Сюлеймани постигна повече след смъртта си, отколкото приживе

Орлин Енчев

Ден днешен. 40 загинали и 213 ранени. Не при военни действия или атентат. Случило се е по време на погребението на Сюлеймани. Не си спомням скоро погребение да е било отменяно по такава причина.

Трудно е да се каже, че не беше заслужил смъртта си. Касем Сюлеймани беше отговорен за 11 скорошни атаки срещу американски съоръжения в Ирак, дори атаки срещу неутрално, цивилно корабоплаване в залива; нападението върху съоръженията на Aramco в Саудитска Арабия и други, които убиха стотици американски войници в Ирак. Той беше архитект на стратегията на Иран за мобилизиране на милиции за дестабилизиране на съседните държави и бруталната стратегия в Сирия.

Независимо че САЩ не е във война с Иран, Сюлеймани е във война със САЩ от 15 години.

Въпреки че убийството на Сюлеймани беше част от стратегията на войната в Ирак и на предишните двама американски президенти, само Доналд Тръмп пое отговорността да отмъсти за гореспоменатите офанзиви. Една демонстрация към всички, че няма да се разминат безнаказани за такова поведение.

Така че администрацията беше оправдана за убийството на Сюлеймани – но това не означава, че беше добра идея.

Факт е, че голяма част от стратегията на Сюлеймани беше започнала да се разпада и то по начини, изгодни за американските интереси. Докато Сюлеймани водеше наземната война в Сирия от името на Башар Асад, само руската намеса предотврати падането на Асад. Русия ще диктува условията в бъдещето на Сирия, а не Иран.

Възможно е, дори вероятно, последните атаки от страна на Иран върху американски бази в Ирак да са явен опит да разсеят последиците от протестите в Ирак. По този начин Сюлеймани може би е успял в смъртта повече от това, което не е успял да постигне в живота. Съдейки по тълпите на погребенията на Сюлеймани в Иран, убийството му сплотява иранците и тяхното правителство, поне временно.

Загубата на Стратега е евтина цена за плащане от Иран за постигане на сближаване между правителството и неговите хора и излизане на САЩ от Ирак.

По-добрата стратегия би била да се остави Сюлеймани жив, но да се направи оперативно неефективен, чрез убийството на заместниците си, както направи САЩ със заместниците от Ал Кайда. Убийството на заместник привлича по-малко медийно внимание, но изпраща мощно съобщение. Тогава стратегията би постигнала целта – да притисне Иран и да даде на САЩ облика на сдържаност. Това е, което администрацията на Айзенхауер нарича “тихи военни мерки” по време на Берлинската криза през 1958 г.


Както често се случва с администрацията на Тръмп, проблемът е по-малко в политическата позиция, отколкото в изпълнението. 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.