Някак си странно, дори неестествено
крача в безмерния делник,
уж предпразнично, даже сред блеснали
светлини студено бели.
Дори е странно, че не отивам
сред сергиите празнични
и не отпивам
от топлото вино.
И да очаквам святата нощ
да разстели доброта, топлина,
по която да минат душите ни.
Затова с любов в гърдите си,
в безмерния делник крача
и посипвам от нея в следите си
за обратния път към здрача.
И с този гирлянд от обич
да кръстосвам из земния ден,
та тихата, святата нощ
да спре за малко при мен!
Пандемично
Спомням си моите пролети,
моите прекрасни лета,
есените в листните полети,
зимите в снежни ята!
Помня пчелите жужащи,
сладостта на тежкия мед
и как животът отпраща
годините ред по ред .
Онлайн се прокрадвам в спомени
залутан в житейската мрежа,
срамежливо събирам отломки
в отминалата безбрежност.
И в този миг осъзнавам
неприсъственото си бъдно
да се приближава
като реално отвъдно,
в което уж сме живи
и с протегнати длани
събираме услужливо
лайкове разпиляни –
за радост, за нежност, за обич,
за сълзи от смях в очите.
За песни в късната доба,
за дума с любов пропита…
Чудесно! Топлина струи.