Покана за обществена консултация на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

КОНТЕКСТ

Министерският съвет предвижда мащабна трансформация на модела на административно обслужване. С Решение № 704 от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване Министерският съвет одобри най-мащабния досега пакет от общо 1443 мерки за намаляване на административната и регулаторна тежест, групирани в 5 направления, едно от които е намаляването на регулаторната тежест за бизнеса.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е в изпълнение на Решение № 704 от 5 октомври 2018 г. на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване.

Във връзка със зачестилите случаи на установени от контролните органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ регистрирани превозвачи, неотговарящи на условията за установяване, съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския Парламент на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, относно лицата, които отговарят на изискванията за добра репутация и професионална компетентност (Регламента) (така наречените „пощенски кутии“), на чиито адрес не може да бъде открит техен представител, с проекта са предложени допълнителни условия и мерки за упражняване на по-ефективен контрол върху превозвачите, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или товари и за ограничаване на фиктивната регистрация на превозвачи.

ЦЕЛ НА КОНСУЛТАЦИЯТА

Да консултира проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, изготвен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОМЕНИТЕ

С предложените промени се актуализират текстовете за доказване на финансова стабилност с цел да се изпълни изискването на Регламента – превозвачът да може да гарантира, че по всяко време на счетоводната година е в състояние да посреща своите финансови задължения.

Разширен е обхвата на случаите на отказ за издаване на лиценз, като е включен и случай, при който правата, произтичащи от лиценза, се прекратяват, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на закона.

Предвидена евъзможност преди прекратяване на лиценза по желание на неговия притежател да се извършва проверка на превозвача с цел да се прекрати възможността превозвачи, извършили нарушения, да прекратят своя лиценз по собствено желание и да подадат заявление за нов, като избегнат производство по прилагане на принудителни административни мерки.

Настоящата регулация на Закона за автомобилните превози не предвижда срок за връщане на лиценза на Общността и заверените копия към него, съответно на лиценза и удостоверенията към него за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, когато на превозвача е наложена принудителна административна мярка „спиране на дейността на превозвача“, чрез отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, което от своя страна затруднява изпълнението на приложената принудителна административна мярка, предвид факта, че този вид документи не се държат на съхранение в офисите на транспортното предприятие, а се намират на борда на превозните средства.

По отношение на таксиметровия превоз на пътници са предложени промени, свързани с намаляване на административната тежест във връзка с Решение № 704 от 05.10.2018 г. на МС чрез обединяване на публичния регистър за регистрация, воден от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и регистрите на общинските администрации за издадените от тях разрешения.

В разпоредбата на чл. 24б от Закона за автомобилните превози е предвидено издаване на наредба относно функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние. Предложената в проекта отмяна на разпоредбата е във връзка със съществуващата Наредба  за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 47 от 15.03.2016 г., обн., ДВ, бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г., изм. и доп., бр. 87 от 31.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г. С посочената наредба са регламентирани изискванията към таксиметровите апарати в съответствие с Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди (ОВ, L 135/1 от 30 април 2004 г.), като не са предвидени изисквания относно оборудването на таксиметровите апарати с фискална памет. Устройствата с фискална са обект на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министъра на финансите.

С предложените промени в чл. 22 се предвижда отпадне на изискването за задължително ползване на автогарите срещу заплащане за междуселищните автобусни линии от общинските транспортни схеми, които в по-голямата си част са нерентабилни, с малък пътникопоток и изпълняват социални функции.

Предвид изискването за задължително прилагане на еднакви критерии от собствениците на автогари към превозвачите е предвидена възможност за диференциране на размера на максималните цени за автогарово обслужване по видове транспортни схеми.

Превозът на повредени пътни превозни средства е вид обществен превоз, поради което се предлага обществените отношения, свързани с тази дейност да се регламентират със Закона за автомобилните превози.

 Липсата на регулация на дейността превози с атракционна цел води до невъзможност по отношение на същите да бъде осъществяван ефективен контрол. Проблемът не може да бъде преодолян, посредством съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, поради което в проекта се предлага тези превозни средства да бъдат регистрирани.

Съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози обществен превоз на пътници се осъществява само с автобуси, с изключение на таксиметровите превози, които се изпълняват с леки автомобили. Основният проблем е свързан с определянето на изискванията към превозните средства при разписването на условията и реда за извършване на превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност със специални превозни средства. Към настоящия момент тези превози не могат да бъдат осъществявани с леки автомобили, а същото би било решение на проблема с неефективните превози и съответно липсата на транспортно обслужване в някои региони на страната. Проблемът не може да бъде преодолян, посредством съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности.

Поради несъответствието на размера на някои от санкциите със степента на обществена опасност на съответните нарушения се предвижда намаляване на размера на тези санкции.

ПЕРИОД НА КОНСУЛТАЦИЯТА

От 30.06.2019 до 29.07.2019 г.

ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНСУЛТАЦИЯТА

Заинтересованите страни са поканени да се включат в настоящата консултация като изпратят своите становища и препоръки.

Консултацията ще се проведе по интернет и ще бъде открита за всички организации, граждани и заинтересовани страни.

Вашите коментари следва да бъдат изпратени по електронна поща на имейл officekomentator.bg@gmail.com или публикувани като коментари към публикацията.

Всички мнения, изпратени по електронна поща ще бъдат публикувани на портала www.komentator.bg и на Портала за обществени консултации.

Консултацията се провежда по Проект „Мисли първо за малките!“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, изпълняван от Института за политики за малки и средни предприятия в партньорство с Института за държавата и правото при БАН и Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Повече информация относно проекта може да бъде намерена на интернет страницата на Института за политики за малки и средни предприятия http://www.e-sme.eu/мисли-първо-за-малките.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Консултационен документ по ЗИДЗАП

Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

Мотиви към ЗИД на Закона за автомобилните превози

Частична оценка на въздействието

Анкета ЗИДЗАП

14 коментара за “Покана за обществена консултация на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

  • 29.07.2019 в 22:20
    Permalink

    С Т А Н О В И Щ Е

    От „ЦЕНТРАЛНА АВТОГАРА” АД, ЕИК 131032118, седалище и адрес на управление в
    гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 100, ет. 4, ст. 1, представлявано от
    Председателя на Съвета на директорите – Емилия Славева Станоева и
    Изпълнителния директор – Иван Мирославов Ивайлов, тел. 02/813
    33 01

    Относно: проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за
    автомобилните превози

    УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

    С Решение № 676/06.06.2019 г. по преписка № КЗК – 307/2019 г., Комисията за
    защита на конкуренцията, на основание чл. 60, ал. 1, т. 20 от ЗЗК във връзка
    с чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗЗК, прие становище относно съответствието с
    правилата на конкуренцията на чл. 22, ал. 4 от Закона за автомобилните
    превози. В посоченото решение, след като КЗК подробно се аргументира, се
    застъпва, че определянето на пределни (максимални) цени на автогаровите
    услуги ограничава конкуренцията и противоречи на конкурентното
    законодателство, поради което предлага „…предвиденото в чл. 22, ал. 4 от ЗАП
    изискване за определяне на пределни (максимални) цени“ за автогарово
    обслужване да бъде отменено.

    В тази връзка е наложително да бъде отбелязано съществения дисбаланс в
    отношенията между автобусните превозвачи и автогарите, които иначе следва да
    бъдат равнопоставени стопански субекти. Този съществуващ дисбаланс не е
    преодолян с ЗИДЗАП. Става въпрос за неравното третиране създадено с
    разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗАП от една страна, според който „Цените за
    обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата
    на търсенето и предлагането…“, а от друга чл. 22, ал. 4 от същия закон
    предвижда регулиране и нормативно ограничаване на цените на автогарите. Така
    законът създава опасност автогарите да не могат да посрещат разходите за
    осъществяване на дейността си при условията на непрекъснатото увеличаване на
    изисквания за тези услуги. По този начин се поставят при различни пазарни
    условия еднакви по вид субекти, които осъществяват регулирана от закона
    дейност, която не е монопол и всяко лице, при изпълнение на законовите
    изисквания, може да осъществява. Този законодателен подход противоречи на
    конституционно гарантираните, основни права на частна собственост (чл. 17,
    ал. 3 от КРБ), на конкуренция, свободна стопанска инициатива и закрила на
    инвестициите (чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КРБ), чието ограничаване
    съгласно практиката на КС на РБ е допустимо единствено при защита на по –
    висши конституционно гарантирани права, каквито в случая липсват.

    Чл. 22, ал. 4 от ЗАП противоречи и на първичното европейско законодателство.
    Според чл. 96 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДЕО):
    „1. Забранява се налагането от страна на държава-членка, във връзка с
    транспортната дейност, осъществявана в рамките на Съюза, на цени и условия,
    които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или
    повече определени предприятия или производства, освен ако това не е
    разрешено от Комисията.“ Посочената разпоредба забранява действия по
    налагането от страна на държава – член на цени и условия на едни субекти в
    подкрепа или защита на други правни субекти, участващи на пазара на
    транспортната. Случаят е именно такъв. С чл. 22, ал. 4 от ЗАП се налагат
    цени и условия за автогарите в интерес на автобусните превозвачи, като по
    този начин се засяга правото на автогарите на собственост, на свободна
    стопанска инициатива и конкуренция. Създава се опасност те да не могат да
    покриват разходите за услугите, които по закон са задължени да предоставят.

    Считаме, че с оглед необходимостта от трайно уреждане на обществените
    отношения съобразно нормите и принципите на Конституцията и на първичното
    европейско законодателство, по начин създаващ предвидимост в поведението на
    адресатите, следва посочените по – горе пороци в ЗАП да бъдат отстранени още
    с обсъждания ЗИДЗАП. Вярваме, че изразеното становище ще бъде съобразено.

    Отговор
  • 29.07.2019 в 13:21
    Permalink

    БОГ ДА ИМ ПРОСТИ на изказващите се от свое име или от името на няколкото файтона хора, които реално представляват повечето или почти всички от изказалите се тук по проблемите на бранша ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ – това от мен д.т.н. инж. К. Ризов – изказващ се винаги от името на не по–малко от 90% от работещите в бранша.

    Отговор
  • 29.07.2019 в 0:17
    Permalink

    Уважаеми господа,

    Предложеният от МТИТС проект на ЗИД на ЗАвП не визира никакви реални стъпки към изсветляване на таксиметровия сектор от автомобилните превози по отношение спазването на търговското, трудовото и данъчното законодателство, защитата на фиска от съществуващите лоши практики в бранша във връзка с укриването на доходи, осигурителни и данъчни задължения от участниците в сектора, мерки срещу изпирането на пари. В предложените промени не е наличен никакъв опит дори за доближаване до успешните европейски практики в този транспортен сегмент. Не се предвиждат реални мерки във връзка с намаляването на финансовата и бюрократична тежест за работещите. Подобни промени естествено са възможни само с прецизна дефиниция на това кой изпълнява таксиметровата дейност и точно определяне на отношенията между участниците в сектора – таксиметрови централи, собственици на таксиметрови автомобили и водачи на таксиметрови автомобили, каквато в настоящия проект не е предложена. По точка 1-ва на предложения проект а именно“Намаляване на превозвачите, които не отговарят на условията за уседналост, т. нар. „пощенски кутии“или така наречените „кухи фирми“,които се сменят на всеки шест месеца и за да изпълни духа на предложеният проект е достатъчно да се смени досегашната формулировка ,а именно“Превоз на пътници от чуждо име за собствена сметка“.
    Предлагам следната формулировка“Таксиметровият превоз на пътници може да се извършва от физически или юридически лица,регистрирани като търговци,чрез наети или самонаети регистрирани водачи.Така направена формулировката би довела до изсветляване на бизнеса и наистина подреждане да се знае кой каква роля изпълнва в таксиметровият бизнес и премахване на сегашният хаос.Сега действащите разпоредби на ЗавП в частта му за таксиметровия превоз на пътници не предполагат безспорност, излишно усложняват административната и финансова тежест за упражняващите дейността, като по никакъв начин не гарантират условия за яснота кой какъв е и каква роля изпълнява в организацията на таксиметровия превоз на пътници. Това създава условия за размиване на отговорността и води до възможност за „сив сектор“ и извършването на нерегламентиран превоз на пътници. Нещо повече – направените през 2016 година промени в закона по никакъв начин не допринесоха за прекратяването на порочните практики на укриване на доходи, данъци и осигуровки от участниците в таксиметровата дейност, като същевременно създадоха нови възможности за ощетяване на фиска от страна на таксиметровите превозвачи на стойност милиони левове годишно.Таксиметровият превоз на пътници може да се извършва от физически или юридически лица, регистрирани като търговци, чрез наети или самонаети регистрирани водачи;

    Не е налице никаква необходимост лицата, извършващи тази дейност да бъдат регистрирани като превозвачи по смисъла на ЗАвП.

    Данъчно задължено лице да бъде само и единствено търговецът, извършващ таксиметровия превоз на пътници, независимо дали извършва дейността чрез наети лица или като самонаето лице. Таксиметровият/ите апарат/и са регистриран/и и фискализиран/и на негово име, той дължи и внася всички данъци и осигуровки. Просто, ясно, безпротиворечиво. Така ще бъде избегната порочната практика, която в момента е реалност – регистрираният превозвач е един, водачът, извършващ дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка – друг /данъкът е за негова сметка, но го плаща превозвачът/, а най-често данъкът се плаща от реалния водач, който може да има, но понякога дори няма никакъв договор с който и да е от първите двама.

    Отпадане на данъчното задължение по ЗМДТ. Така, търговците ще бъдат данъчно задължени по ЗКПО или ЗДДФЛ. Има начин събирането на дължимите данъци да бъде обезпечено и не е необходимо предварително да се събира сума, която понякога може далеч да се разминава с реално дължимата. Сегашното положение е абдикация на държавата по отношение формиране на правилна и справедлива данъчна политика в този сектор.

    Разрешението за таксиметров превоз да се издава на името на търговеца, за всеки автомобил по отделно, при наличие на предвидените в чл.24а ЗАП предпоставки.

