Весо Портарски
Беше една от тези февруарски недели, през които най-добре беше човек да си остане в топлото легло, за да не се сблъсква със сивотата на деня и да не се мокри под студения дъждец. Да се излежавам дълго не ми доставяше голямо удоволствие, особено когато нямах нито гадже, нито добра книга под ръка.
Когато съдбата ти поднесе лимон, направи си от него лимонада, беше казал един мъдрец. Заради това реших да се вслушам в съвета му и да ида на сауна. Хем щях да си затопля кокалите, хем да се разходя на свеж въздух.
Имах два ваучера за „Holmes Place“. Това се водеше за едно от добрите места за фитнес и релакс в Берлин и се надявах да прекарам лек и приятен ден. Обадих се и поканих моя стар приятел Гого да се присъедини. Гого като всеки българин беше спонтанен, особено когато ставаше дума за аванта и се отзова без много да му мисли. След по-малко от час седяхме вече в метрото на път към мястото, където можехме да се загреем, да почешаме езиците и изплакнем очите. Поне такива ни бяха очакванията. Реалността се оказа различна.
Рецепцията беше на самия вход на клуба. Изглеждаше като бар в кръгова форма, в центъра на който беше поставено едно бюро. От двете му страни бяха направили от този вид вратички, които се използваха при изходите на Софийското метро. На бюрото седеше момче на около 20 години, което контролираше процеса за влизане и излизане. То носеше бяла тениска с логото на веригата и с тъмната си късо подстригана коса и кестеняви очи веднага ми заприлича на турчин. Не че не можеше да мине за нашенец или за представител на някой друг южен народ, ама фитнесът се намираше в берлински квартал, на който заради голeмия брой турски емигранти, му викаха малкия Истанбул.
„Колко кърпи ще са Ви необходими?“, попита той с лека усмивка.
„За мен две!“, казах аз.
„8 евро моля!“
„Нали имаме покани- не са ли включени вътре пешкирите?“, възразих.
„Поканите не важат за кърпите“, отвърна той.
„А за Вас?“, обърна се момчето към Гого.
„Аз нямам нужда“, измънка той.
„В сауната е задължително“, му казах на български.
„Ще помпам мускули и няма да ходя на сауна“, беше обяснението му, след което ми прошепна с дяволита усмивка:
„Ако можех да дам 8 евра за две кърпи, щях да се оженя“
Гого беше известен в приятелския ни кръг като голяма стисня. Въпреки че имаше добре платена работа като програмист в международна софтуерна компания, той цепеше стотинката на две, което си беше и негово право.
Платих с такива мисли в главата, взех кърпите и се запътихме към съблекалните. Минахме през помещение пълно с щанги и лостове, в което мускулести момци помпаха своите бицепси и трицепси. От време на време мярках някоя здрава девойка, при вида на която благодарих на Бог, че не ми беше гадже, пред което трябваше да се оправдавам за нещо. Щеше да ме смачка като гнида. Съблякох се в гардероба, казах чао на Гого, загърнах се с едната кърпа през таза, а другата я сложих на рамената, нахлузих си джапанките и влезнах в SPA зоната. Тя беше разделена на 4 помещения. Най-просторното беше място за отдих, където бяха сложили десетина лежанки, забили няколко изкуствени еднометрови палми в големи бели саксии и пуснали приглушена бавна класическа музика. На повечето лежанки имаше хора с книга или вестник в ръка. В другото помещение имаше душове, където мъже и жени се къпеха един до друг чисто голи, без да има прегради между отделните кабини. Останалите две помещения бяха сауни. Имаше една парна или турска баня, както я наричахме в България и една финландска сауна, както в Германия казваха на нормалната сауна. Чудих се, откъде идваха тези определения? Защо парната да е у нас известна като турска, а сухата се подвизаваше по немско като финландска? Може би името произлизаше