Техните политики, нашите пари -

Рада Николова

Извън всяко съмнение е, че официалната власт налага идеи, финансирани с нашите собствени пари – бюджета. На фона на природните бедствия и човешкия страх от смъртта често се питаме за какво плащаме, всъщност.

У.ф.д.Л. извади зелената сделка и провъзгласи „климатичната неутралност“ на Европа до 2050 година. Европейският парламент (ЕП) гласува Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) изискващ общ европейски дълг в трицифрени милиарди, с които да се отговори на ковид кризата, дигитализацията и зеленизацията. Правителствата извадиха нашите пари и платиха ваксини, изискващи индивидуално писмено съгласие при поставяне. Фармацевтите преброиха своята печалба[1], но се оказа, че и ваксинираните се заразяват и пренасят вируси[2]. Наложи се политиците в някои държави да задължат лекарите (?!), учителите и администрацията да се ваксинират. Вменяват се скрупули за безотговорност, поддържа се постоянна среда на страх в обществото. Вяра няма.

Българският политически живот отчайва с липсата на поведение и визионерство. Някои от представителите му се държат като фантома от Фейсбук. Прототипът на партиен премиер и правителство е постоянно в разработка. Националните каузи са неясни. Времето тече, а гаргата на парламентарното шоу се рее и грачи. Организацията на парите се променя тихо – депозитите остават в миналото, свободните пари се насочват към капиталовия пазар. Зреят въпроси за собствеността. Природата бушува.

Междувременно, с краен срок средата на 2022 г., предстои внасяне за одобрение от ЕК на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Той е базиран на МВУ, сърцето на европейската newgeneration.eu (ново поколение на Европа) стратегията, по който ЕК ще разпредели 312,5 млрд. евро грантове и 360 млрд. евро кредити между страните членки на Европейския съюз[3]. България ще получи 12 621 480 000 лева. Републиканският бюджет допълнително ще финансира 1 325 199 000 лв., а останалите 6 880 366 000 лв. се очаква да се генерират от частни инвеститори[4]. През тези пет години България ще плати в Европейския бюджет близо 7 310 000 000 лв., или по-скоро 8 млрд. лв. членски внос[5], с което сумата от ЕС в подкрепа на НПВУ ще се нетира до близо 4,6 млрд. лв. (12,6 – 8) за периода, което е около 4 % от БВП[6] на България за една година, или по 0,8% от БВП за всяка години на плана.

Така следващите пет години с помощта на МВУ по плана на ЕК, одобрен от ЕП, НПВУ на България планира общо 20 827 045 000 лв. заемни, бюджетни и частни финанси за инвестиция в по-плавно преминаване през двойния зелен и цифров преход. НПВУ е оформен в четири политики съотнесени към три стратегии на визия БЪЛГАРИЯ 2030. Четирите политики на плана акцентират върху: цифрови умения и технологии (27,4%), управление на природните ресурси (36,8%), транспортна и цифрова свързаност (17,8%), групи в неравностойно положение и „ефективни и отговорни публични институции“ (18%). Трите стратегии на визията са: ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Интересното е, че тези „амбициозни“ политики се предлагат на фона на 46%-на функционална неграмотност в България, която е голяма изненада за 98%-та образованост в страната ни 20 – 30 години по-рано. Изпълнението на плана съобразен с визията, според анализите приложени в НПВУ, ще доведе до подобряване на макроикономическите показатели на страната в сравнение със ситуация, в която планът не е приложен, тоест ако 21 млрд. не са похарчени по споменатите политики. Икономическите ефектите на плана са базирани на презумпцията, че инфлацията за периода 2021 – 2026 г. ще е постоянна в сравнение с 2021 г., с леки отклонения до 0,1 през 2024 и 2025 г. (Към момента всяка домакиня ще опровергае официалната статистика за едноцифрена инфлация, като се аргументира с бележката от супермаркета.) Растежът на БВП до 2023 г. ще е по-нисък, но в периода 2025 -2026 г. ще се повиши, като потенциалният ръст на БВП очертава парабола с връх 2022 г. – 2023 г. Нарастването на работната заплата в процент би се подобрило с 2,1% в края на периода. Сериозни са ефектите демонстрирани при потреблението. Още 2021 г. потреблението би следвало да е 1,5 пъти повече, през 2022 г. – близо 6 пъти по-вече, през 2023 г. – около 8,5 пъти повече, 2024 г. е пикът на потреблението – близо 10 пъти повече и следва плавен спад (виж приложението по-долу). Причина за това драстично покачване на потреблението не е ясна, особено при посоченото нарастване на работната заплата и очакваната трансформация на работни места.