    Да бъде предвидена възможност за движение на таксиметровите автомобили в „бус-лентите“, когато са наети от клиенти, както и спирането на спирки на градския транспорт за слизането и качването на клиенти. Съображенията за направата на подобно предложение, на първо място, произтичат от факта, че таксиметровите автомобили на практика, осъществяват сходна функция с тази на редовните линии за обществен превоз на пътници. На второ място, подобно разрешение би облекчило натоварването на останалите ленти за движение, като същевременно ще се гарантира и по-бърз и по-безопасен превоз на ползващия услугите на таксиметровия автомобил. На трето място, приемането на това предложението в тази редакция, ще доведе до повишаване на заетостта на таксиметровите автомобили и по този начин ще има насърчителен ефект върху бранша и икономиката в страната като цяло. От друга страна, икономическа полза от подобно разрешение ще има и за самите пътници, които поради по-бързото предвижване, ще заплащат по-малко за ползваните от тях услуги. Не на последно място, те ще бъдат значително улеснени – в доста големи градове има улици/булеварди с дължина от по няколко километра, по цялата дължина на които е забранено спирането.

    Отпадане задължителният жълт цвят за таксиметровите автомобили. Аргумент за това са високите цени за пребоядисване, които шофьорите на нови автомобили трябва да заплащат и отпадането на фабричната гаранция от производителя за боята при нови автомобили след пребоядисване. Това от своя страна оскъпява и предоставените услуги, което рефлектира финансово неблагоприятно и върху потребителите. Наред с това, в цяла Европа няма задължителен цвят на таксиметровите автомобили. Обозначенията там, масово се извършват чрез залепване на фолио на тавана на автомобилите и фирмено брандиране.

    Наредбата за издаване на разрешение на таксиметров превоз на пътници, следва да предвижда:
    a) Таксиметровият автомобил се регистрира първоначално и еднократно в само в ИА „Автомобилна администрация“, при условие, че отговаря на предвидените в Законодателството изисквания.
    б) В ИА „Автомобилна администрация“ да бъде създаден електронен регистър на таксиметровите автомобили, който да бъде на разположение при преминаването на техническите прегледи.
    в) Да бъде създаден публичен електронен регистър на всички таксиметрови автомобили, който да се води от ИА „Автомобилна администрация“. Той трябва да съдържа следните данни: Рег. №, собственик, лице, което оперира с него, основанието на което извършва въпросната дейност както и евентуално наложените му санкции;

    Конкретните предложения по проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози са:

    Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗАП да придобие следната редакция:
    „(1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от физически или юридически лица, регистрирани като търговци, чрез наети или самонаети регистрирани водачи.“

    Изискването за регистрация на ФЛ и ЮЛ като превозвачи за извършването на таксиметров превоз е излишна мярка, утежняваща процеса по регистрация и увеличаваща административната и финансова тежест върху стопанските субекти. Също така тя уврежда интересите на потребителите и заетите в сектора, като способства за прехвърлянето на отговорностите и задълженията между участниците в превозите. Изискването не допринася за благоприятното развитие на сектора и услугата като цяло. Таксиметровите превози се извършват основно на териториите на общините за които е издадено разрешението за таксиметров превоз на автомобилите, като средното разстояние на превоза е около 5км. Към момента регистрираните превозвачи основно ползват външни ресурси за превозите- водачи /като еднолични търговци/ и автомобили, предоставени от техните собственици за вписване в списъка към удостоверението на превозвача при определени от превозвача условия. Тези взаимоотношения не формират предприятия имащи възможност да окажат съществено влияние върху обществения превоз на пътници.

    В сегашната ситуация превозвачите по смисъла на ЗАВП нямат оперативна и техническа възможност да организират труда на водачите (чл.15 от ЗАП, чл. 33 от Н34), в т.ч. да следят за спазването на времената за управление и почивките; да осигуряват безопасност и сигурност на таксиметровите превози чрез медицински прегледи на водачите (чл. 34, т. 3 от Н34); да осигуряват представянето на електронния таксиметров апарат с фискална памет за проверка от сервизен специалист след ремонт или претарифиране на таксиметровия апарат, след промяна на размера на гумите на двигателните колела, след ремонт на предавателния механизъм на таксиметровия автомобил, след изтичане на една година от преминала проверка на таксиметровия апарат (чл. 34, т.5 от Н34). Най- притеснителното е, че те не са в състояние да гарантират безопасността на пътниците и сигурността на превозите поради невъзможността да контролират допускането на водачи до управлението на автомобили за извършване на таксиметров превоз. Гореизброените дейности са изцяло под контрола и във възможностите на самите търговците, извършващи превозите.

    Предложението за отпадане на изискването за регистрация като превозвач за извършването на таксиметров превоз не е в противоречие със законодателството на ЕС и няма да доведе до съществени изменения в сектора на обществените превози на пътници. /Регламент 1071 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета/, а същевременно ще допринесе за яснота и концентрация на отговорностите в сектора.

    Чл. 24, ал.2 трябва да е единствената разпоредба, която регламентира годините на таксиметровия автомобил. В тази връзка, да отпадне изискването, заложено в чл.10, ал.5 от Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници, което е абсолютно ненужна рестрикция и лобистка разпоредба в полза на вносителите на автомобили и 2 големи столични таксиметрови компании, продаващи таксиметрови автомобили на лизинг. Щом е заложено, че максималната възраст за таксиметров автомобил е петнадесет години, то всеки автомобил, който е технически годен и отговаря на останалите нормативни изисквания, следва да може да бъде регистриран като такъв. Тази мярка по съществото си е аргументирана с цел подновяване на автопарка, но реално не изпълнява тази функция. Има други средства, с които да бъде постигнат този ефект – при конкурентна работна среда, водеща до повишаване качеството на услугата, ясно законодателство и добри цени.

    Предвидената в настоящия проект либерализацията на изискването за липса на предишни осъждания на водачите тук е удачна. Налице са умишлени престъпления от общ характер, за които не е присъща висока степен на обществена опасност, извършителите на които биха могли да изпълняват тази професия, без това да е заплаха за обществото и без да бъде накърнен общественият интерес. Затова е удачно изменение в смисъл, че таксиметрови водачи не могат да бъдат лица, осъждани за тежки умишлени престъпления. В същото време предложената от Вас редакция, ограничена само до „престъпления срещу личността“ е абсолютно неприемлива, тъй като според нея може да бъде таксиметров водач лице, което е осъдено с влязла в сила присъда за грабеж или пък не може да бъде таксиметров водач счетоводител, на когото са му отнети правата по чл. 37, ал.1, т.7 от НК.

    Разпоредбата в ЗАВП относно преиздаването на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) предизвика бурни дебати преди няколко години и въпреки всичко тогава не бе приет най-удачният вариант. Намаляването на административната и финансовата тежест за работещите изисква отпадане в настоящия проект на ЗИД на ЗАВП на текста „…и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил“, който е абсолютно ненужен. Разбираемо е, че с тази разпоредба се цели периодичен контрол върху упражняващите дейността и дали по отношение на същите са налице изискванията на закона. Това намира израз чрез срочността на Удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА)и възможността срокът на валидност на това удостоверение да може да бъде продължавана при определени условия. Правилно е предвидена възможност това да става без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Такъв подход е необходим и полезен. Но е ненужно заложеният сега срок за това. Така както при изтичане срока на Свидетелството за управление на МПС, лицето не може да управлява автомобил, докато не го поднови и ако не го направи веднага, а след 3, 5 или 36 месеца, не губи правоспособността си като шофьор, така и при таксиметровите водачи – след изтичане на срока на валидност на УВЛТА водачът няма право да упражнява тази дейност, докато не го поднови и не губи правоспособността си, ако не го направи веднага, а след определен период.

    В разпоредбата на чл. 24а относно разрешителното за таксиметров превоз на пътници, същото следва да се издава на търговеца (сега се издава на превозвача), при наличие на законовите изисквания, за всеки автомобил, с който той желае да упражнява дейността, поотделно. Търговецът е данъчно задълженото лице, на негово име следва да бъде издавано и разрешителното. Тази мярка цели ясно определяне и концентрация на отговорността.

    Абсолютно наложителна е промяна на реда за данъчното облагане. При сегашната форма на данъчно облагане, са нарушени основните принципи за съизмеримост, определеност и неутралност. Сегашният „алтернативен“ данък носи белезите на такса, при която не се отчитат разходите на търговците за извършването на дейността. Неясни са и принципите при определяне на неговия размер. Резултатите от направено проучване сред 47 общини показаха, че липсва единна данъчна политика и размера на данъка се определя „на око“, което е изключително несправедливо. Този данък беше въведен, предвид забраната от европейското законодателство за прилагане на патентният данък в сферата на превозите. По същината си, обаче, това е пак патентен данък, независимо от името му и въвеждането му е в пряк конфликт правото на ЕС. Спазването на правото на ЕС пряко изисква отпадане на данъчното задължение по ЗМДТ. Така, търговците ще бъдат данъчно задължени по ЗКПО или ЗДДФЛ, подобно на всички останали търговци в страната. Нещо повече – сегашната форма на данъчно облагане, при която превозвачите на практика събират данъка от собствениците на таксиметровите автомобили, но го внасят по ЗМДТ от свое име, създава директни условия за значително ощетяване на фиска чрез укриване на реални облагаеми средства. При сегашната разпоредба относно данъка превозвачите практически намаляват касовата (банковата) си наличност със сумата на данъка, внесена от тях, но събрана от собствениците на таксиметровите автомобили, които не получават никакви разходни документи. Този факт директно води до ощетяване на фиска от страна на превозвачите по линия на ЗКПО (10% от сумата на всички събрани „алтернативни“ данъци) и облагането на дивидента на превозвача (5%) при евентуалното разпределяне на въпросната сума. Недопустимо е законодателен акт да създава подобни явни условия за сив сектор, укриване на доходи или пране на пари.

    В разпоредбите относно задължението на Общинските съвети да „определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“ е наложително да се предвиди създаване на единна методология за ценообразуването, утвърдена от МТИТС. Без единна методология, чието приемане следва да бъде в прерогативите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като принципал на таксиметровата дейност, тази разпоредба на закона е неприложима, както ясно видяхме в последните седем години. Общинските съвети не изпълняват задълженията си по този текст с оправданието, че няма как да обосноват безспорност на решението си за приемане на една или друга цена. На практика остава нереализирана идеята на законодателя, да бъдат предпазени потребителите на услугата от спекулативно високи цени – от една страна, а от друга – да предпази самите извършващи дейността от нелоялни, дъмпингови цени.

    Разпоредбата на настоящият законопроект, отнасяща се до отмяната на чл. 24б и определящя изискванията към измервателните и фискалните устройства в таксиметровите автомобили следва много внимателно да прецезира какви точно ще бъдат изискванията към измервателните и фискалните устройства, да се прецени правилно приложимата нормативна уредба и да се избегнат излишни допълнитени разходи, като се използват, например сега действащите устройства. Извеждането на таксиметровия превоз „на светло“ не кореспондира с натоварването му с нови, непосилни разходи, които отново да доведат до нерегламентирани превози в сивия сектор.

    По отношение на предлаганите в настоящия законопроект промени в текстовете на допълнителните разпоредби остава абсолютно неясно какво се цели с тези промени. Неясно е защо в дефиницията за „Обществен превоз на пътници“ липсва „или таксиметов превоз на пътници“. От предложения проект може да се направи извод, че таксиметровият превоз на пътници не е обществен превоз на пътници, не е даже и превоз на пътници. Това е недопустимо за участниците в този транспортен сектор. Необходимо е в разпоредбите на ЗАВП да бъде отразено, че таксиметровият превоз на пътници е част от обществения превоз на пътници.

    С цел прецизна дефиниция на това кой изпълнява таксиметровата дейност и точно определяне на отношенията между участниците в сектора – таксиметрови централи, собственици на таксиметрови автомобили и водачи на таксиметрови автомобили, каквато в настоящия проект не е предложена, е необходимо навсякъде в текстовете на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове, касаещи таксиметровия превоз на пътници, думата „превозвач“ да бъде заменена с „търговец“ („таксиметрова централа“, „организатор на таксиметрова дейност“).

    Изразявам убеждението си, че диалогът с бранша и спазването на успешните европейски практики в областта са абсолютно необходими условия, за да се гарантира, че промените на законовата уредба реално ще доведат желания положителен резултат, а именно едно адекватно уреждане на обществените отношения възникващи по повод на извършването на обществен превоз на пътници в частта му, касаеща таксиметровите превози.Напомням Ви уважаеми господа,че София не е България , и че ви е внесено становище от поне осем града на страната от НПО-та представляващи хората ,които действително упражняват тази професия и че е важно да се съобразите и с тяхното мнение.

    С уважение – К.Кирилов.

    Отговор
  • 28.07.2019 в 22:00
    Permalink

    Инж. Спас Атанасов – Председател на УС на БРАНШОВА КАМАРА НА ТАКСИМЕТРОВИТЕ ВОДАЧИ И ПРЕВОЗВАЧИ (БКТВП)

    Във връзка с предложения проект , ЗИД на ЗАП, правя следните предложения и коментари.

    1. Подкрепям общата позиция на Националния съюз на превозвачите, Съюз такси, Асоциация на таксиметровите синдикати в България и БКТВП.

    2. Добавям още няколко предложения:

    2.1. Да се намали глобата по ЗАП, за забравени документи ( чл.93 (2) от ЗАП, която е 500 лева, на 10 лева.

    Мотиви: Има несъразмерност , на глобите по ЗДвП и ЗАП и при обжалване , съдът определя , по – ниската глоба. Ако водачът има валидни документи, но не ги носи ( забравил ги е) , глобата по ЗДвП е 10 лева, а по ЗАП е 500 лева. По ЗАП , водачът трябва да носи около осем документа. Ако ги е забравил, трябва да плати 4000 лева, а по ЗДвП, са 80 лева. Това е абсурд, който трябва да бъде поправен.