от мястото, където човек за пръв път се среща с някакво определено преживяване. Спомних си как преди години в студентското ми общежитие седяхме в общата кухня на закуска с едно шведско миньонче и аз я попитах дали шведската тройка е нормална форма на сексуално общуване в Швеция. Тя ме изгледа много учудено с големите си сини очи и ме зададе въпроса как съм стигнал до това заключение. Когато и´разказах, че когато трима човека в България правят секс, на това му се вика шведска тройка, Малин, както се казваше момичето, дълго се смя и ми обясни, че със сигурност първите порно филми, в които в нашата родина хората са видели такава форма на сексуално общуване, са идвали от Швеция. С такива мисли отворих вратата на финландската сауна и влезнах. След 5 минути трябваше да се проведе церемонията, при която горещите камъни в печката се поливаха със смесица от вода и билков екстракт и така човек можеше да инхалира лечебните пари. Вълна от горещ въздух ме лъхна и накара дa притворя очи. Сауната беше препълнена от тъмни мъжки субекти с окосмени тела. С усилие намерих едно местенце на първия ред между тях, където да седна. Постлах си кърпата, за да си го резервирам, както правеха в Германия и реших да ида да си взема един душ преди церемонията да започне. До мене под душа стоеше ниска блондинка на около 30. Тялото и´беше обрисувано с
най-различни татуировки. Ясно можех да различа огромни пеперуди в различни цветове, които го покриваха. Пеперудата символизираше в духовния свят ангели, а пък във физическия показваше израза за свобода. И двете интерпретации не пасваха на строгото изражение на дребната немкиня. Беше странно усещане да наблюдавам на метър разстояние непозната за мене чисто гола девойка да се къпе. Имаше големи леко увиснали надолу цици, на които беше окачила пиърсинги. Пиърсинг имаше и на пъпа, който също беше с формата на малка пеперудка. Близостта и´не възбуждаше у мен някакво еротично усещане. По-скоро имаше нещо в нея, което ме отблъскваше. В нейното излъчване имаше нещо твърдо, арогантно, нещо прекалено немско. При много хора от северните народи човек трудно можеше да открие усмивка по лицата или някаква форма на благост. Оставих водата да облее тялото ми и влезнах обратно в сауната. На 15 квадратни метра се бяха настанили около двайсетина потни и космати мъжкари, които седяха на два реда един до друг, без да говорят. Всички бяха чисто голи. Да бъдеш гол беше и условието, за да можеш да посетиш сауна в Германия. Аз си загръщах с хавлиената кърпа слабините, но нудизмът беше феномен, който се срещаше на длъж и на шир по немските земи. Често обсъждах с приятели от други страни дали да показваш така открито голотата на своето тяло не беше начина на немците да компенсират тяхната въздържаност и неспособност при изразяване на чувства и емоции. Бях доволен, че успях да се вместя на кърпата ми между двама турци и се огледах още веднъж. В помещението имаше и две жени. Едната беше русата с пиърсинги на циците, която вече бях огледал под душа, а другата беше едно червенокосо момиче на около 20, което си беше увило кърпата така, че да покрива и долната и горната част на тялото и´и се беше сгушило притеснено в единия ъгъл. Точно си мислех дали, когато две жени се намират в затворено пространство с толкова много голи мъже, чувстват нужда да се солидаризират една с друга. Ако бяха поддръжници на феминизма със сигурност нямаше и да припарят в такова помещение или сигурно щяха да седят близко една до друга, или по-скоро да стоят прави гръб до гръб, за да предпазват задните си части от потенциална мъжка офанзива. В този миг мислите ми бяха прекъснати от висок женски глас. Обърнах се и видях , че блондинката се караше на някого.
