Случаят Полфрийман – правосъдие под прицел

Месец преди избора на нов главен прокурор съдебната система е изправена пред безпрецедентен избор. Предсрочното освобождаване на осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман и последвалата буря от негативни реакции от главния прокурор, политици и граждани срещу решението на Софийския апелативен съд, както и публичните призиви за разправа със съдиите, поставиха магистратите пред нова дилема – дали в своите решения да се водят от спазването на закона и да бъдат независими, или да се съобразяват с политическата конюнктура и обществените нагласи.

Ако съдиите изберат закона, рискуват да бъдат подложени на силен политически натиск, на обиди и призиви за линч, без да има кой да ги защити. Включително и магистратите във Висшия съдебен съвет, които вместо да защитят съдебния състав, освободил Полфрийман, приеха декларация, че „споделят усещането за нарушен баланс между правото и справедливостта“. Ако пък изберат да се съобразяват с обществените нагласи, съдиите няма да са независими.

Това е наистина абсурдна ситуация, която поставя под съмнение въпроса за върховенството на правото у нас. „Българският съдия получава от вас ясен и категоричен знак, че ако не постанови решенията си в унисон с общественото мнение и желанието на политическите партии, ще бъде обругаван и охулван“, написаха до ВСС от Съюза на съдиите. И поискаха оставката на съдийската колегия в кадровия орган.

Как се стигна дотук
На 19 септември тричленен състав на Софийския апелативен съд – с председател Калин Калпакчиев (който е председател и на Съюза на съдиите) и членове Весислава Иванова (докладчик по делото) и Виолета Магдалинчева, отмениха отказа на съдия Николай Младенов от Софийския градски съд да освободи Джок Полфрийман. Апелативните магистрати излязоха с определението, че Полфрийман получава условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок, равен на остатъка от присъдата – 6 години, 6 месеца и 25 дни. Джок Полфрийман бе осъден на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов през 2007 г., когато при сбиване в центъра на София намушка и Антоан Захариев. Ефективно е изтърпял 11 години, 8 месеца и 21 дни, в което влиза и предварителният арест. Допълнително от присъдата му се приспадат около година и осем месеца заради това, че е работил в затвора. Не му се приспада времето, през което дистанционно е завършил висше образование.

Според закона всеки затворник има право да поиска условно предсрочно освобождаване, ако е изтърпял половината от наказанието, а при престъпление с опасен рецидив – не по-малко от две трети. За остатъка от присъдата се установява изпитателен срок и ако в рамките на него той извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда затвор, изтърпява отделно и остатъка от първата присъда. Процедурата по условното предсрочно освобождаване не поставя под съмнение и не преразглежда присъдата.

Един от основните аргументи на критиците на съдебното определение за Полфрийман е, че толкова ранно предсрочно освобождаване от затвора на осъден за убийство е рядък прецедент. Не така смята съдия Атанас Атанасов, бивш председател на Съюза на съдиите. „Преди да се въведе законовата поправка, с която осъденият може да иска предсрочно освобождаване, беше практика началниците на затворите да правят предложение за предсрочно освобождаване на чужденци, които са излежали половината от присъдата си, защото не можеха да работят с тях, в повечето случаи те не знаят езика ни. И тогава никога не е стоял въпросът дали в чужбина те ще извършат ново престъпление, или не“, коментира пред „Икономист“ Атанасов. Според него мотивите на съда са добре обосновани, а основният е ниският риск от рецидив, който е посочен от самата затворническа администрация въз основа на оценки на психолозите. Тя е дала 13 точки, което е изключително добър показател – за нисък се счита такъв под 43. Съдии припомниха, че затворническата администрация е давала положителни становища за предсрочно освобождаване при риск 40-50.

