Иглика Горанова*
Към днешна дата надеждата, че след 4 ноември 2014 г., когато оценката на въздействието на законите стана задължителна, изпълнителната и законодателната власт ще спрат да произвеждат закони на кило, напълно увяхна.
Причината е в различните стандарти на наредбите за приложение на Закона за нормативните актове – на правителството и на парламента. И двете задължават всяка норма у нас да е придружена с оценка на въздействието – защо се прави предложението, какъв стопански ефект се очаква от него, колко ще струва въвеждането му и как ще се отрази на засегнатите страни. Това е прекрасно, но проблемът е, че изискванията към изпълнителната и законодателната власт не са еднакви. Което означава, че законодателството у нас ще тича на две писти и никой не може да каже колко ще продължи това.
Какво се случи за 10 години на тези две писти? Изпълнителната власт внася закони, придружени от анализи по едни изисквания, а депутатите в парламента – по друга методика. За първите изискванията са високи като за право в Софийски университет, а за депутатите – като за Югозападния университет, където дори не се полага изпит за влизане. В изпълнителната власт администрацията минава на специални обучения, а в парламента законотворците си спестяват това усилие. Те със замах поправят законите на експертите, които вече са минали на обществено обсъждане, за да прокарат своите си интереси, и никой не може да им попречи, защото имат право на законодателна инициатива. Това означава, че дори и да нямат експертиза, те могат да правят всичко в парламента с нормотворчеството на изпълнителната власт и няма сила, която да ги спре да правят грешки и да забъркват правни каши.
На всичкото отгоре част от народните представители не са много съгласни да мотивират, анализират и финансово да обосновават предложенията си. Причината е прозаична – не искат да вадят пари за експертиза, каквато им се дава допълнително към възнагражденията.
В изпълнителната власт проблемът е с друга сложност. По смисъла на закона всички нормативни актове подлежат на оценка на въздействието. Различното говорене в средите на хората, които са наясно със закона, какво точно да съдържа тази оценка на въздействие, обаче крие рискове от сътворяване на бъркотии.
Защо властта, която и да е тя, така се спъва в добрите намерения да въведе ред? Отговорът е: заради манталитета да се угоди на всеки протест. Заради популизма. А и защото може с преходни и заключителни разпоредби да се променят различни други закони, да се прави политика, която предварително не е обявена. Така от години гледаме какво става с Наказателния кодекс, промените в който тези дни стигнаха нови висоти – да се конфискуват автомобили на водачи заради положителни проби за наркотици, които по мнението на служителите в самото МВР не са надеждни, защото и пиенето на ибупрофен може да стане причина дрегерът да отчете, че има употреба на наркотик например.
За да няма поправки на поправките на поправките, писани до една на коляно, е редно всяка власт да си поеме отговорността затова какво “произвежда”. Ако парламентът не е съгласен със законите, внасяни от кабинета, да не ги приема, но не и да ги преправя до неузнаваемост и да подменя смисъла им.
Ако пък депутатите искат да гласуват поправки на законите или нови закони, да ги внасят отделно и да се знае, че депутатът Х е отговорен за дадена промяна, която после ще бъде променяна. Така е по-справедливо.
Целият текст може да прочетете тук
Be the first to comment