„Тялото да не допира дървотооооо!!“
Първо си помислих, че някой от комшитата, както ги наричахме турчетата в Берлин, я е подпрял леко със своята пръчка, но бързо установих, че не съм прав. Упрекът беше отправен към червенокосото момиче. За секунди се опровергаха всичките ми умувания за женската солидарност. Голите пръсти на краката и´действително докосваха дървото, но нито тялото нито лицето и´показаха някаква реакция. Може би момичето не разбираше немски. Когато бойната блондинка повтори със заплашителен тон искането си, турчинът седнал до момичето свали кърпата от врата си и я постла до стъпалата и´, като даде знак с ръка да стъпи на нея. По всяка вероятност блондинката работеше тука, след като се държеше като шефка и сигурно тя щеше да провежда церемонията в сауната, си помислих, когато бабаит с обръсната глава и тяло и с две големи кофи с вода отвори вратата и влезна вътре. Личеше, че по природа си беше здравеняк, но също, че помпаше редовно мускулите си с коктейл от щанги и протеини. Присъствието му беше масивно и хубаво беше човек да няма имане даване с такъв тип мъжкари. Той постави мълчешком кофите близо до печката, изгледа присъстващите победоносно и обяви с дълбок и не търпящ възражения тембър:
„Сега идва церемонията, която съм кръстил „На сауна в Сахара“, като при това САХАРА се пише с големи букви. Нека за начало да посипем малко от белия пясък на пустинята върху нашата мижава печица!“
100% беше арабин. Арабите имаха специфичен акцент и звуците, които издаваха при говоренето, идваха сякаш някъде отвътре между дълбините на гръкляна и слънчевия им сплит. Това го нямаше нито при турците нито при европейските народи. Той отсипа от едно малко шишенце с широко гърло шепа бял прашец върху дланта си и го поръси внимателно по камъните на печката. Помещението и без това беше задушно и толкова тясно, че трябваше да кръстосам крака, за да мога да продължа да седя, без да се допирам до потните космати крака на съседите от двете ми страни.
Как ли се чувстваха хората около мен, си помислих, и се огледах. Мъжът седнал от дясно имаше голямо шкембе и дишаше учестено. От ляво на мен беше кавалерът, който предостави благородно кърпата си на червенокосото момиче. Той държеше главата си наведена близо до коленете като я беше хванал с двете си ръце и даваше вид сякаш всеки момент можеше да припадне. Белият прах бързо се стопи на горещите камъни и пареща миризма се разнесе из сауната. Наложи се бързо да си затворя очите. В този момент влажна ръка нежно докосна рамото ми. Докато беше само на рамото ми, а не се спускаше надолу, бях готов да я толерирам. За всеки случай се обърнах в посоката, от която идваше.
„Пааардооон“, чух женствен мъжки глас да казва от задните редици на представлението. Винаги съм си мислел, че тази чуждица идва от испанските земи, където казваха така с едно „а“ накрая, докато един ден не бях за пръв път в Истанбул и установих, че и това ни е останало от Османската империя. Тънък дългоуч с къса изрусена коса явно не издържаше вече и си пробиваше път към изхода. Той ме прескочи с пъргавината на балерина и се приземи галантно на пода. Голата глава, която водеше церемонията, се изправи демонстративно с целия си ръст пред него и му попречи да излезе. Арабинът, чиято пот блестеше като росни капки на голо поле по гладко избръснатото му тяло, явно искаше да покаже, кой е шефът тук.
„Уведомявайте ме предварително, ако искате преждевременно да напуснете сауната!“, смъмри го той заплашително. Този главорез щеше да е перфектното гадже на немкинята с пиърсинги по гърдите и пеперудите по тялото. И двамата имаха това доминантно излъчане и безцеремонен начин на изразяване. И двамата ти даваха усещането, че си ученик, който е съгрешил и трябва да поеме заслуженото си наказание. Въпреки че едно от основните качества както при немеца, така и при българина, беше да се вживяват като всезнайковци ми беше трудно да го приема и ми се струваше крайно неучтиво. Момчето с изрусената коса явно обаче беше привикнало да се справя с подобни ситуации. То заобиколи ловко арабина, отвори бързо вратата на сауната и с лекотата на танцьор се измъкна на свобода. Бог е на страната на смелите, си помислих, затворих очи и се опитах да се концентрирам върху дишането си. Трябваше да издържа до края. Една такава церемония би трябвало да продължи максимум 10 минути и можеше да окаже благоприятно влияние върху имунната ми система.
