Специалното правосъдие – счупено и с ниска ефективност

Оправдателна присъда по делата "Софийски имоти"

Иглика Горанова

Знаковото дело за борба с корупцията по висшите етажи на властта – доколкото нивото на районен кмет влиза в това определение – приключи с осъдителна присъда на първа инстанция на специализирания съд. Отстранената кметица на столичния район “Младост” Десислава Иванчева, обвинена в изнудване и получаване на подкупи от бизнесмени, получи присъда от 20 години затвор, 10 хил. лв. глоба и конфискация на имуществото й. Нейната заместничка Биляна Петрова се сдоби с присъда от 15 години затвор, а соченият за посредник между тях и бизнесмена Александър Ваклин, Петко Дюлгеров, получи 12 години.

Произнасянето на присъдата съвпадна с посещение на главния прокурор Сотир Цацаров в Брюксел и среща с вицепрезидента на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, на която дейността на специализираната прокуратура беше обявена за успешна, особено след като са се разширили правата й да разследва престъпления на лица от висшия ешелон на властта. Но дали това е така?

Ако се вгледаме в отчетите на специализираното наказателно правосъдие, успехите в борбата с високата корупция изглеждат далеч по-скромни. До момента делото “Иванчева” е единственото в тази сфера, приключило с осъдителна присъда, надхвърляща 10 години (повече за делото виж карето на стр. 22).

В отчета на спецсъда за миналата година пише, че делата за подкуп са били 2 от общо 25 за корупция. Трудно видими резултати, които заедно с констатациите на ЕК от последния мониторингов доклад, че липсват резултати именно в борбата с корупцията по висшите етажи на властта, отново поставят въпроса за ефективността на специализираното правораздаване.

“Спецпрокуратурата и спецсъдът са излишни. Те бяха създадени като политически инструменти, като политически трибунали и показват, че се занимават с политически акции. Не се ползват с обществено доверие и не решават никакъв проблем, а се превърнаха в проблем сами по себе си, като подклаждат съмненията, че у нас се въвежда репресивен режим. Анализът на работата им сочи, че тяхното поддържане е хабене на ресурс”, коментира пред “Икономист” Христо Иванов, бивш правосъден министър и лидер на партия “Да, България”, който е противник на специализираното правосъдие.

На подобно мнение е и Пенчо Милков, депутат от БСП и член на правната комисия. „И да е имало смисъл от създаването на специализирани прокуратура и съд, този смисъл се разми с широкото отваряне на ножицата със състави и субекти, които те трябва да разгледат и съответно да съдят. Според мен трябва да се приложи правилно съдебната карта и делата, с които се занимава спецпрокуратура и спецсъд, да се занимават редовите съдилища и прокуратури. Няма съмнение, че един видински съдия без проблем ще осъди кмета на Чупрене Ваньо Костин, с който сега се занимават спецпрокуратурата и спецсъдът“, коментира Милков.

На същото мнение са и част от наказателните съдии, които смятат, че работата на спецсъда може да се върши от редовите съдилища у нас, които имат опит в гледането на такъв род дела.

Дебатът дали има нужда от специализирано правосъдие може да е обоснован, но е закъснял, смятат депутати от управляващата коалиция, с които “Икономист” разговаря. Основният им мотив е, че не е сериозно да се създават органи, които после да се закриват.

Грешки при създаването

Основната грешка при създаването на специализирано наказателно правосъдие в България през 2012 г. е липсата на сериозен анализ дали изобщо имаме нужда от такова, смятат експерти. Пренебрегната е препоръката на Венецианската комисия специализирани съдилища в наказателното правосъдие да се създават само при изключителни обстоятелства.

Неслучайно в Европа подобен тип правосъдие имат само няколко държави, като Испания например, заради проблема с баските сепаратисти, които до неотдавна се бореха за автономия с терористични атентати. Специализирано правосъдие има и в Италия заради проблема с мафията в Сицилия. В Източна Европа само Словакия създаде специализиран съд, който беше атакуван пред Конституционния съд. Неслучайно още при обсъждането на идеята у нас председателят на Върховния съд на Словакия Щефан Харабин предупреди, че този тип съдилища по съществото си са тоталитарни и полицейски и от тях няма полза.

Счупено правосъдиеИзточник: Shutterstock

Знаковото дело за борба с корупцията по висшите етажи на властта – доколкото нивото на районен кмет влиза в това определение – приключи с осъдителна присъда на първа инстанция на специализирания съд. Отстранената кметица на столичния район “Младост” Десислава Иванчева, обвинена в изнудване и получаване на подкупи от бизнесмени, получи присъда от 20 години затвор, 10 хил. лв. глоба и конфискация на имуществото й. Нейната заместничка Биляна Петрова се сдоби с присъда от 15 години затвор, а соченият за посредник между тях и бизнесмена Александър Ваклин, Петко Дюлгеров, получи 12 години.

