“Природопяване” е новата книга на поета Лъчезар Селяшки

“Природопяване” е името на новата стихосбирка на известния родопски поет и преводач Лъчезар Селяшки. Заглавието е неологизъм, хрумване на автора, и означава завръщане при природата, при Родопите, при рода и песенното начало.

Книгата е за любовта към родопската природа, за единението със словото и за пътуването като вътрешно прослсветление и познание. В нея са включени 11 фотографии на места в Родопите, чийто автор е поетът Лъчезар Селяшки.

“Композицията в стихосбирката е водена и оркестрирана от визията, свръзана с Родопа планина – този тракийски феномен, в който всички ни едуховно сме проходили. Родопа е коренът на нашата цивилизация, наашата човешка митология”, пише за стихосбирката Владимир Стоянов, който е и редактор на книгата.

Лъчезар Селяшки е есеист, прозаик, преводач от полски език (главно на поезия). Досега са издадени 18 негови поетически книги, между които „Самотни думи” (1991), „Другият глас” (1998), „Знаци” (1998), „Петдесет стихотворения” (1999), „Неутешима игра”, двуезична – на бълг. и англ. ез. (2004), „Сърцето на камъка” (2007), „Шепа думи”, избрана лирика (2009), „Отломки от Вавилон” (2012), „Съчки в слънцето”, избрани стихотворения (2014), „Inny glos”, избрани стихотворения в превод на полски език (2014). Автор е и на два сборника с есета, разкази, фрагменти, на една художествено-документална повест и на студията „В поетическия свят на Атанас Далчев”. Освен това в България досега са издадени 12 книги с поезия и проза в превод на Лъчезар Селяшки от полски език. Преводи на отделни стихотворения от полските автори Халина Пошвятовска, Стефан Юрковски, Тадеуш Ружевич, Мечислав Яструн, Томаш Яструн, Гжегож Валчак, Марлена Зингер и др. са публикувани в редица български периодични издания. Стихове на Мажанна Келар и Мариуш Гжебалски са поместени в двуезичната (на полски и на български език) антология на полски поети и поетеси, дебютирали след 1989 г., озаглавена „Любов не е думата”, 2014 г.

Зимно слънце

Оскъдно зимно слънце,

не бързай да залязваш.

Като камбана звънка,

утихвай бавно, бавно.

Мълчи в очакване гората,

а в ледената локва –

небесен отпечатък

на кръгове без болка.

Така и мойта памет

не иска да припомни

суетните измами,

копнежите бездомни.

Почакай, зимно слънце,

милувай още малко,

очите ми безсънни

приспивай, както майка ми…

Слънчево петле

По пътя, заснежен от вчера,

върви усмихнато дете –

олтара слънчев да намери,

да хване яркото петле.

То пееше на небосклона

с немигащо око от жар.

Но скоро скри се – плод отронен,

златист родопски кехлибар.

Момченце в мен, ти не тъгувай!

Ще имаш загуби безброй.

Една сълза по-скъпо струва

от щедро заплатен покой.