Стихотворения от Димитър Дженев

Майка ми и времето

Сънувах я –
като в картина на Шагал
летеше над Париж –
градът, във който исках,
но не я заведох.
Казвахме си: „Има време!“

Но в ранното утро на новогодишната нощ*
часовникът –
секундантът на всички житейски дуели
в знак на почит събра стрелките в едно
да застинат на място,
а в доклада написа:
„Смъртта лешояд
с празни нокти и човка
отлитна нанякъде!“

Никой не ръфа плътта на времето.

*На 31 декември, 2019 г., в 05.07 часа,
майка ми си отиде от този свят

Майка ми и вятъра

Вятърът брои листата на брезата.
Гледам го и се питам:
Дали това не е майка ми.
Невъзможното е винаги желано.

10. 05. 2020 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.