Просещите принцове на Макиавели

Днес е събота. Сутрешният блок на една голяма телевизия отразява професор в защита на поредния принц“. Той обяснява кога е легитимно хората да протестират и кога настъпва прегрешение на Президента срещу Конституцията. Токът спря.

Сетих се за Макиавели –Преди всичко имайте власт, казва той на своя принц Лоренцо Де Медичи. Отгърнах книгата Принцът и намерих следното:

  • И понеже не може да няма добри закони, там където има добри войски, и където има добри войски, винаги има и добри закони, аз ще отмина въпроса за законите и ще се спра само на войските“
  • Много императори са се провалили, защото не са могли да се справят и задоволят едновременно войниците и народа.“

Войските (от войници, чиновници, говорители и други) и законите са част от символната система, която е присъща на властта. Народът или обществото е движено от ценностна система. „Преди всичко имайте власт“ може да устой толкова по-дълго на времето, колкото приблизително равни са двете системи. Затова в интерес на „принцовете“ е да „просят“ легитимация на символната система, а в интерес на обществото е да запази ценностната си система.

Всяка система се движи от закони, а в обществената система ( например в демократичните страни) те се произвеждат от парламента. Ако изчислим по формулата броя на депутатите в парламента делено на населението, умножено по 100, ще получим какъв процент от обществото определя законите. За България това е 0, 003%, за ЕС 0,0001%.

Ако науката не познава система, в която законът да се определя от 0, 0001% (властовата система) от елементите ѝ, то вероятно обществената система е конструирана грешно, но демонстрира устойчивост. Защо?

За да може властовата система, задвижвана от 0,0001% от елементите на обществената система, да оцелява във времето е нужен такъв контрол над останалата част, който да е припознат като необходимост от жизненоважно естество. Но хората са движени от ценностна система, която е интуитивна, субективна, многопластова, мотивирана по-скоро психологически, отколкото рационално и е неизмеримо поле на човешки итерации и интерпретации. Няма дори кибернетичен метод за управление и контрол на тази комбинаторика. Затова е нужно компресирането ѝ до достатъчно тесни величини, които ясно да определят изискванията за входящите данни, които да водят до конкретен, ясен резултат. Компресирането на ценностната система резултира в символна система. Следващата стъпка е подмяна на ценностната със символната система. Хегел казва знаменитата фраза от единство към единство, а нашият пример ни води до аналогията от стеснение до стеснение.

От законодателния процес, заложник на 0,0001% от елементите на обществената система, зависи процесът на генерализиране на ценностите на обществото в символи.

Но обществото е отворената система като даденост за обмен с околната среда на енергия и смисъл. Принципно системата на съзнанието изживява смисъла, а социалните, комуникационните системи го възпроизвеждат, затова ценностната система е въпрос на съзнание, а смисълът е определен начин за диференциране на посредник и форма.

От друга страна символът е конкретна форма. Стабилността или надеждността на една система изисква едни и същи входящи данни да произведат един и същ резултат. Вероятността една конкретна символна форма да създаде подобна зависимост е по-висока от тази при различието и многообразието на съзнанието. Затова символът като ясна форма с ясен смисъл е подходящия стабилизатор на системата. Но това е вярно за затворена система. В отворените системи, като обществото, теоретиците на системните теории доказват, че е възможно постигане на ред при широко взаимодействие в противовес на затворените, където хаосът трябва да се контролира.

И ето по тази логика разликата между ценностната система и символната система е разлика между съзнание и наложена форма със смисъл. Интересът на политическата система е стабилност чрез запазване на властта, поради което рационалното ѝ поведение изисква подчиняване на обществото чрез символна система. Интересът на обществената система е изживяване на смисъла със съзнание, поради което рационалното ѝ поведение изисква възможност за това.

Ако обобщим какво е постигнала властта до днес, то лесно може да направим една проста таблица.

Символ Ценност
Съществуване Същност
Идеология Идеал
Демокрация Свобода
Народно представителство Доверие
Свободни демократични избор Свободна воля
Парламент Отговорност
Закон
Справедливост
Контрол Взаимност
Свобода на словото Свобода на мисълта
Човешки права Собствено време и пространство
Икономическа система Оцеляване
Финансова система, Икономически ръст Развитие Независимост Богатство
Власт Сила Организация – чувство за принадлежност
Правосъдие Честност
Равенство пред закона Взаимна отговорност
Патриотизъм Родолюбие
Религия Вяра
Културна система Уникалност
Пазарна култура Красота
Сигурност Мир, спокойствие
Информация Познание

Ако се върна пак към професора от сутрешния блок мога да си представя душата му изградена и подчинена на символния свят на властта.

Есента ме чакаше навън – истинска, жълта, златна, шарена. Слънцето намигаше радостно, гордо, че може да е символ на всичко, но е едно и неоспоримо като ценност. Срещнах хора тичащи след времето, сметките и символа на живота си, какъвто и да е той. Усмихнах се на небето и детето и споделих ценностите си с вас.

Принцовете на Макиавели ще продължават да просят от телевизията и предизборните плакати, ще ни обясняват какво е легитимно, според приетите от тях закони, ще ни молят да ги избираме, ще ни натякват равенството пред закона, пред техните закони, а ние ще знаем, че ни лъжат.

Ех, хора, в страна като България, в която и шпионажът е рекламна кампания, кажете ми какъв е символът на глупостта?!

Още по темата в книгата ми Рискът Демокрация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.