
Премиера на книга сред хартиените произведения на изложбата „Неизказано“… В такава атмосфера в столичната галерия „Сан Стефано“ на 26 май премина представянето на „вСЪЩНОСТ“ (Издателство ЖАР, 2022). Според авторката по някакъв тайнствен начин книгата е била призована на общ празник на хартиеното изкуство, което има нужда и от слово. Тя вярва в това, защото според едно от нейните стихотворения „Неодушевените предмети душа си имат…“
„Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си – те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета – прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат“, проф. Цочо Бояджиев казва за книгата.

Снимки: Ромео Чолаков
Редакторът на книгата д-р Митко Новков, който е литературен критик, но и писател, е на мнение, че “книгата не е обикновена, градена е не толкова от емоции, колкото от поетически разум чрез рационална поетика”.
Писателят Румен Леонидов определя “вСЪЩНОСТ” като “невидимата стълба към поетическото извисяване”. Той я познава добре като перо – редактор е на предишната ѝ книга “Чуй тишината” (2017), а и тя е сред авторите на неговия сайт fakel.bg.
„Според модерните постановки на философията, минимализъм има там,
където има максимализъм. Тази трактовка на понятията предполага
множество натрупвания, от които да извлечеш най-стойностното и ценното.
Новата книга с поетически миниатюри на Татяна Явашева „вСЪЩНОСТ“
създава широки полета на въображението чрез изящни и
лаконични стихове сентенции, в които всяка дума тежи на своето място и
отваря контекст на смисъла, защото „малкото е повече“. Тази мисъл на
германсия и американски архитект Людвиг Мис ван дер Рое (1886-1969),
въвел термина “минимализъм“ в модернизма изобщо, характеризира най-
точно поетичните творби на Татяна Явашева, тъй като стиховете й са есенция
на чистота и яснота на линията. Тя има собствен поетически глас и е много трудно да направим каквито и да е паралели с традициите ни и със съвременните
поетични изяви на българските модернисти“ – това твърди за книгата Мариана Кирова, д-р по българска литература.
Всяка книга има свой характер, в това са е убедила Татяна Явашева, която е автор на четири поетични книги. Точно тази книга по свой си начин я е карала да върви с премерена стъпка, да не бърза много, а да бърза бавно и да приема случващото се без съпротива, защото невидимият замисъл после във видимото преминава.
КОРЕН
има тревичката
и ние имаме си корен
но все сънуваме как
никнем нейде
другаде без
корен
РЪЖДИВО Е
окото на тъгата
и в мистиката на
солените тайни
не се прониква лесно
защото ключето на
вратите
ръждиво е
ЖИВОТЪТ ГОРИ
и търся жарава
по която да стъпвам
за да не изгоря докато
животът гори
Be the first to comment