Бистра Кирилова, клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“
Ако някога сте минавала през ЦУМ и сте виждали групи от момичета и момчета да танцуват пред мръсните огледала на емблематичната сграда в столицата, то вие най-вероятно сте попаднали на тренировка на една от трите най-добри кавър групи в България: Cypher ,2 [3] и Toxic .
Тези амбицирани млади хора влагат цялото си желание и енергия да постигнат едно : да представят България на състезанието K-POP Cover Dance Festival в Корея. И ще го направят.
Какво е к-поп
Едва ли има човек, който не знае какво е к-поп – подразделение на поп музиката, повлияно от редица други музикални стилове и жанрове по цял свят .Характеризира се със забързаните хореографии и цветни костюми, носени от артистите. А видеоклиповете чупят рекорд след рекорд ежемесечно.
С премиерата на първият български документален филм, който изследва к-поп танцувалната култура в София се повдига завесата и се разкриват проблемите пред които се изправят групите. Емоциите през които минават, трудностите които срещат, но разбира се и сладката наслада от победата.
Ето какво сподели пред komentator.bg Марио Георгиев, режисьор на филма:
-Това е Вашият първи филм. Някога проявявали ли сте интерес съм създаването на филми или беше спонтанно решение?
-Идеята беше на Емо, с когото правим целия проект. Всичко започна покрай това, че снимахме к-поп кавъри. Аз така го зарибих по к-попа, понеже и танцувам. Един ден му казах: ,,Ето тук е моята група, дай да снимаме един кавър и да видиш какво е цялото нещо.“ Той каза: „дай да видим!“, хареса му и така до ден днешен продължаваме да снимаме кавъри. Идеята за създаването на филма беше изцяло на Емо. Един ден той дойде и ми показа програма “Култура” на Столична община, по която може да направим документален филма за к-поп ,за страстта на танцьорите. Аз се съгласих и така се роди филма.
А относно въпроса дали преди съм искал да се занимавам със създаването на филми – да, правил съм го. Имах група, с която снимахме скечове. Аз самият преподавам импровизационен театър от 7 години и също така преподавах актьорско майсторство преди пандемията. След нея обаче групата се разпадна, приоритети се преместиха в хората и скоро не съм организирал нови групи.
От профилите Ви в социалните мрежи може да видим любовта Ви към Азия.Самата аз присъствах на тазгодишното издание на Aniventure Comic Con и смело мога да твърдя,че по-добри водещи никога не е имало.Енергията с която заразявахте публиката не може да бъде описана с думи.Как се зароди тази Ваша любов към Азия?
Dragon Ball Z. Започнах да го гледам по Cartoon network още като бях на 16 и ми стана любимо. Спирал съм да ритам навън, връщал съм се вкъщи в 6 часа, до 6 и 30 гледах Dragon Ball Z. И след това излизах пак да ритам. До такава степен бях обсебен да си хвана епизода и да го гледам, нищо че половин епизод зареждаха енергия и в следващия епизод я изстрелваха. Това е Dragon Ball Z все пак. След това започнах да гледам One piece и други. Помня, че беше много трудно по онова време да се намери манга и постепенно се запознах с аниме фенове. Имахме редовни срещи в центъра на София. Даже още помня ,,На Попа в 6‘‘,така се запознах с други фенове и от там вече открих хора които са по-близки до това, което аз харесвам.
Сега когато филмът е вече факт и мина неговата премиера как бихте се представили-като просто Марио или Марио-режисьорът на първия български документален филм,изследващ к-поп танцувалната култура в София?
Ох, аз дори не мога да кажа, че сам съм режисьор и това ми е винаги проблема, защото аз знам колко Емо е дал за филма, колко Найден е направил за филма, колко Асен е направил. Всички знаем какво сме направили, колко време сме отделили и като някой ми каже ,,Това е твоят филм‘ ‘аз вътрешно си казвам ,,Не, това е НАШИЯТ филм ‘‘. Може аз да съм направил тази част, но целия филм е общ проект. Ако някой от тези хора липсва ,филма нямаше да изглежда по този начин и може би това е нещо, което идва от импрото, защото в импрото всяка една сцена се изгражда от актьорите вътре. И ако някой от тях липсва това няма да е същата сцена. Дори някой да сбърка ,това пак прави тази сцена такава -заради грешката. И по същия начин гледам на филма, не мога да кажа, че това е моя филм, направихме го заедно и всички дадохме наистина много. Най-малкото, когато започнахме монтажа имахме около 3-4 дни материал, което е около 90 часа . Това показва колко сме снимали. Найден отдели на звука 1 месец ,за да го изпипа до последния детайл.
Има ли нещо, което Ви вдъхнови да направите филма?
Да, началната идея беше хората да разберат колко е трудно, колко време трябва да отделиш, през какво минаваш и колко хората се стараят да направят един к-поп танц. За да няма коментари като: ,,Гледай ги тия безделници‘‘; ,,Това са тези, които танцуват на НДК‘‘. Всъщност тези хора влагат много и идеята на филма беше да се покаже колко много дават тези хора за 5 минути слава.
Какво е чувството да видите проекта, по който сте работили толкова много време и сте вложили толкова много труд да оживее пред Вас и да бъде част от филмовия фестивал ,,Master of art”?
Ами беше много яко! Трябва да кажа, че аз лично се насладих на филма, тъй като за първи път го видях на голям екран. Емо каза същото. Просто усещането е съвсем различно. На мен ми хареса, останах супер доволен, ентусиазирах се от цялото нещо. И това, че залата се смееше където очаквах да се смеят. Имаше места ,на които ръкопляскаха и се чудих защо го правят. Но това бяха близки на групата и те си ръкопляскат за техни си неща. Най-силно беше фактът, че някои плакаха.
През целия снимачен процес Вие работихте с млади и мотивирани танцьори.Може ли да ни издадете някой запомнящ се момент от зад кулисите?
Докато Cypher снимаха тяхното представяне за K-POP Cover Dance Festival in Bulgaria 2023 ,намериха малко птиченце ,което се беше ударило. Петя го беше взела, дадоха му вода, с идеята да живне и то после отлетя. Беше много сладко. В интерес на истината този момент го имаше в началото ,но всички ми казаха да го махна ,защото променя емоциите и се губи идеята за труда, които полагат за състезанието. Просто не действаше в концепцията на филма, а по-скоро пречеше.
С нарастването на к-поп вълната по цял свят нараства и желанието на все повече хора да танцуват. Какво послание бихте отправили към всеки захванал се с начинанието да танцува к-поп?
Аз като аниме фен ,който дълго време не беше разбран бих казал: Занимавайте се с това, което ви харесва. Постепенно ще срещнете хора, с които имате общи интереси. Останалите могат да си гледат живота.
Be the first to comment