Днес, 19 февруари, се отбелязват 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи, е казал Апостолът на свободата Васил Левски, припомнят от Столичната община.
По повод годишнината от 10:00 ч. до 20:00 ч. почетни часови ще има пред паметника на Васил Левски.
От 17:00 ч. в храм “Света София” ще започне панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски.
От 18:00 ч. пред Паметника на Васил Левски на бул. “Васил Левски” ще се състои гвардейска церемония с поднасяне на венци и цветя от гвардейци венценосци.
Ето и десет златни цитатат от Васил Левски, които той ни е завещал:
1. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
9. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“
http://slovosvetlina.com/?p=26008
а Левски е един апостол и светец. По време на Съда велики в небето чух Гласа да зове Левски и да го строява в 144000 наедно с Кирила и Методия, Паисий най-ярките светли звезди за независимост и свобода като личност държава славянска – България, майка тяхна и наша и още много, много са в същите редове. Пламнах в любов неизказана, тя България стана всичко за мен чуствах се горда, горда, че съм българка, макар че не познавам това чувство на гордостта. За всичко туй ний стояхме в непрестанен верижен пост без храна в молитва непрестанна, троен страж пред Бога за преуспяване на България и дялото ядрото църковно сред нея.
Левски бе употребен свише да вдъхне Бог вяра в сърцата в собствените духовни и физически сили на поробения народ, а девицата Райна Княгиня със собствените си ръце уши знамето на свободата и го развя с дръзновение над поробената си земя!
Първи бе призван за награда светиева първоапостолът на свободата Левски, Константин и Методий, учениците им, Паисий и още много други. От тях имаше такива, които влизаха в редиците на тези с белите руби и зелените палмови клонки в ръка. Тез, които са проляли кръвта си за правда и свобода, за народа свой и България. Особено впечатление правеше фактът, че Гласът съдебен свидетелствуваше с голяма Божия любов към България и славянските народи.
Първи е Апостолът на свободата Васил Левски, братята Кирил и Методий и техните ученици, Паисий и на много други духовни книжовници и просветители народни чух имената, произнасяни в Съда велик! Аз не зная и не вярвам да са били в пълнота на Истината Божия, но не са били отговорни поради това, че за времето им тя не е била дадена в пълнота.
И приеха кат девица в подвизите на героите със славянска българска кръв, преминах бесилата и по върховете кръвта пролята, но вярата си в Тебе християнска на османа не продадох. И в чин „българка“ се борех в съдби с героите на свободата вси, но най-вече на бесилото черно чрез Левски Те уверих, че за родина и народ жертва олтарна поставих младостта и не пощадих кръвта си жарка, за България оповестявах свобода с кървави писма. Ето ме, пред Теб и небе стоя, в чистокръвие на славянка Те възлюбих от дълбина чрез вяра в надежда съкровена вървя. А Ти, чрез Гласа Си могъщ днес насъщ българка ме нарече и от колибата рибарска извлече и на плещи ми крехки натовари Съд Ти тежки да нося.
… апостола Левски е на най-високото стъпало от всички герои, паднали за свободата на България, които са вярвали в нейната утрешна свобода свободна България с история сред цялата планета Земя.
О, знаме на зората светла, вей се над България, навек свободно бъди. О знаме вято в ръката на княгиня Рая – дъщеря твоя, о вест всемирна Моя, чрез апостола на свободата – Левски носена на земя от всички апостоли сред земя, родили сте се в чинове царски борили сте се за свободата, днес вам строявам чрез чинове живи и вам благославям, чрез таз страна педя Ханаан духовен вменена. За тоз ден, цел Съм я освободил като Моя съдба. Над нея вождове родих да носят игото на плещи и да се борят за съдби. Те са ранните работници Мои /според притчата/. Елате ранни и обедни единни с вечерните. Елате сведете се под едно знаме на България, сведете глави чрез живите представители.
Но все пак има и с какво да се покаже и православната черква кат майка на верни нейни синове, които са водили борба за истината словесна кърма – Кирил и Методи, Паисий Хилендарски, Иван и Неофит Рилски, Васил Левски, знамето Княгиня Райна.