Исак Стоянов
Представи си как след работа отиваш в близкия парк, вземеш си солети и бира. Поогледаш се и виждаш толкова различни хора. Виждаш семейство как хвърлят пръчка на кучето, а то я гони. Сигурно това е най-хубавият ден на кучето. На отсрещната пейка са седнали двама възрастни, които и дума не обелват, но изглежда сякаш си говорят без думи. На малкия хълм две деца се гонят с пръчки. Сещаш се как на теб като малък едва не ти извадиха окото с много подобна пръчка, понечваш да станеш от пейката и да им кажеш да внимават, но нещо те спира да го направиш, може би защото любопитството в теб напира, за да видиш какво ще се случи. Вниманието ти е привлечено от млада двойка, която се кара помежду си. Става ти още по-интересно. Момчето е забравил, че днес майката на момичето има рожден ден. След бързо преминалия “скандал” срещу теб се задават група от 3 двойки с по една количка, които обсъждат кулинарно предаване. Усмихваш се доволно, защото на теб и твоите приятели ви е рано за такива теми. Понечваш да станеш, но пред теб тъкмо залязва слънцето. Замисляш се, че от месеци не си седял да го наблюдаваш. Всичко покрай теб млъква, изведнъж си само ти наоколо, ставаш от пейката, тръгваш по пътеката и….
– Събуди се, закъсняваш!
Be the first to comment