    2.2. Да се намали минималната глоба по ЗАП, за неправилно паркиране или престояване, която е 200 лева, на 20 лева.

    Мотиви: Има несъразмерност , на глобите по ЗДвП и ЗАП и при обжалване , съдът определя , по – ниската глоба. Глобата по ЗДвП е 20 лева, а по ЗАП е 200 лева.

    3.3. Да се намали глобата по Чл. 93,(1) , т.1,2 и 3 , когато се отнася за таксиметров превоз, съответно , на 200 лева по т.1, 400 лева , за т.2 и 600 лева , за т.3.

    Мотиви: Има несъразмерност на глобите , за автобуси и ТИР – ве. Един автобус или ТИР, струва , десет пъти повече и изкарва приход 10 пъти повече от едно такси.

    3.4. Параграф 16 , относно чл.24, алинея 9, трябва да влиза в сила две години , след обнародването. Така както е написано, влиза в сила веднага. Няма как фискалната касова бележка, веднага да отговори , на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Вярно е , че ще се чака допълнителна Наредба , от Министъра, но е добре да се прецизира. Моето лично мнение е, че и срокът от две години, за влизане в сила на изискванията по Наредба Н18, е кратък. Трябва да е по – дълъг и да е комбиниран с комплекс, от много други мерки и изменения , на ЗАП и други закони и Наредби. Най – важното е, да отпадне изискването , за липса на задължения на водача, когато работи от името , на превозвач, за своя сметка. При сегашните ниски цени, на таксиметров превоз и ниска покупателна способност , на населението, много таксита , ще фалират. Цените , на таксиметров превоз , не се промениха ( за София), въпреки , новия елемент с Данък таксиметров превоз. Трябваше , да има компенсация с повишение от около 20 %. Цените , на превоза , не са променяни от 2012 г. Не получихме ( в София) , подкрепа от Столична община , за промяна на тарифата, чрез определяне , на адекватна минимална тарифа. Абсурдното беше, че във Варна , вече бяха определили 0.88 лв/км, минимална тарифа, а в София , определиха 0,77 лв/км, минимална тарифа.

    Глобата за тръгване без включен апарат или с повикване, (когато не е от адрес), да се намалят. Много често , това се случва, без лош замисъл.

    Ако апаратът е точен, но има скъсана пломба, (от вибрациите) или има от сервиз, а няма пломба, от метрология, също да се намалят. Много често, това не е с лош замисъл. Сега глобата е 500 лева.

    Във връзка с направените коментари от други водачи и превозвачи.

    Предлагам , да се има предвид, тежестта на предложенията. Зад предложенията на НСП, Съюз такси, БКТВП и АТСБ, стоят Превозвачи, на които са се доверили и ползват , техните услуги, огромен брой водачи. Само за София са около 5000 .

    Направените предложения до тук ( с изключение на д.т.н. инж. Кирил Ризов), са на превозвачи с един , до 3 автомобила. Някой го стяга обувката от ляво, друг от дясно. Няма как законът , да отговори , на претенциите , на всеки по отделно.

    Конкретно за предложението, да отпадне текста “ водач от името , на превозвач, за своя сметка“. Категорично съм против. Този текст е вкаран по предложение на БКТВП, около 2002 година и върши прекрасна работа, за този бранш. Този бранш е специфичен и различен от другите и такъв текст е необходим.

    Мотивите на няколкото малки превозвачи са, че така се размивала отговорността и се укривали данъци. Истината е , че тези малки превозвачи или са изгонени от големите, за неспазване на изискванията за качеството на услугата , или са се самоизгонили , по същата причина. А когато си сам войн, е трудно и понеже са се прецакали, искат да наложат прецакването и на всички останали.

    Отговорността е строго регламентирана в чл.24 ( 8) от ЗАП и гласи: „(8) Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, които извършват таксиметров превоз на пътници от негово име, но за своя сметка…“ Но явно тези хора, не разбират или не виждат , написаното в закона.

    Как се укриват данъци, като ако не е платен Данък таксиметров превоз, не се издава Разрешително. 100 % от автомобилите с разрешително , са с платен данък. Това отново е специфична мярка ( за този бранш), защото и по ЗКПО и по ДДФЛ и по Патент, имаше огромно укриване и заради тази разпасаност, сега е такъв режима.

    Плащането на Данък таксиметров превоз, е вменено на Превозвача, но парите идват от клиента, през водача. Няма как, Превозвачът да плати данъка, от някакви други източници. Няма и случай в който , чрез плащането на Данък таксиметров превоз, да се увеличават разходите на превозвача или да се намалява , касовата наличност. Има отчети, които всеки средно образован счетоводител може да достигне , за всяка фирма и да провери.

    Най- голямото предимство на този данък е , че ако е платен данъкът, за даден автомобил, всички по веригата ( и Превозвача и водача работещ, от името на превозвача, за своя сметка), не дължат данък доход или корпоративен данък, за парите изкарани от автомобила. Системата е максимално опростена и демократична. Всеки , ако иска да не е към голям или малък превозвач, може да си стане сам превозвач. Който иска да е на трудов договор, може да е на трудов договор. Който иска да назначава водачи , на трудов договор, няма забрана. Дадени са всякакви възможности.

    Депутатите Михов – Вълков , се опитаха да го премахнат ( текста “ водач от името , на превозвач, за своя сметка“), по идея на малка група браншовици . Аз бях против, с писмено аргументирано становище до КТИТС, но не се съобразиха с него. Стана така , че след протест , на Орлов мост , текстът беше върнат, а Михов и Вълков , вече не са депутати.

    Какво ще последва , ако бъде отменен този текст. Превозвачите , няма да назначат , на реални трудови договори водачите, защото от 1989 г. насам , колите не нощуват в гараж, на превозвача и водачите , не дават оборота , на Превозвача. Все едно да се направи Предприятие с работници, които си носят струговете и тока за тях от дома си.

    Ще се появят Превозвачи, като в Пловдив, които назначават водачите , на фалшиви трудови догори, докато не им дойде проверка.

    Другият вариант е всеки водач, да си стане превозвач. Тогава , при оплакване от клиент, няма кой да му обърне внимание на жалбата, защото на телефона , за оплаквания, може никой да не вдигне или да вдигне жената или майката , на превозвача. ОО „АА“ , също , няма да са ефективни , при оплакването , по същите причини. Когато водачите работят от името на голям превозвач, при жалба, до часове водачът е открит и изпратен в ОО “ АА“ за проверка. Ако не бъде изпратен, се санкционира превозвача и се спира обслужването му от ОО“АА“. Ако водачът е сам превозвач, той може и пет години , да няма нужда от обслужване в ОО“АА“. Но големият превозвач , има почти ежедневно процедури в ОО ‘АА“

    Ако се наложи, всеки водач да си стане превозвач и търговец, ще отпаднат огромна част от водачите и ще настъпи хаос в предлагането на услугата. За да си превозвач, е необходимо да имаш средно образование и завършен курс и издържан изпит, за ПКЛ ( Професионално компетентно лице) или да назначиш ПКЛ ( със средно . Много от водачите са без средно образование, а и изискването за липса на задължения, ще доведе до около 50% безработица в бранша. Сега трудно се намират шофьори, представете си ситуацията , след това.

    Някои искат , да я няма и думата “ Превозвач“. Не било така в Европа. Този въпрос, многократно е поставян от Яне Янков и подгласниците му, но многократно му е отговаряно ( от компетентните органи), че е спазен регламент 1071 и изискванията на законите свързани с него. Сегашните новоактивисти, повтарят старата песен , на нов глас. Отговорът е същия.

    Нямам статистика , как е в Европа. Когато зададох преди няколко години въпроса, защо у нас въвеждат фискални памети в апаратите, а в Гърция и други държави няма, ми отговориха , че у нас е много лоша финансовата дисциплина и затова. Та затова у нас има и Превозвач , при такситата ( което е разрешено от Европейските регламенти) има и Алтернативен данък.

    Володя Домишенко, е едно шило в торба, с много енергия , но без никакъв ефект. Изгря на таксиметровия небосклон, с жалбата си до КЗД( Комисия за защита от дискриминация), срещу МТИТС. Още като я прочетох, написах публично , че е несъстоятелна и написана от човек, който е образован и може да чете, но не разбира спецификата , на правната наука. Някои хора на неговото ниво му ръкопляскаха , викаха браво и го подкрепяха ( около две години), но резултатът беше нула.

    За Володя Домишенко е известно в бранша, че е в пълна сила изразът “ Крадецът вика, дръжте крадеца“ и че не вижда гредата в своето око , а се концентрира в сламката в окото , на другия. Самият той ,е близък приятел с един голям превозвач в Пловдив. За този превозвач, шофьорите казват, че е олигарх.

    Володя направи опит да регистрира, шофьорска организация. На шумно рекламираната му кампания , за учредяване , се явиха двама – трима водачи.

    Володя твърди , че неговите искания , са подкрепени от цялата страна. Истината е , че няколко организации използваха последното съдебно дело, за опита за убийство на таксиметров шофьор в Ямбол и трябваше да има национален протест , пред съдебната палата в Ямбол. На протеста се явиха, около 20 човека от цялата страна, след призиви във всички фейсбук групи. Дори от Ямбол, където има над 400 таксита, дойдоха не повече от 10 човека, на тази планирана PR акция. Има кадри от Ямболските телевизии. Та тези двайсет човека, които никой не е избирал и пращал там, решиха от името на всичките около 30 000 в бранша, каква ще е съдбата им. Като основните идеолози са били , бившите съратници , на Яне Янков.

    Володя, Дочко Дойчев и Краси Цветков , са най грамотните от водачите, но тяхната грамотност е на ниво полукомпетентни по финансовите и юридически въпроси, относно такситата. С полукомпетентност,от около 2 – 3 години, не става. Липсват им едни 30 години ровене в законите и наредбите , относно такситата.

    Има официални документи ( актуални за последните 10 години) , от които се вижда, че в Управителните съвети , на БКТВП и в Съюз такси, няма хора от ръководствата на големите превозвачи. Нито хора с бели ( или каквито и да е други ) якички.

    За твърденията си , имам документи и снимки и мога да ги покажа , на всеки който желае.

    Отговор
  • 28.07.2019 в 12:20
    Permalink

    Мнение по поредния ЗИД на ЗАП,в частта засягаща таксиметровите превози.Уважаеми дами и господа,след като през година-две този закон се отваря и променя,очевидно нещо не е наред!Като изключим причините породени от технологичния прогрес и нововъзникнали играчи на транспортния пазар(Интернет приложенията),реално поправките и допълненията са довели до редица натрупани грешки!Стари уж синдикални организации,всъщност представители единствено на няколко големи СОФИЙСКИ превозвачи,в годините са предлагали и налагали текстове който уж да запазят някаква уж неприкосновеност на таксиметровите шофьори,и в същото време натоварвайки ги със всякакви таксички,вариращи между и над 3000-5000 лв.годишно!След предпоследните промени 2015-2016 година,и след дирижиран протест,бе приета поредната компромисна промяна,която натовари отново шофьорите,но умело прикрита че се плаща от ПРЕВОЗВАЧА!!!Защото логиката на израза“Превозвач“,би следвало това да е транспортна фирма,а НЕ Лизингова къща или Колцентър със някакво популярно лого!Вероятно АКО законът се спазва в настоящия си вариант,а именно:Разрешителното се издава поименно и НЕ подлежи на ПРЕОТСТЪПВАНЕ“,нещата биха придобили някакъв ред и яснота,но това НЕ СЕ прави,видно от публичните регистри!В заключение ще заявя че евентуална връзка с НАП,при така организираната дейност шофьорите ще бъдат притиснати тотално и ако не бъдат премахнати излишни и паразитни звена от изискванията(Превозвач и превоз от чуждо име за собствена сметка),е вероятно да се стигне до хаос,разнопосочни протести и злоупотреби!И всъщност освен че трябва да се защити обикновения шофьор,трябва да се помисли и за клиента!Превозвач-Транспортна фирма оперираща със собствени автомобили и назначени на ТРУДОВ договор шофьори!Кратко,просто,ясно определение! С уважение.

    Отговор
  • 23.07.2019 в 9:33
    Permalink

    Копирах и препубликувам коментара на колегата Дочко Дойчев, защото изразява желанието на реални таксиметрови водачи, които всекидневно се сблъскваме с проблемите в бранша превоз на пътници с лек таксиметров автомобил. На Кирил Ризов искам да кажа, че лобизмът в нашата страна не е регламентиран и в този ред на мисли лобисти няма! Има ПОДЛОГИ и колкото и съкращения да си сложите пред името си оставате ПОДЛОГА!!!

    ЗА ПРОМЕНИ В ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАП,
    КАСАЕЩИ ТАКСИМЕТРОВИЯ ПРЕВОЗ

    § 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите „търговци, притежаващи удостоверения за регистрация“ се заменят с „търговец, притежаващ удостоверение за регистрация и отговарящ на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 5, наричан по-нататък регистриран превозвач“

    Предложение за редакция на чл. 12, ал. 1:
    Текста ,,или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор“ да отпадне. Тези текстове да отпаднат по подразбиране и от текстовете на останалите членове и алинеи, където се съдържат.
    Ако все пак наделее мнението да остане превозвача, предлагаме думата ,,писмен” да се замени с ,,трудов”.
    Мотиви: да е ясно кой точно носи отговорност и да се избегне прикриването на неплащането на данъци и осигуровки. Превозвачите в много случай са точно организатори на така наречените ,,кухи фирми” , зад които се крият шофьорите неплащайки осигуровки и плащайки безотчетни пари на тези превозвачи за ,,услугата“. Искаме всички участници на пазара да сме поставени при равни условия. Този проблем няма да бъде преодолян ако шофьора не застане с името си. Клиентите в момента също не могат да се ориентират кой носи отговорност – шофьор, превозвач, централа. Законите се правят за да отговорят на съвременните изисквания на обществото, технологиите се развиват непрестанно и са на път да изземат нашата дейност поради прекалената регулация, вместо да си партнираме и развиваме.
    Обръщаме внимание, че на практика тези текстове позволяват заобикалянето на чл. 24а, ал.(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
    Максимално въвеждане на закона за електронно управление с цел облекчаване на административната тежест.
    Максимално избягване на рестрикциите. Рестрикциите водят до появата на нелегална конкуренция тип Максим, Убер и др. подобни.
    Няма как да запазим ниска цена на превоза с повишаване на нашите разходи. Ние сме микро бизнес с малки доходи. Клиентите ни също не са с големи финансови възможности.