Зелената сделка се аргументира с екологичните проблеми и борави с понятия като „да не се нанася особена вреда“ на природата, „климатична неутралност“, „кръгова икономика“, „биологично разнообразие“, “индустрия 4.0”, “трансформация на икономиката” и др. Планът предполага драстична замяна на невъзобновяемите източници, особено в сектор транспорт и държавната Марица Изток 2. Биологичното разнообразие ще бъде защитено чрез „Натура 2000“ и зоологическите градини. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) като соларни батерии и ВЕЦ ще са преобладаващи, жилищният и обществен фонд в страната ще стане енергийно ефективен до 2050 г., т.е. 24 години след приключване на НПВУ. Тогава ще настъпи и климатичната неутралност на Европа. Думата „неутралност“ донякъде кореспондира с „независимост“. Но ако в обществената система елементите са държавни и международни образувания, представени от човешки същества, с които може да се преговаря, то в природната система преговори със слънцето, дъжда, вятъра не са възможни. От друга страна екологичните проблеми имат поне три компонента: енергийни източници, консумация и отпадък. В плановете на политиците не се предвижда промяна на консуматорското поведение, както и задължителна преработка на отпадъка от производителя. Напротив, планът се базира на повишаване на потреблението, а значи и на производството. Никой не трябва да е консумативно неутрален. Налична е една политика наречена „от фермата до трапезата“, която изисква дигитализация на селското стопанство с цел посредством уникален идентификационен номер за всеки продукт да може да се установи произхода и съдържанието на едно кисело мляко, например. За индустрията, обаче, чийто крайни продукти не са 100% разложими както храната, подобно изискване няма. Тоест не е предвидено, например, автомобилният производител да изкупи произведения автомобил след време и това да се проследи. Но ако се предвиди, то към този производител ще има още три предприятия – за изкупуване, преработка и нов дизайн на продукт, което означава нови работни места, по-висока цена и съответно икономически ръст от кръговратната стойност, а не от повишените продажби. ЕК не може да преговаря с Природа, но ще преговаря с бизнеса, може пък да стигнат до някаква идея за намаляване на консумацията, но едва ли. Има и се правят лобистки закони.

Цифровизацията е наложителна. Нестихващата корона криза (от α, през ∆, до ꞷ) стимулира видимо и дръзко този процес. Анализът на текущото състояние в страната, описан в плана, показва неподготвеност за пълна цифровизация на българското население. Предвидени са множество ресурси за обучението му в компютърни компетенции, въвеждане на 5G мрежа, разширяване широколентовата инфраструктура и покритието ѝ с 5G, изграждане на централизирани цифрови платформи в системата на образованието, здравеопазването (с достъп на трети страни) и правосъдието, създаване на цифрови идентификационни номера на гражданите (с включване към европейската платформа) и (отново) въвеждане на електронно правителство. Киберсигурността, която ще става все по-неустойчива, е спомената от гледна точка на киберпространството на държавата. Но киберсигурността не касае само държавата, а всеки от нас. Към днешна дата всяко едно електронно пространство стартира с искане за съгласи за управление на лични данни, според регламента на ЕП. Но това е съгласие, а не разрешение за употреба, което се дава и на трети страни. По-любопитните граждани са наясно, че списъкът на тези трети страни, който е наличен като приложение заедно с искането за съгласие, включва множество имена на компании, за които нищо не е известно, не са български, а голяма част от тях са регистрирани в офшорни зони. Тоест, отказът да се даде съгласие на тези и на трети неясни страни да боравят с нашите данни води до невъзможност да се използва услугата. В ерата на големите данни (big data) се анализира структурирана и неструктурирана информация, като втората касае текстове (съдържание в имейлите и прикачените файлове), видеата и снимките (лични). Видяхме в плана, че например цифровата платформа в сферата на здравеопазването предполага централизация на големи данни и достъп на трети страни до тях. Само за университетите, като трета страна, е записано изрично, че ще ползват анонимизирани данни. А другите трети страни?! В началото на пандемията 2020 г. МС на РБ одобри ДАНС да има пълен достъп до досиетата в учебните заведения – от детските градини до БАН. Това показва, че въпросът с киберсигурността се изостря на лично ниво и поради липса на знание и поради наличие на двусмислено законодателство. Има и още, например работните места. Трансформацията ще промени много работни места и житейски съдби. (Хипотетично – защо е нужен полицай, ако може да го замести робот?!) При всички случаи този проблем пряко се свързва с човешките права, за които ЕК е много заинтересована, но само ако касаят трети, четвърти или 33ти пол, което подобно на „климатичната неутралност“, може да приемем като някакъв вид “неутралност на биологичния вид”.