„ Нека да влезем сега в един от оазисите на Сахара и да се насладим на вкусен ментов чай със сладък мед!“, обяви кубелията и заля горещите камъни със странната смесица с един черпак от кофата. Миризмата, която се разнесе, нямаше нищо общо нито с мед нито с мента. Вонеше сякаш бяха сложили конски лайна да киснат в утайка от човешка урина. Очите ми се насълзиха. Запуших с дясната си ръка ноздрите на носа ми. Червенокосото момиче също сякаш не беше подготвена за това ново изпитание. Явно беше, че е от скоро в Германия и и´беше трудно да се бързо да се приспособи към непознатата обстановка. Тя стана и излезна.
„Повръща ми се от такива!“, изкоментира на висок глас блондинката с татуировките. Тя със сигурност имаше нещо против всички, които се различаваха от нея. Затворих очите си и започнах да броя секундите. Исках да издържа поне още една минута. С едната ръка продължавах да държа носа си запушен. Като слушах коментарите си помислих, дали не беше по-добре да си запуша и ушите. Това ходене на сауна си беше предизвикателство за всички сетива за възприятие на околния свят. Точно стигнах до 60, когато арабинът взе една голяма плажна кърпа и изкрещя с озверял глас:
„Сега идва номера на хеликоптера в Сахараааааааа!!!!“
Той започна да върти кърпата като перка на хеликоптер над главата си. Горещи, вонящи вълни се разпростряха в помещението и ме докараха до състояние близко до отчаяние. Чувствах се така сякаш бях затворен в тоалетна, която не беше чистена години наред и където нямаше канализация. И при това на 90 градуса температура. Тази церемония не трябваше да се казва на сауна в Сахара, а ходене до кенеф в Сахара, си помислих с горчивина. Гого пак беше минал метър. Не само, че спести 8 камъка, а и тези мъки, през които трябваше да мина. Главата ми започна да пулсира. Турчинът седнал до мен издаде странен звук. Звук, който идваше сякаш не от гърлото, а някъде от областта на набъбналото му шкембе.
„ЪЪЪЪЪЪЪЪ“
Така си представях звуците, които съпровождаха ходене на стръвна мечка по голяма нужда.
„ЪЪЪЪЪЪЪЪ“, изръмжа повторно той и се изправи тромаво на краката си. Явно това беше неговия начин да сигнализира желанието си да излезе. Той обаче не се опита да заобиколи кубето, а застана точно пред него и фиксира поглед в очите му. Арабинът, който беше с глава по-висок, продължаваше да върти кърпата с все сила над себе си като внимаваше да не го удари и не го изпускаше от поглед. Той усещаше, че от малката космата мечка можеше да се очаква всичко. Броени секунди след това той спря да върти пешкира, сам отвори вратата и го пусна да излезе. Това беше момента, който чаках да дойде с цялото си сърце и душа. Скокнах и с пъргавината на дива котка се измъкнах и аз навън от препълнената сауна.
Ох, каква благост! Ох, каква красота бе да си поемеш спокойно въздух и да го издишаш! Какво удоволствие бе усещането да бъдеш отново на свобода! Бяха ми необходими няколко минути докато се съвзема. Взех един студен душ и когато дойдох отново на себе си, погледнах отново пред стъклото на сауната. Водещият церемонията размахваше над главата си заплашително вече огромно бяло ветрило. На мястото на хеликоптера над пустинята бяха дошли буреносни облаци. От лицето му не можеше да се види някаква емоция. За секунда погледите ни се срещнаха. Прочетох в изражението му смесица между насмешка и презрение. Погледът му ми казваше ясно:
„Моята САХАРА церемония в сауната на Херманплатц не е за мамини синчета!“
Имаше право.
Много приятно и интересно! Удоволствие е да се чете.