    Предложение за премахване на ал. 2 от чл. 12а.
    Мотиви:премахва се ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст.
    Премахването на това ограничение ще повиши конкуренцията и ще намали финансовата тежест на търговците. Автопарка ще се променя по-динамично. Няма логика колите да могат да се използват до 15 години от първа регистрация, а да не могат да се регистрират след 8 година. Има си критерии за техническа изправност на МПС.

    Предложение за създаване на нови алинеи на чл. 12а
    Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“.
    Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“.
    Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“.
    Мотиви: регистърът трябва да съдържа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по електронен път.
    Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извлечени (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.

    § 16. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    „(1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лицата по чл. 12, ал. 1, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 2, които са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.“
    2. В ал. 2 след думите „само с автомобили,“ се добавя „които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5, за тях има издадено валидно удостоверение за техническата изправност със заключение, че превозното средство се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване“;
    3. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:
    1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;
    2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс.;
    3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление да не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
    4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;
    5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
    наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
    6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 7 през последната година;
    7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.“ 4. Алинея 4 се изменя така:
    „(4) Удостоверението се издава за срок 5 години. Ново удостоверение с нов срок на валидност 5 години се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и е подало заявление за преиздаване не по-късно от 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.“
    5. В ал. 6 думите „ал. 3, т. 1 – 4“ се заменят с „ал. 3, т. 1 – 7”.
    6. В ал. 7 думите „ал. 3, т. 1 – 4“ се заменят с „ал. 3, т. 1 – 6“.
    7. Създава се нова ал. 9:
    „(9) След извършване на превоза, водачът на лек таксиметров автомобил издава фискална касова бележка, по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.), която трябва да съдържа информацията, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5.“

    Предложение за изменение и допълнение в чл. 24:
    1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, като думите „след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
    2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
    3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
    4. ал. 5 се отменя.
    5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път.“ 6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“
    Мотиви: носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра. Премахването на срока за подаване на заявление при подновяването на УВЛТА ще облекчат водачите при подновяването срока на УВЛТА.
    Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
    Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
    Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

    § 17. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Издадените разрешения се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 2.“;

    2. В ал. 8 се създава т. 5:
    „5. Когато водачът извършващ дейността от името на регистриран превозвач, престане да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3, т. 1-6.“

    Предложение да отпадне целият член 24а.
    Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на търговеца и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията. Относно определянето на минимални и максимални цени за км. пробег от общинските съвети е в разрез с решение # 251/18.03.2015 г. на КЗК. Общинските съвети нямат нужната компетентност за определяне на цените без да има създадена формула от компетентен орган.
    Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо за общини, където няма регистрирани водачи или клиента пътува към общината в която търговеца е регистриран. В момента населението от общини, които нямат регистрирани автомобили са дискриминирани да не могат да се възползват от услугата при нужда или водача е принуден да извърши нерегламентиран превоз. Има случаи, когато клиенти от една община отиват в друга и след това желаят да се върнат със същия автомобил или друг от тяхното населено място. Трябва да се даде право на избор на клиента.

    § 18. Член 24б се отменя

    § 44. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) точки 1 и 2 се изменят така:
    „1. спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено, заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1 и ал. 11, или с което се извършва превоз на повредено превозно средство без да са изпълнени изискванията по чл. 24е;

    2. спиране от движение за срок 24 месеца на моторно превозно средство при повторно извършване на нарушение по т. 1.“;
    б) в т. 3, буква „б“ след думите „специализиран превоз“ се поставя запетая и се добавя „превоз за собствена сметка или таксиметров превоз с невключен таксиметров апарат“:
    в) точка 4 се изменя така:
    „4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
    а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
    б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без за него да има издадено, заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници– за срок от 1 година;
    в) извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или с лек таксиметров автомобил с невключен таксиметров апарат – за срок от 1 година.“
    г) създава се т. 7:
    „7. Временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници:
    а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза;
    б) без издадено разрешение и/или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
    в) с таксиметров апарат, който не е с оценено съответствие и/или преминал метрологичен контрол;
    г) с лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни;
    д) при повторно извършване на нарушения на този закон, за които има влезнали в сила наказателни постановления и/или принудителни административни мерки.“
    2. В ал. 2 се създава т. 6:
    „6. Отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.“
    3. Алинея 7 се изменя така:
    „(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство иззети по реда на ал. 3, се връщат след изтичане на срока по ал. 1, т. 1 или т. 2 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.“
    4. Създава се ал. 8:
    „(8) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за наложена принудителната административна мярка.“.

    Предложение за промени в чл. 106а:
    Наказанията свързани с ,,без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза“ да бъдат парична санкция 200 лв.
    Мотиви: Обикновено шофьорите са подложени на голям стрес при качването на клиентите, тъй като няма изградена добра инфраструктура и при спирането за качване на клиент се създава неудобство за останалите участници в движението и вниманието е насочено преди всичко върху безопасността. Случва понякога да не забележим, че при натискане на бутона апарата не се е включил.Това нарушение не е направено с умисъл и затова настояваме за минимална санкция. Лишаването на шофьорите от правото да упражняват професията си, в която са инвестирали средства ще ги доведе до фалит.

    Отговор
  • 19.07.2019 в 15:08
    Permalink

    Нищо вярно няма в думите от КОМЕНТАРИТЕ на Красимир Цветков и Дочко Дойчев. Не приемаме нищо от казаното от тях във връзка с предстоящите промени в Закона за автомобилните превози. За пълнота Ви изпратих нашето мислене (на над 90% от работещите в бранша ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ) събрано на около 5 страници – иначе изписахме и публикувахме само през тази година много на брой страници. Най–на–светло от всички браншове е нашия – противно на писачи като Д. Дойчев и Кр. Цветков – счетоводството е на таксиметров автомобил – разходните позиции са 30 – при не–повече от 15 такива в кой да е друг бранш от София, България, Европа и света като цяло. Ако някой се опитва да спестява нещо – то това е само от ПЕНСИОННИТЕ, но не и от ЗДРАВНИТЕ осигуровки – нещо, което го има и в другите браншове от София, България, Европа и света като цяло.

    Отговор
    • 22.07.2019 в 21:39
      Permalink

      Ризов стига писа глупости! Какъв бранш представляващ ти и твоите приближени? Вие сте едни самозванци! Спрете да говорите от името на шофьорите! Ние сме си изразили мнението в ЕДИННОТО СТАНОВИЩЕ!

      Отговор
  • 19.07.2019 в 14:41
    Permalink

    Уважаеми заинтересовани от всички възможни институции и организации в Република България,

    От името на големите организации в бранша ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, а именно СЪЮЗ ТАКСИ, НАЦИОНАЛНИЯТ СЪЮЗ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ, БРАНШОВАТА КАМАРА НА ТАКСИМЕТРОВИТЕ ВОДАЧИ И ПРЕВОЗВАЧИ И АСОЦИАЦИЯТА НА ТАКСИМЕТРОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, представляващи огромното болшинство от превозвачите и водачите в този бранш, само в последните месеци Ви написахме и публикувахме много материали, обединени в ТРИ ГОЛЕМИ НАПРАВЛЕНИЯ:

    ПЪРВО – написахме поредицата от НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА – за това как функционира бранша – от които днес Ви напомняме с тяхната РЕТРОСПЕКЦИЯ:

    Всеки може да е СОБСТВЕНИК на един или повече автомобили, които да могат да се използват като ТАКСИМЕТРОВИ АВТОМОБИЛИ – отношенията на собственост са си едни и същи, независимо от предназначението на автомобилите. Самите автомобили могат да се използват като собствени, като отдадени на лизинг, като отдадени на аренда и т.н. – отношенията на собственост са тип търговски отношения, които нямат общо с търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – независимо от това, тази наша дейност се влияе от споменатите търговски отношения на собственост.
    Всеки може да е ПРЕВОЗВАЧ, но от различен калибър – от превозвач на себе си, през малък превозвач (до десет автомобила), през среден превозвач (от десет до сто автомобила), през голям превозвач (над сто, но под хиляда автомобила), та до супер голям превозвач (над хиляда автомобила). Независимо от калибъра си, всеки превозвач организира дейността на своите автомобили – организира ЦДП/мобилно приложение/кол–център, диспечери, бригадири/инспектори, стикери, сервизи и т.н. – в помощ на търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – тази му дейност е позната в целия свят като ФРАНЧАЙЗОВА ДЕЙНОСТ – и тя си има своята цена – отношенията на ФРАНЧАЙЗИНГ са тип търговски отношения, които нямат общо с търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – независимо от това тази наша дейност се влияе от споменатите търговски отношения на франчайзинг.
    Всеки може да е ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ, но не като шофьор (с трите имена и ЕГН), а като физическо лице – едноличен търговец или търговец с трите имена, ЕГН и ЕИК – като такъв е длъжен да води счетоводството на таксиметровия автомобил, да се самоосигурява, да назначава на трудов договор при необходимост друг/и шофьор/и, когото/които да осигурява, а в края на годината да доосигурява себе си. Това са извършителите на търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
    Само ПРЕВОЗВАЧЪТ или ВОДАЧЪТ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ обаче могат да бъдат ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА (ДЗЛ) за дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – да водят счетоводството на отделния таксиметров автомобил – да се самоосигуряват/ да осигуряват назначените на трудов договор шофьори/ да се доосигуряват при приключване на счетоводната година – да се регистрират/дерегистрират по ЗДДС задължително/по желание при два/три таксиметрови автомобили в счетоводството си – да отчитат ДДС–ПРИХОДИ и ДДС–РАЗХОДИ и в зависимост от разликата – да внасят в 14_дневен срок положителната разлика или след ревизия, ако всичко е О’К да получават отрицателната разлика. Знаете, че всяка дейност се осчетоводява – дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ не прави изключение – въпросът е дали ще останат ДЗЛ – ПРЕВОЗВАЧИ и/или ВОДАЧИ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ – ще останат тези без задължения или със задължения, разсрочени по законов път, за срока на разсрочване. След това като възможност остава на всеки само работата на трудов договор – тук обаче има друго – целият оборот е на ДЗЛ – и понеже някой си мисли, че плащането и осчетоводяването, както и осигуряването и евентуалните плащания по ЗДДС не го касаят – то той и на трудов договор няма да просъществува дълго.
    Ето РЕТРОСПЕКЦИЯТА на написаното в НЕДЕЛНИУЧИЛИЩА: можеш да станеш ДЗЛ, ако нямаш задължения или пък са разсрочени по законов път и то за срока на разсрочването, в противен случай можеш да работиш на трудов договор – но оборота от дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ е на ДЗЛ с всичко произтичащо от това и вече написано. С други думи в най–скоро време ще останат само и единствено шофьорите със собствен таксиметров апарат, т.е. таксиметров апарат, който е фискализиран на неговото ДЗЛ, докато последното плаща задълженията си по предвидения законов ред – след това ще може да работи само на трудов договор, но оборота от таксиметровия апарат вече няма да бъде негов, а на ДЗЛ, към което се е наело. Разбирате, че фигурите на СОБСТВЕНИКА и на ПРЕВОЗВАЧА са без значение, важна е фигурата на ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ – това е ДЗЛ, т.е. то отговаря за всичко – и съответно „умира“ или е „живо“ – независимо от СОБСТВЕНИКА и от ПРЕВОЗВАЧА на таксиметровия автомобил – може да сменя автомобилите с технте собственици и/или превозвачите, но навсякъде е само и единствено със собствения си таксиметров апарат – защото КОЙТО ПИЕ, ТОЙ ПЛАЩА.

    ВТОРО – написахме и публикувахме поредицата от материали, изобличаващи намеренията на НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ в бранша – представляващи малцинството от превозвачите и водачите в него – от които днес Ви напомняме техните реални намерения за данъците, осигуровките, превозвачите, водачите за собствена сметка и таксиметровите апарати:

    ЗА ДАНЪЦИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са искали и на практика никога не са ги плащали – т.е. по ЗДДФЛ или ЗКПО или ПАТЕНТНИЯ ДАНЪК в държавата и общините не са влизали повече от 20 000 лв. годишно, а сега през АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК влизат 15 000 000 лв. – от всичките таксиметрови автомобили в държавата, които след 2000 г. (годината на въвеждането на Закона за автомобилните превози) не надхвърлят 25 000 в цялата държава – НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ плачат за ФИСКА, но разбират както винаги ОБРАТНОТО – да не се пълни (както беше до 2016 г., а не както е след 2016 г. – да се пълни от АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК) – за тази цел те са най–големият противник на АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК – искат премахването му на всяка цена, за което ронят крокодилските си сълзи… – знаете, че когато първо ПЛАЩАШ, а после КАРАШ – всичко е справедливо – а когато по някаква причина (законосъобразна) не можещ повече да караш ФИСКЪТ ти връща частта от надвнесения данък – ЗА ДА КАРАШ първо си ПЛАЩАШ, а КОГАТО НЕ КАРАШ, НЕ ПЛАЩАШ или ти връщат ПЛАТЕНОТО – за НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ това било несправедливо … И винаги е несправедливо след 2000 г. – пълненето на ФИСКА по ЗДДС – ами като през всеки един таксиметров автомобил през 24 от общо 30 разходни позиции без АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, осигуровките (ЗДРАВНИ, ПЕНСИОННИ), застраховките (ГРАЖДАНСКА, ЗЛОПОЛУКА, КАСКО) и ВИНЕТКИТЕ, които са освободени от ЗДДС, то през останалите 24 разходни позиции данъчно задълженото лице на отделния таксиметров автомобил е най–големият ПЪЛНАЧ по ЗДДС като КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ – всичко написано дотук няма никакво значение за НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ – нали те ронят крокодилските си сълзи за обратното – защото ФИСКЪТ се пълни, а не защото НЕ СЕ ПЪЛНИ, което те искат на практика…една част от НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ и сега карат автомобили от тип ТАКСИМЕТРОВИ, без платен АЛТЕРНАТИВЕН ДАНЪК или карат автомобили от тип МАКСИМОВКИ…, а друга част от НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ карат по гореописания начин и ронят крокодилски сълзи, които хващат ДЕКИШ главно пред медиите – ДА ИЗКАРАМЕ БРАНША ОТ СИВИЯ СЕКТОР – в този сектор са само НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ…

    ОСИГУРОВКИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са искали и на практика никога не са ги плащали – това последното обаче важи и за по–голямата част от всички останали в бранша – за съжаление или не, т.е. ЗДРАВНИ осигуровки плащат почти всички, защото професията ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР е рискова, но повечето спестяват от плащането на ПЕНСИОННИТЕ осигуровки – поради тази причина периодично ГЪРМЯТ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА на отделния таксиметров автомобил, поради не плащането главно на ПЕНСИОННИТЕ осигуровки.

    ПРЕВОЗВАЧИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са ги обичали и винаги са искали да ги няма – били КОЖОДЕРИ и т.н. и прочие – само защото благодарение на тях браншът и до днес функционира правилно – ако ги нямаше – ЩЕШЕ ДА ТЪРЖЕСТВУВА ХАОСЪТ В БРАНША ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА АВТОМОБИЛИ ОТ ПРЕДИ 2000 г…Но що за животно е ПРВОЗВАЧЪТ – той е обикновен търговец, който срещу заплащане, описано в т.н. ФРАНЧАЙЗ ДОГОВОР наема таксиметрови автомобили и едно от двете лица: таксиметровия шофьор на трудов договор (само, ако последният ежедневно предава оборота от таксиметровия апарат на превозвача, явяващ се негов работодател) или както е в повечето случаи на практика сключва договор с данъчно задълженото лице на таксиметровия автомобил, за да внася от негово име и за негова сметка АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, докато задълженията по счетоводството, по назначаването на трудов договор на таксиметровия/те шофьор/и, както и произтичащите от това задължения, са за сметка на това лице, което в Закона за автомобилните превози се нарича ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ… Сами разбирате, че ПРЕВОЗВАЧИТЕ нямат интерес и обикновено не са данъчно задължени лица на таксиметровите автомобили – като такива, бе да са такива ги представят НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ…– данъчно задължените лица на таксиметровите автомобили са ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ…– но НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ тях не ги признават – в главите на НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ не трябва да има ПРЕВОЗВАЧ и не трябва да има ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ – а трябва да има само ШОФЬОР, който да получава РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С НЯКАКЪВ АВТОМОБИЛ (дори не жълт на цвят, за да си вози като МАКСИМОВЕЦ) и толкоз – да води (разбирай да не води счетоводство), да плаща (разбирай да не плаща никакви данъци, не само да не плаща АЛТЕРНАТИВНИЯ данък), да плаща (разбирай да не плаща никакви осигуровки) и т.н. – явява се пред държавата И ИСКА ВСИЧКО БЕЗ ДА ПЛАЩА НИЩО… Самият ПРЕВОЗВАЧ на практика съществува, защото на ШОФЬОРИТЕ им трябват КЛИЕНТИ, а тях ги доставя ПРЕВОЗВАЧА през ДИСПЕЧЕРСКИ ПУНКТ или МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ или КОЛ–ЦЕНТЪР – създава търговската марка на таксиметровите автомобили от неговата лицензия (главно с еднакви СТИКЕРИ), изгражда и следи за правилното функциониране на т.н. ВЪТРЕШНА КОНТРОЛНА МРЕЖА (БРИГАДИРИ или ИНСПЕКТОРИ), отделно от ВЪНШНАТА КОНТРОНА МРЕЖА („ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ“ и ИА“АА“), по ЗМДТ той внася АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, а не ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ и т.н. и прочие, като цената за този труд се нарича ФРАНЧАЙЗОВА ВНОСКА. Никой не пречи на ПРЕВОЗВАЧА да работи едновременно и като друг тип търговец – отдаване на автомобили на лизинг или на аренда и т.н. и прочие… С други думи ПРЕВОЗВАЧЪТ е ОРГАНИЗАТОРЪТ на дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, но може да бъде един или друг ТЪРГОВЕЦ едновременно…

    ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са ги обичали и винаги са искали да ги няма – ама без тях не може – кой ще осчетоводява дейността на таксиметровия автомобил, кой ще плаща АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, кой ще назначава на трудов договор шофьора/те, кой ще им плаща заплатите и осигуровките и т.н. и прочие – знаете, че ПРЕВОЗВАЧИТЕ обикновено не искат, защото шофьорите не им предават ежедневните обороти от дейността – тогава ?… Останалото го написах по–горе…

    ТАКСИМЕТРОВИТЕ АПАРАТИ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ искат връзка с НАП, защото ще возят на принципа „от тук до там – толкоз“ – а ние не искаме и няма да я допуснем по никакъв начин – защото всяко данъчно задължено лице на отделния таксиметров автомобил си има касов апарат за връзка с НАП – таксиметровите апарати, не могат и не трябва да са с връзка с НАП, защото от постоянното им сваляне с цел избягване на кражби, тази връзка ще се компрометира постоянно и на практика никой няма да вози по таксиметров апарат – освен това в цял свят тези апарати са само ИЗМЕРИТЕЛНИ, а у нас са и ФИСКАЛНИ устройства – искате само за целите на ДООСИГУРЯВАНЕТО, т.е. само на една от 30_те разходни позиции, касаещи счетоводството на отделния таксиметров автомобил да въведем НЕЩОТО, което няма да може и без това да служи за НИЩО…

    ТРЕТО – написахме поредицата от предложения за ЗИД на ЗАП – за това какво и как искаме да се промени в ЗАП – за да функционира правилно и реално бранша – за които днес Ви напомняме с ОФИЦИАЛНОТО ни СТАНОВИЩЕ:


    ПРИЕМАМЕ чл. 12, ал. 1 както сте го написали:
    ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ТЪРГОВЕЦ, ПРИТЕЖАВАЩ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 7, АЛ. 2, Т. 5, НАРИЧАН ПО–НАТАТЪК РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ ИЛИ ОТ ВОДАЧИ, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТТА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ, НО ЗА СВОЯ СМЕТКА. ПРАВООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧА И ВОДАЧА СЕ УРЕЖДАТ С ПИСМЕН ДОГОВОР.
    За да се случат нещата моля да имате предвид следното: без да пипаме горните изречения, следва да добавим нови, от които да стане ясно, че имаме тристепенна организация при такситата: ПРЕВОЗВАЧ, ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ ИЛИ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ НА АВТОМОБИЛА (КОГАТО ТОВА НЕ Е ПРЕВОЗВАЧА) И ШОФЬОРИТЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР КЪМ ПРЕВОЗВАЧА ИЛИ КЪМ ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ. РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ИЛИ ПРЕВОЗВАЧА ИЛИ ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ (КАКВО ДА Е ФИЗИЧЕСКО ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО Е РЕГИСТРИРАНО В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА), А РАБОТНИКЪТ Е ШОФЬОРА/ШОФЬОРИТЕ.
    Това е реалната действителност в такситата – останалото не е истина.

    ПРИЕМАМЕ чл. 24, ал. 1 както сте го написали:
    ТАКСИМЕТРОВИТЕ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 1, С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ ДО СЕДЕМ МЕСТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО МЯСТОТО НА ВОДАЧА, ВПИСАНИ В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 2, КОИТО СА ОБОРУДВАНИ С ЕЛЕКТРОНЕН ТАКСИМЕТРОВ АПАРАТ С ОЦЕНЕНО СЪОТВЕТСТВИЕ ПО РЕДА НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ И СЛЕД ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
    Настояваме данъчно задължените лица на таксиметровите автомобили да не се натоварват с разходи за нови таксиметрови апарати, а да се одобрят сегашните. Таксиметровите апарати да си останат само измерителни устройства. Няма да допуснем връзката им с НАП, защото ПЪРВО всяко данъчно задължено лице си има своя такъв касов апарат и ВТОРО: сегашният и предлаганият апарат са с фискална памет – еднакво пригодни за целите на ДООСИГУРЯВАНЕТО по Кодекса на осигуряването и за целите на задължителната регистрация по ЗДДС при оборот, надхвърлящ 50 000 лв. в 12 последователни месеци. Предлаганият апарат ще е с поне 500 лв. по–скъп, въпреки уверенията за някакви 100 лв. по–скъп. Защитената връзка винаги може да излезе от строя , защото предлаганото по–скъпо устройство ще се сваля при всяко напускане на таксиметровия автомобил, за да не бъде откраднато. Поради движението на автомобила и установяването му на различни места в града, връзката с НАП може да се компрометира и да създаде допълнителни проблеми в системата „апарат – фискален принтер“. Шофьорът пуска апарата след качването на клиента, приключва курса и му издава фискален бон, който до 7 минути трябва да се потвърди от НАП – това не се случва, защото междувременно шофьорът е напуснал обхвата на GSM клетката, откъдето е изпратен бона в НАП – при напускане на една клетка и при влизането в нова клетка от обхвата на GSM – сигналът е слаб – тези 7 минути минават – потвърждение от НАП няма – таксиметровият апарат блокира – шофьорът не може да качи новия клиент, защото трябва да влезе във връзка с оторизирания сервиз за поддръжка на апарата и да изпълни сложна и продължителна процедура по привеждането на апарата от БЪГВАНЕ в ИЗХОДНО СЪСТОЯНИЕ – е КОЙ КЛИЕНТ ЩЕ ИЗДЪРЖИ и КОЙ ШОФЬОР ЩЕ ИЗДЪРЖИ – явно жълтите коли перманентно ще трябва да блокират всички градове, входни и изходни магистрали, гари, аерогари, гранични пунктове … та до Народното събрание – винаги, когато нещата стигнат до Министерския съвет или до Народното събрание – те рано или късно се оправят – защо и сега да бъде така…
    В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ НИЕ НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА АЛ. 9 В ЧЛ. 24 – КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМЕ ДА ОТПАДНЕ И ДА ОСТАНЕ ДОСЕГАШНИЯТ РЕД В ТОВА ОТНОШЕНИЕ.

    Искрено се надяваме, че ще се съобразите с мнението на БОЛШИНСТВОТО ОТ БРАНША ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ.

    С уважение,
    д.т.н. инж. К. Ризов
    Председател на СНЦ „СЪЮЗ ТАКСИ“

    Отговор
  • 19.07.2019 в 14:40
    Permalink

    Уважаеми заинтересовани от всички възможни институции и организации в Република България,

    От името на големите организации в бранша ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, а именно СЪЮЗ ТАКСИ, НАЦИОНАЛНИЯТ СЪЮЗ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ, БРАНШОВАТА КАМАРА НА ТАКСИМЕТРОВИТЕ ВОДАЧИ И ПРЕВОЗВАЧИ И АСОЦИАЦИЯТА НА ТАКСИМЕТРОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, представляващи огромното болшинство от превозвачите и водачите в този бранш, само в последните месеци Ви написахме и публикувахме много материали, обединени в ТРИ ГОЛЕМИ НАПРАВЛЕНИЯ:

    ПЪРВО – написахме поредицата от НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА – за това как функционира бранша – от които днес Ви напомняме с тяхната РЕТРОСПЕКЦИЯ:

    Всеки може да е СОБСТВЕНИК на един или повече автомобили, които да могат да се използват като ТАКСИМЕТРОВИ АВТОМОБИЛИ – отношенията на собственост са си едни и същи, независимо от предназначението на автомобилите. Самите автомобили могат да се използват като собствени, като отдадени на лизинг, като отдадени на аренда и т.н. – отношенията на собственост са тип търговски отношения, които нямат общо с търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – независимо от това, тази наша дейност се влияе от споменатите търговски отношения на собственост.
    Всеки може да е ПРЕВОЗВАЧ, но от различен калибър – от превозвач на себе си, през малък превозвач (до десет автомобила), през среден превозвач (от десет до сто автомобила), през голям превозвач (над сто, но под хиляда автомобила), та до супер голям превозвач (над хиляда автомобила). Независимо от калибъра си, всеки превозвач организира дейността на своите автомобили – организира ЦДП/мобилно приложение/кол–център, диспечери, бригадири/инспектори, стикери, сервизи и т.н. – в помощ на търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – тази му дейност е позната в целия свят като ФРАНЧАЙЗОВА ДЕЙНОСТ – и тя си има своята цена – отношенията на ФРАНЧАЙЗИНГ са тип търговски отношения, които нямат общо с търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – независимо от това тази наша дейност се влияе от споменатите търговски отношения на франчайзинг.
    Всеки може да е ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ, но не като шофьор (с трите имена и ЕГН), а като физическо лице – едноличен търговец или търговец с трите имена, ЕГН и ЕИК – като такъв е длъжен да води счетоводството на таксиметровия автомобил, да се самоосигурява, да назначава на трудов договор при необходимост друг/и шофьор/и, когото/които да осигурява, а в края на годината да доосигурява себе си. Това са извършителите на търговската дейност ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
    Само ПРЕВОЗВАЧЪТ или ВОДАЧЪТ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ обаче могат да бъдат ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА (ДЗЛ) за дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ – да водят счетоводството на отделния таксиметров автомобил – да се самоосигуряват/ да осигуряват назначените на трудов договор шофьори/ да се доосигуряват при приключване на счетоводната година – да се регистрират/дерегистрират по ЗДДС задължително/по желание при два/три таксиметрови автомобили в счетоводството си – да отчитат ДДС–ПРИХОДИ и ДДС–РАЗХОДИ и в зависимост от разликата – да внасят в 14_дневен срок положителната разлика или след ревизия, ако всичко е О’К да получават отрицателната разлика. Знаете, че всяка дейност се осчетоводява – дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ не прави изключение – въпросът е дали ще останат ДЗЛ – ПРЕВОЗВАЧИ и/или ВОДАЧИ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ – ще останат тези без задължения или със задължения, разсрочени по законов път, за срока на разсрочване. След това като възможност остава на всеки само работата на трудов договор – тук обаче има друго – целият оборот е на ДЗЛ – и понеже някой си мисли, че плащането и осчетоводяването, както и осигуряването и евентуалните плащания по ЗДДС не го касаят – то той и на трудов договор няма да просъществува дълго.
    Ето РЕТРОСПЕКЦИЯТА на написаното в НЕДЕЛНИУЧИЛИЩА: можеш да станеш ДЗЛ, ако нямаш задължения или пък са разсрочени по законов път и то за срока на разсрочването, в противен случай можеш да работиш на трудов договор – но оборота от дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ е на ДЗЛ с всичко произтичащо от това и вече написано. С други думи в най–скоро време ще останат само и единствено шофьорите със собствен таксиметров апарат, т.е. таксиметров апарат, който е фискализиран на неговото ДЗЛ, докато последното плаща задълженията си по предвидения законов ред – след това ще може да работи само на трудов договор, но оборота от таксиметровия апарат вече няма да бъде негов, а на ДЗЛ, към което се е наело. Разбирате, че фигурите на СОБСТВЕНИКА и на ПРЕВОЗВАЧА са без значение, важна е фигурата на ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ – това е ДЗЛ, т.е. то отговаря за всичко – и съответно „умира“ или е „живо“ – независимо от СОБСТВЕНИКА и от ПРЕВОЗВАЧА на таксиметровия автомобил – може да сменя автомобилите с технте собственици и/или превозвачите, но навсякъде е само и единствено със собствения си таксиметров апарат – защото КОЙТО ПИЕ, ТОЙ ПЛАЩА.

