Решенията за отчуждаване на имоти могат да се обжалват пред съда

Елеонора Сергиева, адвокат в адвокатска кантора Попов, Арнаудов и партньори

Със свое решение от 15 октомври Конституционният съд, по искане на Висшия адвокатски съвет, обяви за противоконституционен текста от Закона за устройство на територията, който предвиждаше необжалваемост на общите устройствени планове. За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата, която предвиждаше 15-годишен срок за отчуждаване на имоти, предвидени за озеленени площи..

На практика, това означава, че гражданите и организациите ще могат да оспорват общите устройствени планове по съдебен ред във връзка с планове, които все още са в процедура на разработване и приемане. За гражданите и организациите остава и възможността да бъдат обезщетени за вредите, причинени им от неконституционносъобразния акт, стига да съумеят да ги докажат.

Гражданите могат да оспорват пред съда

КС приема, че „В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на общите устройствени планове е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на защита да отстъпи“. Нещо повече – приема се, че е нарушен принципът на равенство, доколкото областният управител разполага с правото оспори ОУП в защита на държавния интерес, за разлика от гражданите и организациите, които преди решението на КС не разполагат с такава възможност.

С обявяването на противоконституционността на тази норма отпадат основанията да се твърди, че ЗУТ не е съобразен с ратифицираната от страната ни Орхуска конвенция, която регламентира право на оспорване за членовете на заинтересованата общественост на решения или действия, свързани с околната среда и устройството на територията.

Практически това означава, че гражданите и организациите ще могат да оспорват общите устройствени планове по реда, предвиден за ПУПовете – по съдебен ред, пред съответния административен съд.

Възможността ще е налична по отношение на плановете, които все още са в процедура на разработване и приемане – а вероятно и на онези от тях, които страдат от най-тежкия порок – нищожност, доколкото последната може да бъде атакувана без ограничение във времето. 

За гражданите и организациите остава и възможността да бъдат обезщетени за вредите, причинени им от неконституционносъобразния акт, стига да съумеят да ги докажат.

Срокът на отчуждаване

КС приема, че определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени за озеленени площи, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава. Според съда, отлагането на момента на започване на отчуждаването в полза на държавата или общините за срок от 15 години, представлява вреда за собствениците, за която законодателят не е предвидил обезвреда.

В тази връзка е важно да се посочи, че законодателният орган е длъжен да уреди последиците от установяването на конституционосъобразност (предложение в тази насока вече е внесено за обсъждане в Народното събрание). Логично би било, например, законодателят да предвиди какво се случва с устройствените планове за имотите, предвидени за озеленени площи, за които не е проведено отчуждаване в 5-годишен срок (при отпадане на удължения 15-годишен). Би било логично да се предвиди възможност собствениците на такива имоти да поискат изменение на плана по облекчен ред, като такова изменение не следва да им бъде отказвано. Само така би се стигнало до целта, визирана от Конституционния съд в обсъжданото решение – да не се стига до непропорционално ограничаване от страна на държавата на правото на собственост и до правна несигурност, която противоречи на правовата държава.