В мотивите си за освобождаването на Полфрийман съдебният състав се позовава и на данните на затворническата администрация, че той има 13 награди за добро поведение в затвора, че всичките му наказания са заличени, че е участвал активно във всички достъпни курсове за обучение и квалификация, помагал е на затворническите власти при контактите им с други затворници чужденци, овладял е свободно български език – писмено и говоримо, полагал е труд, включително и безплатно по своя инициатива, регистрирал е сдружение в обществена полза. Докладите на затворническата управа съдържат констатацията, че Полфрийман „напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си“. Като негов плюс се отбелязва и това, че паричното обезщетение, присъдено от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в размер на 3500 евро за неправомерно наложено му дисциплинарно наказание в затвора, е превел на пострадалите близки на студента Монов.

Независимо от положителните оценки и ниския риск затворническата администрация обаче смята, че още трябва да се работи с Полфрийман и затова няма положително становище по делото за освобождаването му. Тя се мотивира със същото дисциплинарно наказание, което е наложила и заради което България бе осъдена. Това е и вторият аргумент на критиците на съдебното определение – че тримата магистрати не са се съобразили с него. Според юристи, с които „Икономист“ разговаря, мнението на затворническата администрация не е задължително за съда. Ако то беше толкова важно, тя щеше да решава кого да пусне и кого не.

Положителни оценки за Полфрийман дават капеланът и свещеникът, които са работили с него в затвора, както и председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев.

След съдебното определение за освобождаването му Полфрийман е настанен в центъра за чужденци в Бусманци. Той може да напусне страната веднага щом получи документи за самоличност от австралийските власти, съобщи говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова. Полфрийман обаче ще изчака, защото ВКС трябва да се произнесе по искането на главния Сотир Цацаров да се възобнови делото.

Реакциите
Веднага след решението на съда вълната от критики буквално прерасна в истерия. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заклейми определението на съда като позорно и грозно (бащата на убития младеж, известният психолог Христо Монов, беше депутат от БСП). С подобни квалификации излязоха и Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки от ВМРО, които направиха внушения, че съдебният състав е зависим и изпълнява чужди поръчки. „Атака“ поиска оставките на тримата съдии. Правосъдният министър Данаил Кирилов се включи не като министър, а „като гражданин“, за да каже, че решението е необосновано, защото Полфрийман имал незаличени дисциплинарни наказания (става дума за наказанието, заради което австралиецът осъди България). Според съдия Калпакчиев обаче всички дисциплинарни наказания, вкл. и това, са били заличени. Вече като министър Кирилов предложи чрез законова промяна такива дела да могат да се обжалват и пред ВКС.

Премиерът Бойко Борисов полузагадъчно заяви: „всички знаем какъв е отговорът, но аз не мога да го кажа“. Красимир Ципов от ГЕРБ също се включи, като каза, че Калпакчиев дължи отговори за мотивите на решението. Корнелия Нинова използва това всеобщо недоволство, за да прокара идеята на БСП да се премахне съкратеното производство. Социалните мрежи бяха залети с призиви за саморазправа със съдия Калпакчиев, който си изтри профила във фейсбук. Бащата на убития Андрей Монов – Христо Монов, пък се консултира с бившия главен прокурор Никола Филчев и даде аргументи на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров да поиска от Върховния касационен съд да спре освобождаването на австралиеца и да преразгледа делото. От интервю на Филчев в „Блиц“ тръгна и фалшивата новина, че съдия Магдалинчева е подписала определението с особено мнение.

Цацаров действително сезира ВКС с мотивите, че съдебният състав с председател Калин Калпакчиев е незаконен, тъй като съдията е близък с Българския хелзинкски комитет, защото е получавал награди от тази организация. Докладчикът Весислава Иванова пък е писала доклад за един от сборниците на БХК. Другото посочено от Цацаров основание е, че актът за освобождаване е „определение“, а не „решение“, което според главния прокурор е съществено нарушение на процесуалния закон. „Всеки може да бръкне във всяка правна информационна система у нас и да види, че всички апелативни съдилища, без Варненския, се произнасят с определение, а не с решение по всички такива дела, а те са хиляди. И стои въпросът, ако има такъв проблем, защо прокуратурата не е протестирала досега такива дела. Както е известно, когато влезе в сила актът на апелативния съд, той се изпраща на прокурор. До момента никога не е искано възобновяване на тези дела“, коментира Атанас Атанасов. Според него, ако наистина е имало такъв проблем по реда на касационното обжалване, прокуратурата е могла да иска отмяна, но не го е направила. „Ако на основание, че определението е решение, Цацаров иска да се възобнови делото за Полфрийман, той трябва да поиска възобновяване на всички такива дела на апелативните съдилища“, коментира пред Би Ти Ви и съдия Емил Дечев, член на УС на Съюза на съдиите.