    ВТОРО – написахме и публикувахме поредицата от материали, изобличаващи намеренията на НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ в бранша – представляващи малцинството от превозвачите и водачите в него – от които днес Ви напомняме техните реални намерения за данъците, осигуровките, превозвачите, водачите за собствена сметка и таксиметровите апарати:

    ЗА ДАНЪЦИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са искали и на практика никога не са ги плащали – т.е. по ЗДДФЛ или ЗКПО или ПАТЕНТНИЯ ДАНЪК в държавата и общините не са влизали повече от 20 000 лв. годишно, а сега през АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК влизат 15 000 000 лв. – от всичките таксиметрови автомобили в държавата, които след 2000 г. (годината на въвеждането на Закона за автомобилните превози) не надхвърлят 25 000 в цялата държава – НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ плачат за ФИСКА, но разбират както винаги ОБРАТНОТО – да не се пълни (както беше до 2016 г., а не както е след 2016 г. – да се пълни от АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК) – за тази цел те са най–големият противник на АЛТЕРНАТИВНИЯ ДАНЪК – искат премахването му на всяка цена, за което ронят крокодилските си сълзи… – знаете, че когато първо ПЛАЩАШ, а после КАРАШ – всичко е справедливо – а когато по някаква причина (законосъобразна) не можещ повече да караш ФИСКЪТ ти връща частта от надвнесения данък – ЗА ДА КАРАШ първо си ПЛАЩАШ, а КОГАТО НЕ КАРАШ, НЕ ПЛАЩАШ или ти връщат ПЛАТЕНОТО – за НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ това било несправедливо … И винаги е несправедливо след 2000 г. – пълненето на ФИСКА по ЗДДС – ами като през всеки един таксиметров автомобил през 24 от общо 30 разходни позиции без АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, осигуровките (ЗДРАВНИ, ПЕНСИОННИ), застраховките (ГРАЖДАНСКА, ЗЛОПОЛУКА, КАСКО) и ВИНЕТКИТЕ, които са освободени от ЗДДС, то през останалите 24 разходни позиции данъчно задълженото лице на отделния таксиметров автомобил е най–големият ПЪЛНАЧ по ЗДДС като КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ – всичко написано дотук няма никакво значение за НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ – нали те ронят крокодилските си сълзи за обратното – защото ФИСКЪТ се пълни, а не защото НЕ СЕ ПЪЛНИ, което те искат на практика…една част от НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ и сега карат автомобили от тип ТАКСИМЕТРОВИ, без платен АЛТЕРНАТИВЕН ДАНЪК или карат автомобили от тип МАКСИМОВКИ…, а друга част от НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ карат по гореописания начин и ронят крокодилски сълзи, които хващат ДЕКИШ главно пред медиите – ДА ИЗКАРАМЕ БРАНША ОТ СИВИЯ СЕКТОР – в този сектор са само НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ…

    ОСИГУРОВКИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са искали и на практика никога не са ги плащали – това последното обаче важи и за по–голямата част от всички останали в бранша – за съжаление или не, т.е. ЗДРАВНИ осигуровки плащат почти всички, защото професията ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР е рискова, но повечето спестяват от плащането на ПЕНСИОННИТЕ осигуровки – поради тази причина периодично ГЪРМЯТ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА на отделния таксиметров автомобил, поради не плащането главно на ПЕНСИОННИТЕ осигуровки.

    ПРЕВОЗВАЧИТЕ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са ги обичали и винаги са искали да ги няма – били КОЖОДЕРИ и т.н. и прочие – само защото благодарение на тях браншът и до днес функционира правилно – ако ги нямаше – ЩЕШЕ ДА ТЪРЖЕСТВУВА ХАОСЪТ В БРАНША ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА АВТОМОБИЛИ ОТ ПРЕДИ 2000 г…Но що за животно е ПРВОЗВАЧЪТ – той е обикновен търговец, който срещу заплащане, описано в т.н. ФРАНЧАЙЗ ДОГОВОР наема таксиметрови автомобили и едно от двете лица: таксиметровия шофьор на трудов договор (само, ако последният ежедневно предава оборота от таксиметровия апарат на превозвача, явяващ се негов работодател) или както е в повечето случаи на практика сключва договор с данъчно задълженото лице на таксиметровия автомобил, за да внася от негово име и за негова сметка АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, докато задълженията по счетоводството, по назначаването на трудов договор на таксиметровия/те шофьор/и, както и произтичащите от това задължения, са за сметка на това лице, което в Закона за автомобилните превози се нарича ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ… Сами разбирате, че ПРЕВОЗВАЧИТЕ нямат интерес и обикновено не са данъчно задължени лица на таксиметровите автомобили – като такива, бе да са такива ги представят НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ…– данъчно задължените лица на таксиметровите автомобили са ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ…– но НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ тях не ги признават – в главите на НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ не трябва да има ПРЕВОЗВАЧ и не трябва да има ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ – а трябва да има само ШОФЬОР, който да получава РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С НЯКАКЪВ АВТОМОБИЛ (дори не жълт на цвят, за да си вози като МАКСИМОВЕЦ) и толкоз – да води (разбирай да не води счетоводство), да плаща (разбирай да не плаща никакви данъци, не само да не плаща АЛТЕРНАТИВНИЯ данък), да плаща (разбирай да не плаща никакви осигуровки) и т.н. – явява се пред държавата И ИСКА ВСИЧКО БЕЗ ДА ПЛАЩА НИЩО… Самият ПРЕВОЗВАЧ на практика съществува, защото на ШОФЬОРИТЕ им трябват КЛИЕНТИ, а тях ги доставя ПРЕВОЗВАЧА през ДИСПЕЧЕРСКИ ПУНКТ или МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ или КОЛ–ЦЕНТЪР – създава търговската марка на таксиметровите автомобили от неговата лицензия (главно с еднакви СТИКЕРИ), изгражда и следи за правилното функциониране на т.н. ВЪТРЕШНА КОНТРОЛНА МРЕЖА (БРИГАДИРИ или ИНСПЕКТОРИ), отделно от ВЪНШНАТА КОНТРОНА МРЕЖА („ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ“ и ИА“АА“), по ЗМДТ той внася АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, а не ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ и т.н. и прочие, като цената за този труд се нарича ФРАНЧАЙЗОВА ВНОСКА. Никой не пречи на ПРЕВОЗВАЧА да работи едновременно и като друг тип търговец – отдаване на автомобили на лизинг или на аренда и т.н. и прочие… С други думи ПРЕВОЗВАЧЪТ е ОРГАНИЗАТОРЪТ на дейността ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, но може да бъде един или друг ТЪРГОВЕЦ едновременно…

    ВОДАЧИТЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ никога не са ги обичали и винаги са искали да ги няма – ама без тях не може – кой ще осчетоводява дейността на таксиметровия автомобил, кой ще плаща АЛТЕРНАТИВНИЯ данък, кой ще назначава на трудов договор шофьора/те, кой ще им плаща заплатите и осигуровките и т.н. и прочие – знаете, че ПРЕВОЗВАЧИТЕ обикновено не искат, защото шофьорите не им предават ежедневните обороти от дейността – тогава ?… Останалото го написах по–горе…

    ТАКСИМЕТРОВИТЕ АПАРАТИ: НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ искат връзка с НАП, защото ще возят на принципа „от тук до там – толкоз“ – а ние не искаме и няма да я допуснем по никакъв начин – защото всяко данъчно задължено лице на отделния таксиметров автомобил си има касов апарат за връзка с НАП – таксиметровите апарати, не могат и не трябва да са с връзка с НАП, защото от постоянното им сваляне с цел избягване на кражби, тази връзка ще се компрометира постоянно и на практика никой няма да вози по таксиметров апарат – освен това в цял свят тези апарати са само ИЗМЕРИТЕЛНИ, а у нас са и ФИСКАЛНИ устройства – искате само за целите на ДООСИГУРЯВАНЕТО, т.е. само на една от 30_те разходни позиции, касаещи счетоводството на отделния таксиметров автомобил да въведем НЕЩОТО, което няма да може и без това да служи за НИЩО…

    ТРЕТО – написахме поредицата от предложения за ЗИД на ЗАП – за това какво и как искаме да се промени в ЗАП – за да функционира правилно и реално бранша – за които днес Ви напомняме с ОФИЦИАЛНОТО ни СТАНОВИЩЕ:


    ПРИЕМАМЕ чл. 12, ал. 1 както сте го написали:
    ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ТЪРГОВЕЦ, ПРИТЕЖАВАЩ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 7, АЛ. 2, Т. 5, НАРИЧАН ПО–НАТАТЪК РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ ИЛИ ОТ ВОДАЧИ, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТТА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ, НО ЗА СВОЯ СМЕТКА. ПРАВООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧА И ВОДАЧА СЕ УРЕЖДАТ С ПИСМЕН ДОГОВОР.
    За да се случат нещата моля да имате предвид следното: без да пипаме горните изречения, следва да добавим нови, от които да стане ясно, че имаме тристепенна организация при такситата: ПРЕВОЗВАЧ, ВОДАЧ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАН ПРЕВОЗВАЧ ИЛИ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ НА АВТОМОБИЛА (КОГАТО ТОВА НЕ Е ПРЕВОЗВАЧА) И ШОФЬОРИТЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР КЪМ ПРЕВОЗВАЧА ИЛИ КЪМ ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ. РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ИЛИ ПРЕВОЗВАЧА ИЛИ ВОДАЧА ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА ОТ ИМЕТО НА РЕГИСТРИРАНИЯ ПРЕВОЗВАЧ (КАКВО ДА Е ФИЗИЧЕСКО ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО Е РЕГИСТРИРАНО В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА), А РАБОТНИКЪТ Е ШОФЬОРА/ШОФЬОРИТЕ.
    Това е реалната действителност в такситата – останалото не е истина.

    ПРИЕМАМЕ чл. 24, ал. 1 както сте го написали:
    ТАКСИМЕТРОВИТЕ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 1, С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ ДО СЕДЕМ МЕСТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО МЯСТОТО НА ВОДАЧА, ВПИСАНИ В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 2, КОИТО СА ОБОРУДВАНИ С ЕЛЕКТРОНЕН ТАКСИМЕТРОВ АПАРАТ С ОЦЕНЕНО СЪОТВЕТСТВИЕ ПО РЕДА НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ И СЛЕД ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.
    Настояваме данъчно задължените лица на таксиметровите автомобили да не се натоварват с разходи за нови таксиметрови апарати, а да се одобрят сегашните. Таксиметровите апарати да си останат само измерителни устройства. Няма да допуснем връзката им с НАП, защото ПЪРВО всяко данъчно задължено лице си има своя такъв касов апарат и ВТОРО: сегашният и предлаганият апарат са с фискална памет – еднакво пригодни за целите на ДООСИГУРЯВАНЕТО по Кодекса на осигуряването и за целите на задължителната регистрация по ЗДДС при оборот, надхвърлящ 50 000 лв. в 12 последователни месеци. Предлаганият апарат ще е с поне 500 лв. по–скъп, въпреки уверенията за някакви 100 лв. по–скъп. Защитената връзка винаги може да излезе от строя , защото предлаганото по–скъпо устройство ще се сваля при всяко напускане на таксиметровия автомобил, за да не бъде откраднато. Поради движението на автомобила и установяването му на различни места в града, връзката с НАП може да се компрометира и да създаде допълнителни проблеми в системата „апарат – фискален принтер“. Шофьорът пуска апарата след качването на клиента, приключва курса и му издава фискален бон, който до 7 минути трябва да се потвърди от НАП – това не се случва, защото междувременно шофьорът е напуснал обхвата на GSM клетката, откъдето е изпратен бона в НАП – при напускане на една клетка и при влизането в нова клетка от обхвата на GSM – сигналът е слаб – тези 7 минути минават – потвърждение от НАП няма – таксиметровият апарат блокира – шофьорът не може да качи новия клиент, защото трябва да влезе във връзка с оторизирания сервиз за поддръжка на апарата и да изпълни сложна и продължителна процедура по привеждането на апарата от БЪГВАНЕ в ИЗХОДНО СЪСТОЯНИЕ – е КОЙ КЛИЕНТ ЩЕ ИЗДЪРЖИ и КОЙ ШОФЬОР ЩЕ ИЗДЪРЖИ – явно жълтите коли перманентно ще трябва да блокират всички градове, входни и изходни магистрали, гари, аерогари, гранични пунктове … та до Народното събрание – винаги, когато нещата стигнат до Министерския съвет или до Народното събрание – те рано или късно се оправят – защо и сега да бъде така…
    В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ НИЕ НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА АЛ. 9 В ЧЛ. 24 – КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМЕ ДА ОТПАДНЕ И ДА ОСТАНЕ ДОСЕГАШНИЯТ РЕД В ТОВА ОТНОШЕНИЕ.

