Тринайсет: Стихотворения от Асен Сираков

На гости в чужд живот

Не питай защо.

Просто влязох и седнах…

Посегнах

към някаква купа

с нещо натрупано

от домакинята.

Празник.

Неин…

Или на баба ѝ…

Всички са нейни приятели.

Разни.

Знаят какво е уасаби.

Има и еколози –

чисти от ланшния петък.

Пият си дозата.

Спорят

колко дървета са нужни

за книжна салфетка.

Вярват си

като на сцена.

По Станиславски.

Или по Брехт?

Някой казва и Авицена…

А малки жени

със сочно окръглени,

срамно безчувствени,

честно обръгнали

устни

вещо споделят:

за някакъв Епикур,

за някакъв Светльо

с прякор Светоний,

който цитирал Еразъм,

за недостижимия,

потапящ в сладка агония,

тибетски оргазъм,

и за достъпния,

глобално затоплен,

живот,

в който влязох

и просто приседнах.

Гърция

Дебели, трътлести
маслинови дървета.
Гъркиня ми изпраща
зехтинена усмивка.
Параклиси 
с размер на пощенска кутия.
Около тях прелитат богомолки.
Из маранята плават чехли.
Малките – на Персефона,
големите – на Посейдон.
Зноен мързел, суша.
И пак море, море, море…
Повече от всяка суша.

На някакъв плаж до Никити

Албанец прибира боклук.

Турчин минава, за да го видят.

Грък, заченат край Тива,

ухажва лъстиви шезлонги.

Българин се прави на Крез.

Сърбин го задминава по арогантност.

И само морето и бялото вино –

самотни в своето съвършенство.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.