Създаване на рейтингова система на болниците и обвързване на
финансирането им с качеството на лечението предвижда проект на Национална здравна стратегия за периода 2021-2030 година, публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
В анонса авторите на стратегията са записали, че осигуряването на здравословен начин на живот и насърчаването на благосъстоянието на всички хора, във всяка възраст, са важни компоненти на устойчивото развитие. Както и че здравето следва да бъде основна индивидуална, обществена и институционална ценност – един от основните компоненти на националната сигурност, следователно всеобща грижа и споделена отговорност. Коментари и предложения по стратегията се приемат до 28 януари.
Преструктуриране на болници
Документът предвижда преструктуриране на болници, като помалките и неефективни лечебни заведения ще бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи. Като основна цел е набелязано kамаление на хоспитализациите и болничния престой чрез извеждането на различни медицински дейности в
извънболничната помощ. А също и осигуряване на комплексно лечение – колкото се може повече медицински дейности да се извършват в едно и също лечебно заведение.
Рейтинг и финансиране според качеството
“С оглед осъществяването на ефективен контрол върху качеството на предоставяните медицински дейности в лечебните заведения и необходимостта от адаптация на системата спрямо нуждите на пациентите, следва да се въведе рейтингова система на лечебните
заведения. Целта е тя да отразява ефективността и ефикасността на тяхната дейност, да оцени въвеждането на нови технологии и добри практики, общата удовлетвореност на пациентите от оказаните им медицински грижи, изразходваните ресурси и други”, е записано
в документа. С внедряването на рейтингова система ще се предостави възможност на пациентите за аргументиран избор на болница, съобразен с конкретните им потребности, като в същото време могат да бъдат включени и техните лични предпочитания, базирани на оценката, дадена от други потребители на предоставяната от лечебното заведение медицинска услуга.
Рейтинговата система може да бъде използвана и за въвеждане на диференциация при сключване на договор с НЗОК, т.е. на болниците да се плаща различно според качеството на услугите – цел, която здравните власти си поставят в стратегията. Ниското качество на
медицинските услуги може да послужи и за отказ от сключване на договор с НЗОК.
Намаляване на болниците
Стратегията предвижда и преструктуриране на болничния сектор, като броят на болниците за активно лечение трябва да бъде оптимизиран и на тяхно място да бъдат създадени медицински
центрове или структури за дългосрочни грижи. В документа е запхисано, че усилията трябва да бъдат насочени и към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни
услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в
структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи, включително мобилни медицински грижи, на амбулаторни услуги, физиотерапия, услуги
за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда.
Стратегията отчита, че разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, а основна причина за това е увеличаването на броя на хоспитализациите. Причините за това са свързани със
финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием, липсата на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия, както и с желанието от страна на
пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ.
Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30 %, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в
болниците.
Затова се предвижда създаването на стимули за разкриване на специализирани центрове, прилагащи мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания.
Кадрите
Стратегията отчита проблема с недостига на кадри в системата, поради което предвижда развиването на различни стимули за задържането и привличането им. Предвижда се разработване и въвеждане на единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването като част от националната здравно-информационна система.
Държавата възнамерява да инвестира в това да направи професията на медицинските сестри по-привлекателна за обучение и практика. Залагат се включително финансови стимули за работа на медицински специалисти в райони с установен недостиг на здравни кадри.
Парите
Друга цел, която държавата си поставя е да промени структурата на разходите за здравеопазване като даде приоритет на профилактиката и извънболничната помощ за сметка на лечението в
болница. Продължава да стои на дневен ред дълго обсъжданата, но така и нереализирана мярка за селективно финансиране само на определени лечебни заведения от НЗОК по определени
критерии, а не на всички.
крайно време беше