    Искрено се надяваме, че ще се съобразите с мнението на БОЛШИНСТВОТО ОТ БРАНША ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ С ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ.

    С уважение,
    д.т.н. инж. К. Ризов
    Председател на СНЦ „СЪЮЗ ТАКСИ“

    Отговор
  • 15.07.2019 в 21:42
    Permalink

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАП,
    КАСАЕЩИ ТАКСИМЕТРОВИЯ ПРЕВОЗ

    § 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите „търговци, притежаващи удостоверения за регистрация“ се заменят с „търговец, притежаващ удостоверение за регистрация и отговарящ на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 5, наричан по-нататък регистриран превозвач“

    Предложение за редакция на чл. 12, ал. 1:
    Текста ,,или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор“ да отпадне. Тези текстове да отпаднат по подразбиране и от текстовете на останалите членове и алинеи, където се съдържат.
    Ако все пак наделее мнението да остане превозвача, предлагаме думата ,,писмен” да се замени с ,,трудов”.
    Мотиви: да е ясно кой точно носи отговорност и да се избегне прикриването на неплащането на данъци и осигуровки. Превозвачите в много случай са точно организатори на така наречените ,,кухи фирми” , зад които се крият шофьорите неплащайки осигуровки и плащайки безотчетни пари на тези превозвачи за ,,услугата“. Искаме всички участници на пазара да сме поставени при равни условия. Този проблем няма да бъде преодолян ако шофьора не застане с името си. Клиентите в момента също не могат да се ориентират кой носи отговорност – шофьор, превозвач, централа. Законите се правят за да отговорят на съвременните изисквания на обществото, технологиите се развиват непрестанно и са на път да изземат нашата дейност поради прекалената регулация, вместо да си партнираме и развиваме.
    Обръщаме внимание, че на практика тези текстове позволяват заобикалянето на чл. 24а, ал.(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
    Максимално въвеждане на закона за електронно управление с цел облекчаване на административната тежест.
    Максимално избягване на рестрикциите. Рестрикциите водят до появата на нелегална конкуренция тип Максим, Убер и др. подобни.
    Няма как да запазим ниска цена на превоза с повишаване на нашите разходи. Ние сме микро бизнес с малки доходи. Клиентите ни също не са с големи финансови възможности.

    Предложение за премахване на ал. 2 от чл. 12а.
    Мотиви:премахва се ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст.
    Премахването на това ограничение ще повиши конкуренцията и ще намали финансовата тежест на търговците. Автопарка ще се променя по-динамично. Няма логика колите да могат да се използват до 15 години от първа регистрация, а да не могат да се регистрират след 8 година. Има си критерии за техническа изправност на МПС.

    Предложение за създаване на нови алинеи на чл. 12а
    Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“.
    Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“.
    Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“.
    Мотиви: регистърът трябва да съдържа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по електронен път.
    Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извлечени (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.

    § 16. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    „(1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лицата по чл. 12, ал. 1, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 2, които са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.“
    2. В ал. 2 след думите „само с автомобили,“ се добавя „които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5, за тях има издадено валидно удостоверение за техническата изправност със заключение, че превозното средство се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване“;
    3. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:
    1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;
    2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс.;
    3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление да не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
    4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;
    5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
    наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
    6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 7 през последната година;
    7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.“ 4. Алинея 4 се изменя така:
    „(4) Удостоверението се издава за срок 5 години. Ново удостоверение с нов срок на валидност 5 години се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и е подало заявление за преиздаване не по-късно от 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.“
    5. В ал. 6 думите „ал. 3, т. 1 – 4“ се заменят с „ал. 3, т. 1 – 7”.
    6. В ал. 7 думите „ал. 3, т. 1 – 4“ се заменят с „ал. 3, т. 1 – 6“.
    7. Създава се нова ал. 9:
    „(9) След извършване на превоза, водачът на лек таксиметров автомобил издава фискална касова бележка, по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.), която трябва да съдържа информацията, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5.“

    Предложение за изменение и допълнение в чл. 24:
    1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, като думите „след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
    2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
    3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
    4. ал. 5 се отменя.
    5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път.“ 6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“
    Мотиви: носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра. Премахването на срока за подаване на заявление при подновяването на УВЛТА ще облекчат водачите при подновяването срока на УВЛТА.
    Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
    Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
    Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

    § 17. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Издадените разрешения се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 2.“;

    2. В ал. 8 се създава т. 5:
    „5. Когато водачът извършващ дейността от името на регистриран превозвач, престане да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3, т. 1-6.“

    Предложение да отпадне целият член 24а.
    Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на търговеца и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията. Относно определянето на минимални и максимални цени за км. пробег от общинските съвети е в разрез с решение # 251/18.03.2015 г. на КЗК. Общинските съвети нямат нужната компетентност за определяне на цените без да има създадена формула от компетентен орган.
    Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо за общини, където няма регистрирани водачи или клиента пътува към общината в която търговеца е регистриран. В момента населението от общини, които нямат регистрирани автомобили са дискриминирани да не могат да се възползват от услугата при нужда или водача е принуден да извърши нерегламентиран превоз. Има случаи, когато клиенти от една община отиват в друга и след това желаят да се върнат със същия автомобил или друг от тяхното населено място. Трябва да се даде право на избор на клиента.

    § 18. Член 24б се отменя

    § 44. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) точки 1 и 2 се изменят така:
    „1. спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено, заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1 и ал. 11, или с което се извършва превоз на повредено превозно средство без да са изпълнени изискванията по чл. 24е;

    2. спиране от движение за срок 24 месеца на моторно превозно средство при повторно извършване на нарушение по т. 1.“;
    б) в т. 3, буква „б“ след думите „специализиран превоз“ се поставя запетая и се добавя „превоз за собствена сметка или таксиметров превоз с невключен таксиметров апарат“:
    в) точка 4 се изменя така:
    „4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
    а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;
    б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без за него да има издадено, заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници– за срок от 1 година;
    в) извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или с лек таксиметров автомобил с невключен таксиметров апарат – за срок от 1 година.“
    г) създава се т. 7:
    „7. Временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници:
    а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза;
    б) без издадено разрешение и/или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
    в) с таксиметров апарат, който не е с оценено съответствие и/или преминал метрологичен контрол;
    г) с лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни;
    д) при повторно извършване на нарушения на този закон, за които има влезнали в сила наказателни постановления и/или принудителни административни мерки.“
    2. В ал. 2 се създава т. 6:
    „6. Отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.“
    3. Алинея 7 се изменя така:
    „(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство иззети по реда на ал. 3, се връщат след изтичане на срока по ал. 1, т. 1 или т. 2 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.“
    4. Създава се ал. 8:
    „(8) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за наложена принудителната административна мярка.“.

    Предложение за промени в чл. 106а:
    Наказанията свързани с ,,без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза“ да бъдат парична санкция 200 лв.
    Мотиви: Обикновено шофьорите са подложени на голям стрес при качването на клиентите, тъй като няма изградена добра инфраструктура и при спирането за качване на клиент се създава неудобство за останалите участници в движението и вниманието е насочено преди всичко върху безопасността. Случва понякога да не забележим, че при натискане на бутона апарата не се е включил.Това нарушение не е направено с умисъл и затова настояваме за минимална санкция. Лишаването на шофьорите от правото да упражняват професията си, в която са инвестирали средства ще ги доведе до фалит.

    С уважение: Дочко Дойчев

    .

    Отговор
  • 03.07.2019 в 18:56
    Permalink

    Уважаеми господа,

    Предложеният от МТИТС проект на ЗИД на ЗАвП не визира никакви реални стъпки към изсветляване на таксиметровия сектор от автомобилните превози по отношение спазването на търговското, трудовото и данъчното законодателство, защитата на фиска от съществуващите лоши практики в бранша във връзка с укриването на доходи, осигурителни и данъчни задължения от участниците в сектора, мерки срещу изпирането на пари. В предложените промени не е наличен никакъв опит дори за доближаване до успешните европейски практики в този транспортен сегмент. Не се предвиждат реални мерки във връзка с намаляването на финансовата и бюрократична тежест за работещите. Подобни промени естествено са възможни само с прецизна дефиниция на това кой изпълнява таксиметровата дейност и точно определяне на отношенията между участниците в сектора – таксиметрови централи, собственици на таксиметрови автомобили и водачи на таксиметрови автомобили, каквато в настоящия проект не е предложена. В предлаганите промени отново е пренебрегнат и един от най-съществените участници в сектора – собственикът на 20, 50, 100 или 200 таксиметрови автомобили, отдавани под наем (аренда) отново е оставен в „данъчен рай“, в който необлагаеми остават минимум 45 000 000 BGN годишно само в София.

    Сега действащите разпоредби на ЗавП в частта му за таксиметровия превоз на пътници не предполагат безспорност, излишно усложняват административната и финансова тежест за упражняващите дейността, като по никакъв начин не гарантират условия за яснота кой какъв е и каква роля изпълнява в организацията на таксиметровия превоз на пътници. Това създава условия за размиване на отговорността и води до възможност за „сив сектор“ и извършването на нерегламентиран превоз на пътници. Нещо повече – направените през 2016 година промени в закона по никакъв начин не допринесоха за прекратяването на порочните практики на укриване на доходи, данъци и осигуровки от участниците в таксиметровата дейност, като същевременно създадоха нови възможности за ощетяване на фиска от страна на таксиметровите превозвачи на стойност милиони левове годишно.

    Предлаганите в настоящия коментар промени са с цел подобряване на работната среда, защита на фиска, защита на упражняващите дейността, както и потребителите на услугата, като най-общо се изразяват в следното:

    Таксиметровият превоз на пътници може да се извършва от физически или юридически лица, регистрирани като търговци, чрез наети или самонаети регистрирани водачи;

    Не е налице никаква необходимост лицата, извършващи тази дейност да бъдат регистрирани като превозвачи по смисъла на ЗАвП.

    Данъчно задължено лице да бъде само и единствено търговецът, извършващ таксиметровия превоз на пътници, независимо дали извършва дейността чрез наети лица или като самонаето лице. Таксиметровият/ите апарат/и са регистриран/и и фискализиран/и на негово име, той дължи и внася всички данъци и осигуровки. Просто, ясно, безпротиворечиво. Така ще бъде избегната порочната практика, която в момента е реалност – регистрираният превозвач е един, водачът, извършващ дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка – друг /данъкът е за негова сметка, но го плаща превозвачът/, а най-често данъкът се плаща от реалния водач, който може да има, но понякога дори няма никакъв договор с който и да е от първите двама.

    Отпадане на данъчното задължение по ЗМДТ. Така, търговците ще бъдат данъчно задължени по ЗКПО или ЗДДФЛ. Има начин събирането на дължимите данъци да бъде обезпечено и не е необходимо предварително да се събира сума, която понякога може далеч да се разминава с реално дължимата. Сегашното положение е абдикация на държавата по отношение формиране на правилна и справедлива данъчна политика в този сектор.

    Разрешението за таксиметров превоз да се издава на името на търговеца, за всеки автомобил по отделно, при наличие на предвидените в чл.24а ЗАП предпоставки.

    Да бъде предвидена възможност за движение на таксиметровите автомобили в „бус-лентите“, когато са наети от клиенти, както и спирането на спирки на градския транспорт за слизането и качването на клиенти. Съображенията за направата на подобно предложение, на първо място, произтичат от факта, че таксиметровите автомобили на практика, осъществяват сходна функция с тази на редовните линии за обществен превоз на пътници. На второ място, подобно разрешение би облекчило натоварването на останалите ленти за движение, като същевременно ще се гарантира и по-бърз и по-безопасен превоз на ползващия услугите на таксиметровия автомобил. На трето място, приемането на това предложението в тази редакция, ще доведе до повишаване на заетостта на таксиметровите автомобили и по този начин ще има насърчителен ефект върху бранша и икономиката в страната като цяло. От друга страна, икономическа полза от подобно разрешение ще има и за самите пътници, които поради по-бързото предвижване, ще заплащат по-малко за ползваните от тях услуги. Не на последно място, те ще бъдат значително улеснени – в доста големи градове има улици/булеварди с дължина от по няколко километра, по цялата дължина на които е забранено спирането.

    Отпадане задължителният жълт цвят за таксиметровите автомобили. Аргумент за това са високите цени за пребоядисване, които шофьорите на нови автомобили трябва да заплащат и отпадането на фабричната гаранция от производителя за боята при нови автомобили след пребоядисване. Това от своя страна оскъпява и предоставените услуги, което рефлектира финансово неблагоприятно и върху потребителите. Наред с това, в цяла Европа няма задължителен цвят на таксиметровите автомобили. Обозначенията там, масово се извършват чрез залепване на фолио на тавана на автомобилите и фирмено брандиране.

