
Измерения
Плодовете не узряват
в спрялото време,
разпиляно като мъртви пчели.
А черната дупка е празният кошер.
Спомен за восък.
За мед или свещ.
Катраница на съдбата,
закачена отстрани на живота.
За черни дни.
За бялата съдба.
Не мога да откъсна поглед
от черното празно.
С дъх на джибри
от ферментирали животи.
Черна дупка.
Енергийна хиена,
капан за отвлечени мисли.
По най-светлата част на вселената.
И черното заслепява
щом затвориш очи по мечтите.
Оглеждам я внимателно.
Като в бъчва за вино надничам,
в мене кръвта лудува
от пориви стегнати в обръчи,
нанизани от спрялото време.
Мога да премина през нея,
но не знам как изглежда от там
моят свят в раздвоеното пространство.
Ще опитам.
Ако съм черна дупка и аз,
взривът ще опита нова вселена,
в която жужът пчели.
Be the first to comment