Образованието е съществена тема от плана. БАН ще получи пари за увеличаване капацитета си в сферата на цифровизацията и водородните енергийни източници. Дигиталното образование ще става норма, предвижда се централизирана цифрова платформа за това, а обучаващите се ще получават компетенции. Има две изречения, в които се казва, че ще се развива критично мислене. Но критично мислене не се изгражда с компетенции и видео уроци с анимация и глас зад кадър. То изисква преподаване на широки и дълбоки познания от личност, както и много под 46% функционална неграмотност. Изисква интерес и характер. Акцентът върху науки свързани с технологиите стеснява и ограничава развитието на самите точни науки. Много от големите научни открития се базират на хуманитарни и философски разбирания, без които няма критично мислене, дори може да кажем, че няма мислене. Но защо ни е?! Нали изкуственият интелект е за това?! Естественият ще спи. Окрупняването на висшите учебни заведения според плана може би отговаря на демографското състояние на страната, но нали във визия БЪЛГАРИЯ 2030 втората от трите стратегии е „демографски подем“?! Всъщност и трите стратегически цели на тази визия са фактически следствия на дългогодишни, недалновидни и целенасочени политики. Интересна е обаче йерархичната подредба на петте оси за промяна на тези следствия: “Иновативна и интелигентна България”, “Зелена и устойчива България”, “Свързана и интегрирана България”, “Отзивчива и справедлива България” – до тук препокриват НПВУ и политиките на ЕК. Последната (от кумова срама) е “Духовна и жизнена България”[7]. Но нали „Духът прави силата!“. Планът и визията явно не основополагат на това, пък и няма как, нали за 20 -30 години от грамотно неутрални (98% грамотност) ни докараха до функционално неграмотни (46%). И тъй като в консумативното общество консумацията прави и политическата, и икономическата сила, то всички политики изключват по презумпция неконсумативни ценности. В допълнение към планирания пет членен “Съвет за икономически анализ” (защо не и климатичен, технологичен, социологичен, демографски) предвиден към МС на РБ, няма изискване учените, които ще го съставляват да са българи, но пък планът предвижда изграждане на един от петте европейски супер компютъра в България.

И визията и планът са всъщност план за трансформация – дигитална и енергийна, следващ идеологията на ЕК. Не се планира или визира, обаче, дигиталната трансформация да се приложи и в самата политика с цел промяна на парадигмите на демокрацията и икономическия ръст. Дигитализацията освен големи данни и обработката им с цел търговия или контрол, предполага и широко участие на хората в законодателния процес и властта, а това означава в решенията за всяка трансформация, транзит, реформа или просто промяна. Дигитализацията предполага и баланс на обществените подсистеми (социална, икономическа, финансова, технологична, политическа, културна), а не само на властите, за които познатият механизъм на икономически ръст и възможността да задължават суверена са единствения стожер на сила.