    Наредбата за издаване на разрешение на таксиметров превоз на пътници, следва да предвижда:
    a) Таксиметровият автомобил се регистрира първоначално и еднократно в само в ИА „Автомобилна администрация“, при условие, че отговаря на предвидените в Законодателството изисквания.
    б) В ИА „Автомобилна администрация“ да бъде създаден електронен регистър на таксиметровите автомобили, който да бъде на разположение при преминаването на техническите прегледи.
    в) Да бъде създаден публичен електронен регистър на всички таксиметрови автомобили, който да се води от ИА „Автомобилна администрация“. Той трябва да съдържа следните данни: Рег. №, собственик, лице, което оперира с него, основанието на което извършва въпросната дейност както и евентуално наложените му санкции;

    Конкретните предложения по проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози са:

    Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗАП да придобие следната редакция:
    „(1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от физически или юридически лица, регистрирани като търговци, чрез наети или самонаети регистрирани водачи.“

    Изискването за регистрация на ФЛ и ЮЛ като превозвачи за извършването на таксиметров превоз е излишна мярка, утежняваща процеса по регистрация и увеличаваща административната и финансова тежест върху стопанските субекти. Също така тя уврежда интересите на потребителите и заетите в сектора, като способства за прехвърлянето на отговорностите и задълженията между участниците в превозите. Изискването не допринася за благоприятното развитие на сектора и услугата като цяло. Таксиметровите превози се извършват основно на териториите на общините за които е издадено разрешението за таксиметров превоз на автомобилите, като средното разстояние на превоза е около 5км. Към момента регистрираните превозвачи основно ползват външни ресурси за превозите- водачи /като еднолични търговци/ и автомобили, предоставени от техните собственици за вписване в списъка към удостоверението на превозвача при определени от превозвача условия. Тези взаимоотношения не формират предприятия имащи възможност да окажат съществено влияние върху обществения превоз на пътници.

    В сегашната ситуация превозвачите по смисъла на ЗАВП нямат оперативна и техническа възможност да организират труда на водачите (чл.15 от ЗАП, чл. 33 от Н34), в т.ч. да следят за спазването на времената за управление и почивките; да осигуряват безопасност и сигурност на таксиметровите превози чрез медицински прегледи на водачите (чл. 34, т. 3 от Н34); да осигуряват представянето на електронния таксиметров апарат с фискална памет за проверка от сервизен специалист след ремонт или претарифиране на таксиметровия апарат, след промяна на размера на гумите на двигателните колела, след ремонт на предавателния механизъм на таксиметровия автомобил, след изтичане на една година от преминала проверка на таксиметровия апарат (чл. 34, т.5 от Н34). Най- притеснителното е, че те не са в състояние да гарантират безопасността на пътниците и сигурността на превозите поради невъзможността да контролират допускането на водачи до управлението на автомобили за извършване на таксиметров превоз. Гореизброените дейности са изцяло под контрола и във възможностите на самите търговците, извършващи превозите.

    Предложението за отпадане на изискването за регистрация като превозвач за извършването на таксиметров превоз не е в противоречие със законодателството на ЕС и няма да доведе до съществени изменения в сектора на обществените превози на пътници. /Регламент 1071 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета/, а същевременно ще допринесе за яснота и концентрация на отговорностите в сектора.

    Чл. 24, ал.2 трябва да е единствената разпоредба, която регламентира годините на таксиметровия автомобил. В тази връзка, да отпадне изискването, заложено в чл.10, ал.5 от Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници, което е абсолютно ненужна рестрикция и лобистка разпоредба в полза на вносителите на автомобили и 2 големи столични таксиметрови компании, продаващи таксиметрови автомобили на лизинг. Щом е заложено, че максималната възраст за таксиметров автомобил е петнадесет години, то всеки автомобил, който е технически годен и отговаря на останалите нормативни изисквания, следва да може да бъде регистриран като такъв. Тази мярка по съществото си е аргументирана с цел подновяване на автопарка, но реално не изпълнява тази функция. Има други средства, с които да бъде постигнат този ефект – при конкурентна работна среда, водеща до повишаване качеството на услугата, ясно законодателство и добри цени.

    Предвидената в настоящия проект либерализацията на изискването за липса на предишни осъждания на водачите тук е удачна. Налице са умишлени престъпления от общ характер, за които не е присъща висока степен на обществена опасност, извършителите на които биха могли да изпълняват тази професия, без това да е заплаха за обществото и без да бъде накърнен общественият интерес. Затова е удачно изменение в смисъл, че таксиметрови водачи не могат да бъдат лица, осъждани за тежки умишлени престъпления. В същото време предложената от Вас редакция, ограничена само до „престъпления срещу личността“ е абсолютно неприемлива, тъй като според нея може да бъде таксиметров водач лице, което е осъдено с влязла в сила присъда за грабеж или пък не може да бъде таксиметров водач счетоводител, на когото са му отнети правата по чл. 37, ал.1, т.7 от НК.

    Разпоредбата в ЗАВП относно преиздаването на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) предизвика бурни дебати преди няколко години и въпреки всичко тогава не бе приет най-удачният вариант. Намаляването на административната и финансовата тежест за работещите изисква отпадане в настоящия проект на ЗИД на ЗАВП на текста „…и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил“, който е абсолютно ненужен. Разбираемо е, че с тази разпоредба се цели периодичен контрол върху упражняващите дейността и дали по отношение на същите са налице изискванията на закона. Това намира израз чрез срочността на Удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА)и възможността срокът на валидност на това удостоверение да може да бъде продължавана при определени условия. Правилно е предвидена възможност това да става без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Такъв подход е необходим и полезен. Но е ненужно заложеният сега срок за това. Така както при изтичане срока на Свидетелството за управление на МПС, лицето не може да управлява автомобил, докато не го поднови и ако не го направи веднага, а след 3, 5 или 36 месеца, не губи правоспособността си като шофьор, така и при таксиметровите водачи – след изтичане на срока на валидност на УВЛТА водачът няма право да упражнява тази дейност, докато не го поднови и не губи правоспособността си, ако не го направи веднага, а след определен период.

    В разпоредбата на чл. 24а относно разрешителното за таксиметров превоз на пътници, същото следва да се издава на търговеца (сега се издава на превозвача), при наличие на законовите изисквания, за всеки автомобил, с който той желае да упражнява дейността, поотделно. Търговецът е данъчно задълженото лице, на негово име следва да бъде издавано и разрешителното. Тази мярка цели ясно определяне и концентрация на отговорността.

    Абсолютно наложителна е промяна на реда за данъчното облагане. При сегашната форма на данъчно облагане, са нарушени основните принципи за съизмеримост, определеност и неутралност. Сегашният „алтернативен“ данък носи белезите на такса, при която не се отчитат разходите на търговците за извършването на дейността. Неясни са и принципите при определяне на неговия размер. Резултатите от направено проучване сред 47 общини показаха, че липсва единна данъчна политика и размера на данъка се определя „на око“, което е изключително несправедливо. Този данък беше въведен, предвид забраната от европейското законодателство за прилагане на патентният данък в сферата на превозите. По същината си, обаче, това е пак патентен данък, независимо от името му и въвеждането му е в пряк конфликт правото на ЕС. Спазването на правото на ЕС пряко изисква отпадане на данъчното задължение по ЗМДТ. Така, търговците ще бъдат данъчно задължени по ЗКПО или ЗДДФЛ, подобно на всички останали търговци в страната. Нещо повече – сегашната форма на данъчно облагане, при която превозвачите на практика събират данъка от собствениците на таксиметровите автомобили, но го внасят по ЗМДТ от свое име, създава директни условия за значително ощетяване на фиска чрез укриване на реални облагаеми средства. При сегашната разпоредба относно данъка превозвачите практически намаляват касовата (банковата) си наличност със сумата на данъка, внесена от тях, но събрана от собствениците на таксиметровите автомобили, които не получават никакви разходни документи. Този факт директно води до ощетяване на фиска от страна на превозвачите по линия на ЗКПО (10% от сумата на всички събрани „алтернативни“ данъци) и облагането на дивидента на превозвача (5%) при евентуалното разпределяне на въпросната сума. Недопустимо е законодателен акт да създава подобни явни условия за сив сектор, укриване на доходи или пране на пари.

    В разпоредбите относно задължението на Общинските съвети да „определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“ е наложително да се предвиди създаване на единна методология за ценообразуването, утвърдена от МТИТС. Без единна методология, чието приемане следва да бъде в прерогативите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като принципал на таксиметровата дейност, тази разпоредба на закона е неприложима, както ясно видяхме в последните седем години. Общинските съвети не изпълняват задълженията си по този текст с оправданието, че няма как да обосноват безспорност на решението си за приемане на една или друга цена. На практика остава нереализирана идеята на законодателя, да бъдат предпазени потребителите на услугата от спекулативно високи цени – от една страна, а от друга – да предпази самите извършващи дейността от нелоялни, дъмпингови цени.

    Разпоредбата на настоящият законопроект, отнасяща се до отмяната на чл. 24б и определящя изискванията към измервателните и фискалните устройства в таксиметровите автомобили следва много внимателно да прецезира какви точно ще бъдат изискванията към измервателните и фискалните устройства, да се прецени правилно приложимата нормативна уредба и да се избегнат излишни допълнитени разходи, като се използват, например сега действащите устройства. Извеждането на таксиметровия превоз „на светло“ не кореспондира с натоварването му с нови, непосилни разходи, които отново да доведат до нерегламентирани превози в сивия сектор.

    По отношение на предлаганите в настоящия законопроект промени в текстовете на допълнителните разпоредби остава абсолютно неясно какво се цели с тези промени. Неясно е защо в дефиницията за „Обществен превоз на пътници“ липсва „или таксиметов превоз на пътници“. От предложения проект може да се направи извод, че таксиметровият превоз на пътници не е обществен превоз на пътници, не е даже и превоз на пътници. Това е недопустимо за участниците в този транспортен сектор. Необходимо е в разпоредбите на ЗАВП да бъде отразено, че таксиметровият превоз на пътници е част от обществения превоз на пътници.

    С цел прецизна дефиниция на това кой изпълнява таксиметровата дейност и точно определяне на отношенията между участниците в сектора – таксиметрови централи, собственици на таксиметрови автомобили и водачи на таксиметрови автомобили, каквато в настоящия проект не е предложена, е необходимо навсякъде в текстовете на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове, касаещи таксиметровия превоз на пътници, думата „превозвач“ да бъде заменена с „търговец“ („таксиметрова централа“, „организатор на таксиметрова дейност“).

    Изразявам убеждението си, че диалогът с бранша и спазването на успешните европейски практики в областта са абсолютно необходими условия, за да се гарантира, че промените на законовата уредба реално ще доведат желания положителен резултат, а именно едно адекватно уреждане на обществените отношения възникващи по повод на извършването на обществен превоз на пътници в частта му, касаеща таксиметровите превози.

    С уважение:
    Красимир Цветков
    Управител на „Ауто Драйв Груп“ ООД
    Таксиметров превозвач

    Отговор
  • 03.07.2019 в 17:23
    Permalink

    отговор
    И като как ще се опазят тези фиксилизирани апарти към НАП от посегалства, от кражби, от разбиване на колата, от посегателства от клиенти върху тях, та питам, трябва ли да спим в колите , за да ги опазим, или при всяко слизане от колата /апарата под мишница/, въпроси много, отговори йок!Това е допълнително излишно финансиране за смяна с нови апарати, пригодени за НАП, явно така нареченето въведение е с цел обслужване на някоя търговска фирма за внос, износ на въпросните апарати, ремонти, средства. Нима до сега отчета на оборота не се е извършвал от НАП при старите правила! Пълна глупост!

    Отговор
  • 03.07.2019 в 17:22
    Permalink

    Лична позиция по така предложения ЗИД на ЗАП
    Като цяло предложенията направени от МТИТС с нищо не допринасят,за изсветляване на бизнеса-превоз на пътници с лек таксиметров автомобил.Запазването на термина „Превоз на пътници от чуждо име за собствена сметка“ го формулирам,като един от най-големите проблеми,такъв който създава само хаос.Предлагам следната формулировка:

    Таксиметровият превоз на пътници може да се извършва от
    физически или юридически лица,регистрирани като търговци,чрез наети или
    самонаети регистрирани водачи.Така направена формулировката би довела до изсветляване на бизнеса.Досегашната практика е показала по категоричен начин,че е нефункционална,и действаща в ущърб на държавната хазна за сметка на няколко десетки индивида,подтикващи към използването на фирми фантоми (кухи фирми),такива които избягват плащането на данъците.

    Друга съществена забележка е предложеният текст за формулиране на понятието „общестен превоз“.„Обществен превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо
    лице,което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с определена
    честота и по определени маршрути за чужда сметка или срещу заплащане,или
    икономическа облага,като пътниците се качват и слизат на предварително
    определени места за спиране .

    Така предложения текст е крайно неприемлив.Ако някой може да каже,че ние не сме обществен превоз,то той да ми обясни какво е таксиметров превоз на пътници.Предлагам следната редакция:

    .„Обществен превоз на пътници „е дейност на физическо или юридическо
    лице,което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с определена
    честота и по определени маршрут и за чужда сметка или срещу заплащане,или
    икономическа облага,като пътниците се качват и слизат на предварително
    определени места зас пиране или таксиметов превоз на пътници“.

    Така предложения текст внася справедливост и ни поставя на мястото,което заслужаваме.А също така предлагам през преходни и заключителни разпоредби да бъде дадена възможността ,когато таксито е с клиент да може използва БУС-лентата.

    Това предложение носи,както икономически облаги за пътниците,които биха заплащали по-малки сметки спестявайки от крайната сума ,така биха спестили и времето прекарано в задръствнията.Това от една страна,от друга се намаляват автомобилите седящи в задръстванията,които бълват отработени газове в атмосферата замърсявайки я до степен на заплаха от санкции за държавата от страна на ЕС, за фини прахови частици водещ до по-високи нива на белодробни заболявания у населението.

    Премахване на изискването за „ръководител транспортна дейност“.

    Таксиметровия бизнес няма мащабите на големите предприятия и броя на техните шофьори,което обуславя и произтичащите задължения.Ние сме микро или малък бизнес и такава длъжност се явява синекурна и безмислена,водеща до излишен разход.

    Ще бъда щастлив ,ако моите предложения намерят място в новия ЗАвП. Така направени те имат няколко цели първата е ясно дефиниране на всички вземащи и даващи пари,и произтичащи от това задължения към хазната.На второ място целта е клиента в центъра на всичко.Неговата сигурност на пътуването,яснота на това кой седи зад волана на таксито,кой му продава услугата и кой ще бъде отговорен за него при гарантирането на безопасността. Надявам се да съм разбран по правилният начин.
    С уважение: М.Г.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.