кея, гледа тя, уж сърдито…

И бедрата й блясват – като миг на човечност.

И така е прекрасна, и така е далечна…

ЖЕНА

Една жена сама във тъмна стая се съблича,

далече от реки и от морета.

И само есента и тънък лунен лъч отвън надничат…

Това започва да се случва все по-често.

И тя започва да си мисли, че е уморена,

започва все по-рядко да излиза и да се събира с хора.

А всъщност във жената има толкова любов стаена,

ала навън светът все глупости говори.

Гърдите й са като две луни – опасна –  прелестта им.

Към тях като крадец среднощен се прокрадва мисълта ми.

ВНЕЗАПНО ЛЮБОВНО НАСТРОЕНИЕ

Понякога как искам да заровя пръсти

във разпуснатите ти коси

и да целувам дълго изящната ти шия

Страстта не мога да прикрия

и можеш само ти да ме спасиш.

Аз искам да открия тайните на нежното ти тяло

най-скритите места

от всички хора

от цялата умора

безразличие

и отвращение

от тоя свят

Аз съм богат

защото знам

че криеш

във душата си

безбрежна нежност

и любов.

Това съкровище е мое

и аз ще го открия.

Дори душата ти да е море

а тайните – 

в дълбокото –

корали.

Разбра ли!…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.