„По отношение на второто обвинение – че Калпакчиев и Иванова са в конфликт на интереси, защото са имали взаимоотношения с БХК, има противоречие. От една страна, се твърди, че това е публична информация. Ако това е така, прокурорът е трябвало да поиска отвод на съдиите, ако е смятал, че са предубедени. От друга страна, БХК не е страна по делото и няма как да има пристрастие и заинтересованост, защото много хора и институции са получавали награда от БХК“, коментира Атанасов. Той добави, че БХК прави семинари, в които участват и прокурори, и това не значи, че всеки, който е взел участие в такива мероприятия, е заинтересован по някое дело.

ВСС: Не сме приключили
Вместо да защити тримата съдии, спрямо които в социалните мрежи има дори призиви за саморазправа, ВСС излезе с декларация във вторник, в която пише, че членовете му са „съпричастни към болката и страданията на близките на Андрей Монов“, „споделят усещането за нарушен баланс между правото и справедливостта“ и изказват безпокойство от ескалиращото напрежение. В отсъствието на председателя на ВКС Лозан Панов, на Атанаска Дешлиева, която е в отпуск, и на Боян Новански, който е в командировка, съдийската колегия е приела декларацията единодушно. В нейното приемане не са участвали Боян Магдалинчев, защото е баща на Виолета Магдалинчева, и Севдалин Мавров. Другото решение на правителството на съдебната власт е да даде на Инспектората на ВСС да провери сигнал на младежкото ВМРО, в което се твърди, че има нарушения на независимостта и безпристрастността на магистратите от съдебния състав с председател Калин Калпакчиев, и за постановен от тях съдебен акт под натиск, както и за уронване на престижа на съдебната власт заради освобождаването на Полфрийман. Младежите на ВМРО поискаха още дисциплинарно производство срещу Калпакчиев и срещу Весислава Иванова, бивш изпълнителен секретар на организацията.

„Тази декларация с това ѝ съдържание е подкрепена от всички в съдийската колегия, като предложението да бъде защитена независимостта на съдиите не беше прието“, съобщи пред „Икономист“ говорителят на ВСС Цветинка Пашкунова. „Имаше искане в този сигнал да се произнесем по същество за незаконосъобразността на този акт и ние казахме, че не можем да се месим в правораздавателната дейност и да обсъждаме и ревизираме актовете. Смятах, че трябваше да включим няколко думи в подкрепа на тримата съдии, но това на този етап не беше прието“, сподели Пашкунова. Съдийската колегия все пак е решила, ако бъде сезирана за посегателство върху независимостта на съдиите, да реагира. „Не сме приключили“, лаконично обобщи Пашкунова.

ВСС беше сезиран в сряда от Съюза на съдиите в България с изключително остра декларация. „Вие рушите основни устои на правовата държава – върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Напомняме, че решението по всяко дело се постановява въз основа на закона и събраните по съответния процесуален ред доказателства. В тази връзка недопустимо е тъкмо членовете на Висшия съдебен съвет, предвид горепосочената разпоредба на Закона за съдебната власт, да „споделят усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта“. Редът за оспорване и отмяна на съдебни актове е точно и ясно посочен в закона“, пише в становището на ССБ. Оттам са категорични, че действията на ВСС са в разрез с всички общоприети основни принципи на демократичната държава с установено върховенство на закона.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.