Лиричният герой в този преразказ, българският гражданин, ще заплати реализацията на плана и визията и ще премине “по-плавно” шоковия преход към зеленизация и цифровизация. В резултат ще е компетентен да работи в интернет; ще може пълноценно да използва 5G мрежата, която по план ще има 100% покритие (14 % към момента); ще има цифров идентификационен номер, по който ще бъде разпознаваем навсякъде; ще може да пазарува онлайн и да ползва подлежащото на изграждане он-лайн управление на страната на „едно гише“. В допълнение всичките ни данни относно здраве, образование, компетенции, движение и комуникации ще са централизирани в различни платформи с достъп (анонимизиран или не) на трети лица и той, гражданинът, ще даде съгласие. Ще усп~~око~~им майката Природа като сменим горивата от невъзобновяеми на възобновяеми, ще повишим потреблението (ако имаме работа или минимален държавен доход), а значи и продукцията, а политиката ще спазва принципа за „не нанасяне на особени вреди“. До 2050 г. сградният фонд ще бъде енергийно ефективен, и колкото и хора да са останали да живеят в него ще могат да се возят по магистралите в северна България, в която не разбрах как ще се върнат хората. Но дори и да не се върнат, то ще изяждаме с удоволствие всяка краставица идентифицирана с уникален цифров номер от платформата на селскостопанската програма „от фермата до трапезата“. С удоволствие ще хапваме и черешите, и ябълките с “европейски вкус от Румъния и Полша”, рекламирани в “прайм тайма”[8] на една национална телевизия. Ще има още много радости – множество промени в законите, множество нови работни групи по министерствата, съвети по най-разнообрази политики, грижа за малцинствата (роми) и уязвимите хора (саниране на старчески домове), ще се решават джендър въпросите, жените ще навлизат в трудовия процес (!?). Междувременно Природата ще демонстрира, че сме зависими от нея.

И така, изпълнени с компетенции, цифровизирани, зелени, санирани, с равен достъп до най-бързата 5джи мрежа, качили се на споделени електрически автомобили и готвещи с водород ще потребяваме повече, ще инвестираме (ако има какво), защото депозитът ще е скъп, ще се радваме на словесен набор от политически жаргон включващ думите „климатично неутрален“, “дигитално компетентен”, „устойчивост“, „справедливост“, „равен достъп“, „зелена сделка“, „без особена вреда за природата”,”индустрия 4.0” „суверен“ … дори и никой да не ни е питал, дали за това искахме да се изхарчат нашите пари, тоест нашия трудов живот.

Приложение:

Според пролетната макроикономическа прогноза[9] от март 2021 г., БВП в реален растеж за периода 2019 – 2024г. БВП расте в % така:

2019	2020	2021	2022	2023	202 4
3,7	4,2	2,7	3,6	3,4	2,7

Ако се приложи НПВУ се очакват следните изменения в БВП, СРЗ и инфлацията[10]:

	2021	2022	2023	2024	2025	2026
БВП [реален растеж, пр.п.]	0,2	1,0	2,7	4,7	5,8	5,5
Потенциален БВП [растеж, пр.п.]	0,7	0,9	0,9	0,7	0,3	-0,1
Средна работна заплата [ниво,%]	0,0	0,1	0,5	1.0	1,6	2,1
Средногодишна инфлация (ХИПЦ) [пр.п.]	0,0	0,0	0,1	0,2	0,2	0,1

Потребление сравнителен анализ без НПВУ – с НПВУ

	2021	2022	2023	2024	2025	2026
Потребление без НПВУ	2,6	2,8	3,4	2,9	–	–
Потребление в следствие на плана	3,5	12,9	25,5	29,7	27,9	16,6

[1] https://www.dw.com/bg/%D0%BE%D1%82-pfizer-%D0%B4%D0%BE-curevac-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8/a-56442038

[2] https://pogled.info/svetoven/amerika/vatreshen-dokument-na-tsentrovete-za-kontrol-na-zabolyavaniyata-na-sasht-voinata-se-promeni.132703

[3] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility_en

[4] https://www.nextgeneration.bg/14, НПВУ_July2021.pdf стр. 50

[5] https://www.minfin.bg/bg/883

[6] БВП на РБ по пазарни цени за 2019 е 115 млрд. лева (НСИ), сметката по-горе се прави с ориентировъчен среден БВП 115 млрд. лв.

[7] Bulgaria 2030 (2).pdf (government.bg)

[8] Най-гледаното време

[9] https://www.nextgeneration.bg/14, НПВУ_July2021.pdf стр. 279

[10]https://www.nextgeneration.bg/14р, НПВУ_July2021.pdf СТР. 282