Стихове от Пламен Александров

Измерения

Плодовете не узряват

в спрялото време,

разпиляно като мъртви пчели.

А черната дупка е празният кошер.

Спомен за восък.

За мед или свещ.

Катраница на съдбата,

закачена отстрани на живота.

За черни дни.

За бялата съдба.

Не мога да откъсна поглед

от черното празно.

С дъх на джибри

от ферментирали животи.

Черна дупка.

Енергийна хиена,

капан за отвлечени мисли.

По най-светлата част на вселената.

И черното заслепява

щом затвориш очи по мечтите.

Оглеждам я внимателно.

Като в бъчва за вино надничам,

в мене кръвта лудува

от пориви стегнати в обръчи,

нанизани от спрялото време.

Мога да премина през нея,

но не знам как изглежда от там

моят свят в раздвоеното пространство.

Ще опитам.

Ако съм черна дупка и аз,

взривът ще опита нова вселена,

в която жужът пчели.