Саймън каза

От Стефан Кисьов

Тук, в Хавана, имам съсед италианец. Балконите ни са един до друг. Така, че всяка сутрин /включително в този момент/ чувам звучна италианска реч. Той излиза на балкона и започва да говори с един друг италианец, който живее от лявата ми страна. След апартамента на англичанина, който пък ми се пада отляво. Но тоя италианец се казва Пикасо. Понякога се чудя дали не е роднина на Пабло Пикасо. Той е на 70 години и не е много висок. Даже малко прилича на Пикасо.

Аз съм седнал на масата до балкона. Отворил съм лаптопа и чета новините от България. За Васил Божков. Черепа. Милиардерът-математик. Може би най-богатият българин. Колекционерът на антики с неизвестен произход. Разжалваният крал на хазарта, който си живее в Дубай. Обвинен в 18 престъпления, включително рекет и убийства, който дължи на хазната скромните 700 милиона лева. И се опитва да бъде нещо като морален коректив на нашето време. Интересен тип. Няма що. Гледам неговите комикси за Али Баба. Не са особено смешни. Никак даже. Все пак между нас има нещо общо. И нямам предвид комиксите. Просто това, че и двамата сме далече от Родината. Аз съм дори по-далече от него. Но и на двамата мислите ни са там. В страната, в която никой не вярва не никого и в същото време всички вярват на всичко. Шантава работа. Там всичко е шантаво. Нашата българска природа е причината. Така е още времето на  Кирил и Методий и Азбуката. Всичко тръгва още от тях. Дори Черепа. Завиждам му за прякора. Никак нямаше да е зле ако и мен ме наричаха така. Щеше да ми подхожда. Въпреки, че може би щеше да е твърде злокобен прякор за един най-обикновен писател. Освен ако не бях автор на кървави трилъри и романи на ужасите. Или „поръчан“ за убиване. Откъде пък ми хрумна това? Какво ли е всъщност да бъдеш „поръчан“? Да очакваш убиецът да позвъни на вратата ти? Да те причака в близката градинка, да живееш с мисълта, че всеки ден, всеки човек, може да е последния, който ще видиш с очите си? А след това всичко ще потъне в мрак? Опитвам да си представя, че съм набелязана да умре жертва. И примирам от страх. Трябва да напиша такъв разказ. Пълен с напрежение. Съспенс. Самият мен няколко пъти са ме заплашвали. Но не такива като Черепа. Не, някакви дребни риби бяха. Редови мафиоти. Не, че те не са също опасни. Може би всички български журналисти са били заплашвани. В България тази професия си е доста опасна. Но и не само журналисти. А още 7 милиона българи. Всички са наплашени. Научили са си урока. От може би петстотин години. Или хиляда. Откакто ни има. Все с това ни плашат. Със смърт. Кой ли не. Ханове и царе, султани и комунисти. После мутрите. Смъртта е в мислите на българина. Не глада, бедността или нещо друго. А смъртта. Най-често разстрел с пистолет. В България все още важи правилото „Който не мълчи, ще умре“. Това трябва да се има предвид, когато се обсъжда останалото. Да се напомни кой управлява – Страхът от Смъртта. Неразкритите убийства също управляват. Затова всичко е привидно. И няма демокрация. Или ако има, би трябвало да се нарича Демокрация на Страха. На Смъртта. На знамето на българските въстаници е пишело: „Свобода или смърт“. Спокойно можем да извадим старото знаме от музея и да го развеем. Защото все още свободата се заплаща със смърт. Както и истината. Нищо не се е променило. Лъжа или смърт. Затова продължаваме да вярваме на тоя и оня. Да четем притчи и комикси. И да треперим като зайци. Защото всички ни е страх. Шоуто „Убий българина“ продължава. Да, Божков сега се бори за живота си. Като всяко живо същество иска да е значим и вечен. Но Страхът е там. Затова приказката му е зловеща. Като онова „Саймън каза“ на Ханс Грубер във филма „Умирай трудно“. Но все пак ми е интересна. Въпреки, че може би Божков е избрал грешната приказка. Или защото знам, че всъщност това не е приказка…  

От ляво се чува леко изсвирване с уста. Мелодично като ария от Росини. И от балкона до мен се разнася звучния глас на Пикасо. Двамата с неговия приятел пак са започнали да си подвикват.

Край няма.

Все едно съм в Неапол, а не в Хавана.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.