Хората нямат търпение за нищо, лесно заменят желанията и мечтите си, а това ги отдалечава от успеха, казва голямата наша спортистка в интервю пред Далиа Щилянова от клуба по журналистика към 125 СУ “Боян Пенев”
Тереза Маринова е българска лекоатлетка, състезател в дисциплината троен скок. Световната ѝ кариера започва когато през 1995 г. печели Европейската титла за девойки в Унгария. През 2000 г. тя постига невъзможното- печели Олимпийските игри в Сидни със забележителните 15. 20м.. Прибира се с бронзов медал от Световното първенство по лека атлетика през 2001 г., както и на тогавашното Европейско първенство. Тя печели Световното Indoor първенство през 2001 г. в Лисабон и през 2002 г. Вътрешното европейско първенство. Тереза до ден днешен се занимава с леката атлетика, но като треньор. Тя предава своят опит на младото поколение, което учи на качества, които са свързани не само със спорта, но и това как да бъдат шампиони в живота.
Г-жо Маринова, кога за първи път стъпихте на пистата и допускахте ли тогава, че леката атлетика ще бъде Вашето бъдеще?
Започнах да тренирам лека атлетика на 6-годишна възраст, като в началото всичко беше по-скоро игра. По всяка вероятност съм избрала леката атлетика, тъй като моят баща е бил лекоатлет и рекордьор на България на 800 м. Няма как да кажа, че съм имала големи очаквания в самото начало. Мисля, че големите ми амбиции се появиха през 1995 г. със спечелването на Европейската титла за девойки в Унгария.
Какво Ви кара да продължавате да се занимавате със спорта? И защо избрахте да бъдете треньор на подрастващи?
Когато си спортист от такова ниво, спортът е клеймо за цял живот. Дори да не бях избрала да продължа като треньор, със сигурност изборът ми щеше да е свързан със спорта и по-скоро с леката атлетика. Иначе треньорската работа е много голяма отговорност, която се поема както към състезателя, така и към родителите на дадено дете. Даваш всичко от себе си, за да виждаш положителната промяна, да възпитаваш и изграждаш ценности. Понякога е огромно удоволствие, понякога ти докарва безсънни нощи, но няма нищо по -хубаво от това да помагаш на някой да сбъдне мечтата си.
Кои са били най-трудните моменти във Вашата кариера?
Тези моменти са много, но най-лошият беше една година преди Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Получих травма и се наложи да ми направят две операции. Въпросът е в такива моменти как възприемаш случилото се, аз го приех като предизвикателство и в крайна сметка спечелих.
Какво е чувството да бъдеш олимпийски шампион?
Трудно може да се опише, за мен беше много важен момент защото сбъднах не само моята мечта, а и тази на моят баща.
Какво мислите за младежта и спорта в днешно време?
Мисля, че за да се превърнеш в успешен състезател, е необходима жестока самодисциплина, която малко хора са склонни да си наложат. Но за мен ключът към успеха е в търпението, да можеш лека-полека да градиш и накрая да видиш резултата. Днес нямат търпение за нищо, лесно заменяме желанията и мечтите си.
Кои са качествата, които най-много харесвате у себе си?
Търпение и брутален инат.
Коя е най-трудната част от Вашата работа сега?
Да накараш децата да повярват, че чудесата се случват, когато си склонен да ги сътвориш с всеотдайност и работа.
Be the first to comment