“Знаковото” дело
Кметът на столичния район “Младост” Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова бяха арестувани показно пред Спортната палата на 17 април м.г. и държани часове наред с белезници, докато разследващите брояха парите от подкупа. Беше обявено, че в колата им са намерени 56 хил. евро, а други 14 хил. евро – у посредника Петко Дюлгеров. Вследствие се оказа, че не всички пари са описани правилно. Зрелищният арест, който даде възможност на телевизиите и фоторепортерите да снимат акцията, предизвика множество критики. И вероятно ще доведе до осъдителна присъда за България в Страсбург.

След акцията зам. главният прокурор Иван Гешев заяви, че разследващите са събрали всички възможни доказателства, за които могат да мечтаят. Двете жени прекараха 7 месеца в ареста при тежки условия, а Иванчева беше разкарвана с окови на краката по болници. Междувременно част от доказателствата по делото бяха поставени под съмнение. Експертизата откри, че в тефтерчето на Иванчева има и друг почерк, но не бе открито чий е той. Основният свидетел по делото Петко Дюлгеров се отказа от показанията си, като заяви, че те са взети под натиск от разследващите от КПКОНПИ.

В хода на разследването от прокуратурата изтичаха информации, че бившата кметица на “Младост”, известна с битката си срещу презастрояването, системно е рекетирала бизнесмени, чакащи за строителни разрешителни, с искания за подкуп. Освен Александър Ваклин обаче никой друг не излезе с името си, а Иванчева и Петрова твърдяха, че са искали срещу всеки строеж предприемачът да изгради градинка или зелена площ в квартала.

Мотивите на съдия Иво Хинов да постанови тежките присъди още не са обявени, но при произнасянето им той заяви убеждението си, че натискът върху бизнесмените не е бил за общественото, а за личното благо на бившата кметица и нейната заместничка.Произнасянето на присъдата съвпадна с посещение на главния прокурор Сотир Цацаров в Брюксел и среща с вицепрезидента на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, на която дейността на специализираната прокуратура беше обявена за успешна, особено след като са се разширили правата й да разследва престъпления на лица от висшия ешелон на властта. Но дали това е така?

Ако се вгледаме в отчетите на специализираното наказателно правосъдие, успехите в борбата с високата корупция изглеждат далеч по-скромни. До момента делото “Иванчева” е единственото в тази сфера, приключило с осъдителна присъда, надхвърляща 10 години (повече за делото виж карето на стр. 22).

В отчета на спецсъда за миналата година пише, че делата за подкуп са били 2 от общо 25 за корупция. Трудно видими резултати, които заедно с констатациите на ЕК от последния мониторингов доклад, че липсват резултати именно в борбата с корупцията по висшите етажи на властта, отново поставят въпроса за ефективността на специализираното правораздаване.

“Спецпрокуратурата и спецсъдът са излишни. Те бяха създадени като политически инструменти, като политически трибунали и показват, че се занимават с политически акции. Не се ползват с обществено доверие и не решават никакъв проблем, а се превърнаха в проблем сами по себе си, като подклаждат съмненията, че у нас се въвежда репресивен режим. Анализът на работата им сочи, че тяхното поддържане е хабене на ресурс”, коментира пред “Икономист” Христо Иванов, бивш правосъден министър и лидер на партия “Да, България”, който е противник на специализираното правосъдие.

На подобно мнение е и Пенчо Милков, депутат от БСП и член на правната комисия. „И да е имало смисъл от създаването на специализирани прокуратура и съд, този смисъл се разми с широкото отваряне на ножицата със състави и субекти, които те трябва да разгледат и съответно да съдят. Според мен трябва да се приложи правилно съдебната карта и делата, с които се занимава спецпрокуратура и спецсъд, да се занимават редовите съдилища и прокуратури. Няма съмнение, че един видински съдия без проблем ще осъди кмета на Чупрене Ваньо Костин, с който сега се занимават спецпрокуратурата и спецсъдът“, коментира Милков.

На същото мнение са и част от наказателните съдии, които смятат, че работата на спецсъда може да се върши от редовите съдилища у нас, които имат опит в гледането на такъв род дела.

Дебатът дали има нужда от специализирано правосъдие може да е обоснован, но е закъснял, смятат депутати от управляващата коалиция, с които “Икономист” разговаря. Основният им мотив е, че не е сериозно да се създават органи, които после да се закриват.

Грешки при създаването
Основната грешка при създаването на специализирано наказателно правосъдие в България през 2012 г. е липсата на сериозен анализ дали изобщо имаме нужда от такова, смятат експерти. Пренебрегната е препоръката на Венецианската комисия специализирани съдилища в наказателното правосъдие да се създават само при изключителни обстоятелства.

Неслучайно в Европа подобен тип правосъдие имат само няколко държави, като Испания например, заради проблема с баските сепаратисти, които до неотдавна се бореха за автономия с терористични атентати. Специализирано правосъдие има и в Италия заради проблема с мафията в Сицилия. В Източна Европа само Словакия създаде специализиран съд, който беше атакуван пред Конституционния съд. Неслучайно още при обсъждането на идеята у нас председателят на Върховния съд на Словакия Щефан Харабин предупреди, че този тип съдилища по съществото си са тоталитарни и полицейски и от тях няма полза.

ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ: Отстранената кметица Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова получиха 20 и 15 години затвор по обвиненията за подкуп. Предстои делото да се гледа на втора и трета инстанция
В крайна сметка през 2010 г. така и не стана ясно какви извънредни обстоятелства в България налагат създаването на специализирано правосъдие, в което през 2017 г. бяха концентрирани и делата за корупция по висшите етажи на властта. Дотогава този вид дела се гледаха от Софийския градски съд и според всички експерти там вече беше създадена сериозна професионална експертиза.

Мотивите за създаването на специализирания съд бяха, че той се прави, за да има ефективно правораздаване в областта на трудните от правна гледна точка наказателни дела, каквито са тежките престъпления. Авторите на промените в Закона за съдебната власт в лицето на Министерството на правосъдието тогава твърдяха, че за да се постигне ефикасност при тези трудни дела, е нужна по-добра специализация на съдиите и именно това налага структурни промени в системата и създаване на специализиран съд, който ще правораздава качествено. Тогавашният правосъден министър Маргарита Попова дори заяви при представянето на проекта, че е опасно в бъдещия отделен наказателен съд да се гледат дела срещу определена категория лица – министри, депутати, магистрати и кметове, и даде пример със създаването на Народния съд през 1944 г., който по характер е извънреден. Точно това, в което обвиняват спецсъда 5 години по-късно.

Вторият основен проблем на специализираното правораздаване е кадровият. Вместо магистрати с перфектна квалификация, които да могат да разглеждат тежки престъпления, за работа в специализирания съд през годините кандидатстваха прокурори от районни прокуратури, съдии от районни съдилища и малко на бройачителен брой магистрати с опит в окръжни и върховни съдилища, където се разглеждат тежки случаи. А причината бе, че повечето професионалисти с опит не бяха съгласни да работят в наказателен съд, от който се очаква да действа в синхрон с прокуратурата.

Ниска ефективност
Резултатът от тези проблеми е ниската ефективност на специализираното правосъдие в обастта на корупцията по висшите етажи на властта. Делата за корупция са 25, става ясно от отчета на съда за 2018 г. В тази бройка, впрочем атестат за работата на прокуратурата, влизат и дела, започнати преди години, които са се гледали в градския съд, но са връщани на обвинението, което от 2017 г. вече е длъжно да ги внася в спецсъда.

Според статистиката новите дела през 2018 г. са общо 197, по-малко от предходната 2017-а, когато са били 204. Те се разглеждат от 25 съдии, а 50 души администрация им помагат в организирането на процеса.

Много сериозен ръст обаче има при разрешенията за ползване на специални разузнавателни средства. За миналата година са поискани 3411 разрешения за подслушване при 3044 през 2017-а. Увеличението се дължи основно на правото да подслушва, дадено на антикорупционната държавна комисия КПКОНПИ, независимо че не може да ползва СРС-та като доказателство в съда. Още по-сериозно е увеличението при издадените разрешения от спецсъда – 2940 за 2018 г. срещу 2146 година по-рано.



В отчета на спецсъда е записано, че са приключили 143 дела, от които 58 с присъди и 85 със споразумения. По тези дела са осъдени общо 369 души, от които с ефективни присъди са 117. 79 от присъдите са затвор до 3 години, а 38 – до 10 години. Излиза, че Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров са единствените с присъди над 10 години на първа инстанция.

Средната натовареност на съдиите е била 31 дела на месец с уговорката, че в нея влизат и гледане на СРС-та. От специализирания съд констатират също, че гледат много обемни дела. От справката им става ясно, че само 4 са били с по над 100 тома. Останалите са в диапазона 10 до 100 тома, което е нормално и за съдиите в обикновените съдилища. Спецсъдът ползва и повече вещи лица, отколкото обикновените съдилища, се вижда от отчетите.

Прекратените и върнати на прокуратурата дела миналата година са 41, през 2017 г. са били 27. Тези цифри могат да бъдат разчетени като забележка към работата на досъдебното производство.

Влошава се и процентът на потвърдените присъди на апелативния спецсъд, който е втора инстанция, от Върховния касационен съд. През 2018 г. от общо 20 постановени акта в сила са влезли само 7. Година по-рано 18 от 22 съдебни решения са били потвърдени от ВКС. „Просто това е съдебна дейност. Тя е човешка дейност. Не всичко може да бъде идеално като във всяка една дейност. Според нас има и такива, на които би могло да бъде даден шанс“, коментира по-лошия резултат Георги Ушев, шеф на апелативния спецсъд.

Според наказателни съдии обаче за справянето с организираната престъпност, наркотрафикът и корупцията няма нужда от специализиран съд, а от специализация, професионализъм и екипна работа на разследващите органи.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.