Правото на съпротива е форма на граждански контрол*

*Гражданите запазват правото си на контрол върху управленската дейност и една от формите на този контрол е “правото на съпротива” Джон Лок

Призивите по време на протести за единство на нацията издават известно непознаване на историята на правото.

Представяме ли кратка лекция на развитието на идеята за

легитимност и нелегитимност на управлението и на правото на съпротива във времето.

За първи път идеята за нелегитимност на властта и за правото на гражданите за съпротива срещу нея е формирано от средновековния учен-теолог Тома Аквински , съобщава bg-pravo.com. Според Аквински позитивно право са само тези разпоредби на светската власт, които съответстват на естествените закони. В противен случай разпоредбите на властващите нямат силата на закон и не са задължителни за спазване. Управление, което почива на незаконни (в този смисъл) разпоредби Тома Аквински определя като тирания и формулира правото на съпротива срещу тиранията.

Друг аспект на възможно нелегитимно управление е заложен в английската Магна Харта от 1215 година. За разлика от идеята на Тома Аквински, който издига като критерий срещу тиранията правата на човека, то Хартата вижда тиранията във всяко нарушаване на установения правов ред. Хартата очертава нелегитимността в един по-широк план.

Джон Лок и идеята за гражданско неподчинение

Проблемът за нелегитимността на управлението и естествено произтичащото от него право на съпротива е разглеждан и от Джон Лок. Той издига идеята за гражданското неподчинение. Законността на съпротивлението срещу деспотичната власт включва и правото на въстание срещу нея.
Според Лок общественият договор не се сключва веднъж завинаги и без право на последващ контрол от страна на народа. Народът има право да го коригира и да премине от подчинение в неподчинение, ако се появи тирания и потисничество. Народът има право на корекции в договора, както и право да го прекрати в случай на преминаване на политическата власт в тирания и потисничество. Гражданите запазват правото си на контрол върху управленската дейност и една от формите на този контрол е “правото на съпротива”.

Епохата на Буржоазните революции отново поставя на дневен ред легитимността на властта и правото на съпротива. В най-чист и точен вид тази идея е изложена в Американската декларация за независимостта от 1776 година. Според нея властта на правителството трябва да е съобразена с естествените права и да почива на съгласието на управляваните. В противен случай народът има право да свали тази власт. А в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 година правото на съпротива е признато за естествено и неотнемаемо.

В най-ново време проблемът за легитимността на управлението е застъпен в Международната Харта за правата на човека. Там е заявено, че за да се избегне тиранията и потисничеството и резултатът от тях – съпротивата, е необходимо правата на човека да бъдат установени и гарантирани в законодателството на всяка държава.

Легитимно и нелегитимно управление

Управлението е легитимно, когато е установено по волята на управляваните (суверена) и се осъществява в техен интерес. Във всички останали случаи държавното управление е нелегитимно.
Има различни хипотези на нелегитимност на държавното управление:
ако не е установено по волята на управляваните, т.е. чрез законни избори:
когато е установено със сила
когато е установено в резултат на фалшифициране на изборните резултати

ако се осъществява срещу интересите на суверена. Противопоставянето на обществените интереси е 2 вида:
формално – когато управляващите се опитват да узаконят не свободата на гражданите, а нейната противоположност – ограничаването й чрез закона
реално – изразява се в пряко нарушение на конституционните права на гражданите. Нарушаването се изразява в незачитане или в отказ да се гарантират установени в Конституцията права

Обективният критерий за обществените и личните интереси на гражданите е законодателството и преди всичко Конституцията. Ето защо, нарушаването на закона, съответно на Конституцията, е индикатор за нарушени обществени интереси.
Измежду всички възможни нарушения най-опасни са нарушенията на конституционните права на личността. Всяко посегателство върху тях е нарушение на обществения договор и автоматично обуславя нелегитимността на управлението. Единственото изключение за ограничаването на някои права се допуска при военно или друго извънредно положение.
Правата на човека имат не национално, а международно измерение. Те са заложени в Международната харта за правата на човека и всяка държава, която е приела този международен акт, се самозадължава да ги спазва.
Нелегитимното управление винаги е достатъчно основание за съпротива.