
1.
Едри капки дъжд
размиха акварела на делника
и той полетя в есента.
2.
Брегът е повлечен
от мъртво вълнение,
дюна самотна помахва за сбогом
с красиво разцъфнала
пясъчна лилия.
3.
На кръстопътя на живота –
кукувиче гнездо
като кръгово движение.
4.
Подписах съгласие
за личните данни.
Самовербовах се.
5.
Нацъфтяха лайкучките
и обраха лайковете
като лековито биле.
6.
Постантропогенен – това звучи гордо.
Човек с електронен намордник!
7.
Самостта на духа
е автопортретът,
болезнено релефен
от много пътеки,
от хвърлени думи
по друма изгубен.
8.
Смутно време.
Охранени думи
обрастват слуха ни.
Хоризонтът оплита
тясна волиера
за погледи вперени.
Антропоценозата
се храни венозно
от смутното време.
9.
Здравейте,
живея на Марс,
скъпи земляни, успях най-накрая!
Докато бях сред вас,
всеки ден някой ми казваше:
„Тоя е паднал от Марс!“
Be the first to comment