Три стихотворения от Иглика Горанова

Гълъбите

Кварталните гълъби чакат трохите,

които им роня.

Ако погледнат сити нагоре, имаме сделка –

пускат щастливите спомени.

Синеоки и ведри ми махат,

наричат ме мамо или любима.

С пчели и цветя се изпълва градината,

но поискам ли там да остана –

ме пробождат с крила

и ме връщат в стаята.

Денят започва с хляб и завършва с трохите,

в които кварталните гълъби ме събират.

Злото

То не иска да се променя,

не се разкайва,

спотайва се

и избира

кого да разбива.

Изтръгва радостта

от душата,

краде от пролетта,

опустошава лятото.

Гази есента и мрази зимата.

Вменява вина

и никога не е виновно.

Злото гледа с тъжни очи.

Погалиш ли го –

то побеждава.

Пътят

Трева, а под тревата пръст,

живот в пръстта,

небе над нея.

Къде ще свърши

твоя път

избира светлината в тебе.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.