Повишаването на заплатите на университетските преподаватели е правилна стъпка

С началото на „бюджетния сезон“ постепенно научаваме какви ще са приоритетите на правителството за следващата година. Сред по-интересните предложения представени тази седмица е увеличенито на преподавателите във висшите училища. Това пише в анализ Адриан Николов от ИПИ.

Мярката със сигурност е добре дошла, макар и закъсняла, но надали е достатъчна за повишаването на престижа и привлекателността на професията, и привличането на повече талантливи младежи към нея, твърди Николов.

На този етап знаем относително малко за предложеното увеличение – общата му стойност възлиза на 50 милиона лева за целия сектор на публичното висше образование. Не се знае точно как ще се разпределени тези средства между различните степени, но нека допуснем, че са разпределени поравно между всички преподавателски кадри, от асистент до професор. Към миналата учебна година преподавателите във висшите училища са били приблизително 21 хил. души, съответно увеличението при равно разпределение би възлизало на малко под 200 лева на преподавател месечно. Длъжни сме да отбележим обаче, че равното разпределение е малко вероятно – по-скоро досегашната заплата ще се увеличи с даден коефициент, и съответно старшите преподаватели да получат по-чувствително увеличение от младшите.

Надали някой би твърдял, че повишението на заплатите във висшето образование е неоправдано. Това е особено вярно на фона на относително голямото неравество в заплащането между различните степени и отделните висши училища; докато позиция в средата на академичната стълбица осигурява относително добри доходи, то началната заплата на асистентите обикновено е под 1000 лева. По тази причина имаме всички основания да твърдим, че основната част от новото увеличение следва да се насочи именно към стартовете позиции в академичната кариера, което съответно да привлече към нея новозавършилите доктори на науката, вместо да се насочат към заетост другаде или пък към висши училища в чужбина, които предлагат в пъти по-добро заплащане на младшите си кадри.

Според Николов финансовото стимулиране не е всичко. Подобряването на заплащането със сигурност е стъпка в правилната посока, но на избора на потенциалните млади преподаватели във висшите училища влияят редица други фактори. Престижът на професията е от голямо значение, а на този етап на преподавателите се гледа най-вече като на учители в по-висшата степен. Това е донякъде следствие и на факта, че повечето български висши училища се занимават много по-малко с научна дейност в сравнение с европейските и северноамериканските университети. Със сигурност за повишаването на интереса към преподаването  би помогнало и по-широкото застъпване именно на научната дейност, която в момента изглежда оставена на по-заден план.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.