Исак Стоянов, Мария Павлова и Николай Павлов, Клуб по журналистика към 125 СУ ,,Боян Пенев”
У нас има организации, които целогодишно подават ръка на хора в нужда. Те се грижат за изпадналите в беда не с един жест, а постоянно. Интересуват се какво се случва с хората, на които са помогнали, и ако се налага, подават ръка отново и отново.
„Подай ръка“ е фондация със 70 хиляди последователи във фейсбук. Само за изминалата година и половина доброволците с помощта на хиляди дарители достигнаха до домовете на над хиляда и петстотин домакинства в повече от 40 населени места на територията на цялата страна. Разнесоха тонове с храна за нуждаещи се, финансираха редица лечения, подкрепиха деца сираци, домове за възрастни хора, самотни родители, лица с увреждания и още много други. Заплатиха сметки, битови разходи, погрижиха се със замах за всеки в нужда, който потърси помощ от тях. В списъка на добрини влиза детска кухня, столова за ученици, подкрепа за детски градини и училища.
В плановете им е до края на 2022 година те да помогнат на над 200 лица и домакинства, като ще ги включат в коледна кампания през месец декември. От тази година „Подай ръка“ е глобален партньор на Global Giving и World Food Programme. Световната програма е организация на ООН за борба с глада по света, а Global Giving е глобална платформа за благотворителни проекти, чрез които към момента са подпомогнати над 170 държави в целия свят.
Лицето на „Подай ръка“ е Радостин Георгиев, който е прегърнал каузата да помага, защото вярва, че българите сме състрадателни хора и непрекъснато доказва, че това е така. „Не се отказвай“, казва Радостин Георгиев и пред екипа ни. И ни запознава с всеотдайните хора във фондацията, които се грижат помощите, дарени от други добри хора, да стигнат до нуждаещите се.
Радостин Георгиев: Доверие в доброто се гради с честност и прозрачност
Г-н Георгиев, в коментарите под дарителстките кампании на фондацията във фейсбук много хора пишат, че сте им върнали вярата в почтените намерения да се помата. Как искате да ви възприемат в обществото?
С това, че съм борбен, честен и откровен във всичко, което правя. Основно с това. Смятам, че за добротата не трябва да се говори шумно и високо, защото тя се обезсмисля. Хората трябва да ни оценяват по делата. Всяко едно начинание в моя живот до момента започвам сам и от нулата. На 15 години останах без майка и баща, което пък ме подтикна да създам организацията. Доброто за мен е лична кауза.
Кога решихте да създадете фондацията?
През 2020 г., когато затвориха за първи път държавата. Тогава гледах по телевизията колко много хора са в неравностойно положение и заедно с мои съмшленици решихме да помагаме с каквото можем. В началото ходехме по адреси с мой близък приятел, който е таксиметров шофьор, а организацията, в днешният й вид, беше просто фейсбук група. Именно от нея тръгна всичко, когато качихме първите случаи. Много хора прочетоха за дейностите ни оттам. Тогава ни заля една вълна от хора с всякакви проблеми. За съжаление имаше и много фалшиви сигнали, но това не ни спря и не ни спира да подаваме ръка на тези, които наистина имат нужда.
Как успяхте да ,,запалите’’ хората да помагат? Питаме Ви, защо българинът е набеден, че гледа първо себе си?
Това, с което успяхме да запалим хората, е прозрачността на действията ни. За мен е от особена важност хората да виждат къде са отишли техните дарения и какви са резултатите от тях. Поради това качвам снимки в нашата сраница на всяко едно дарение, до последното чорапче. От самото начало исках всичко да се вижда. Друг фактор е, че се стараем да помогнем със замах. Започнахме с една майка, която бе изгонена с децата си от мъжа си на улицата. Посетихме я за Великден, като носехме само пакет с храна. След като чухме исторята и обаче веднага я настанихме в хотел, още в 8 часа сутринта на следващия ден вече бяхме наели нов апартамент с предварително платен наем за година и половина напред. За много кратко време жената си намери нова работа, а децата бяха преместени в друго училище. Точно тази цялостна грижа хората да се включват в нашата кауза.
Как оценявате факта, че една малка фондация върши работата на социалните служби у нас?
Неудобно ми е, когато чуя такива оценки. Истината е, че без помощта на дарителите и на доброволците, не може да се свърши толкова много работа. Тъжно е обаче, че нещата трябва да се случват по този начин, че трябва да си помагаме по този начин, изземайки функциите на държавата. Не по този начин трябва хората да оцеляват в една държава!
Мислили ли сте за политическа кариера?
Предлагали са ми многократно. Дори и една от най-новите партии на родната сцена отправиха предложение за мен. Получавал съм и оферти да ми купуват организацията, но не съм съгласен. Ако някога реша да се занимавам с политика, то няма да е по покана на някого, а ще е по моя преценка.
Какво мислите за байганьовщината в журналистиката и в живота ни?
Що се касае до журналистиката, смятам , че хората замесени в нея, в немалка степен имат голяма вина за случващото се у нас. Прикривайки голяма част от негативните явления, журналистите допринасят за лошата ни държавност. Но според мен липсата на морал и съпричастност може да се забележи най-вече в отношението на хората към животните у нас. Ако се отнасяш лошо към животно, то какво остава към останалите? Има много какво да се желае за отношенията между хората в нашата държава.
Получавали ли сте помощ от политици?
Досега не сме получавали помощ от политически партии. Единствено от един политик сме получили еднократно помощ.
Be the first to comment