Сборникът с разкази “Тази вечер нищо не е случайно” от Палми Ранчев беше награден през 2019 г. от журито на Портал Култура като най-добра прозаична книга на годината. Получи отличия и в други литературни конкурси. Читателите на Коментатор са чели голяма част от първите варианти на тези разкази, реакция на дълбинни социални движения довели до ново правителство и смяна на основни фигури от политическия елит, защото те бяха публикувани първо на този сайт. Но докато поредните промени се наблюдават с доста съмнения и недоверие заради системните разочарования през годините и устойчивата мимикрия на политиците, разказите със сигурност са по-честни. Фиксирали са с литературен финес характерни психологически, социални и битийни състояния на неповторими човешки същества. За книгата и събитията от последните години с автора разговаря Лидия Гълъбова, поетеса, преводачка, журналистка и литературен анализатор. В момента живее и работи в Прага.
Лидия Гълъбова
Г-н Ранчев, героите Ви са просяци или обикновени хора, които доскоро дори са били от т.нар. средна класа. Откъде събра наблюденията си, за да ги опишете
Никога интересът към бита, къде живеят героите, на колко етажа е къщата им, какви дрехи носят и така нататък подробности, не са били доминиращи за мене. Всичко изброено ми става интересно значително по-късно. Обикновено разказът започва от един поглед, необичайно изражение или ситуация, в която някой е попаднал, дори случайно. И не може да реагира по друг начин освен съобразно основната тоналност на природата си, иска ли да остане сравнително нормален човек в тези времена, безмилостни към слабите и объркани души. Преобразованията на моралните критерии в обществото и отделните общности по време на безкрайно продължилия преход, на всички е ясно, са буквално чудовищни. Бащата е бил герой на труда, вече е безработен, а сина, присъединил се към някоя от множащите се силови групировки, печели пари от престъпления. Безпомощен, бащата припомня морала, осигурил му обществена подкрепа, признание и сравнително сигурен живот. В отговор синът му показва паркираната отвън спортната кола. Сравнително бързо възникнаха човешки масиви от губещи. И затворените кръгове на новите герои. Едните и другите са в критична за психическото им равновесие ситуация. Как да свикнеш с ролята на банкер, след като в предишното битие си бил сервитьор и милиционерски доносник в ресторанта на Окръжния комитет, разбира се, на Партията. Криминализирането и милиционизирането на всекидневието нанесе сериозни поражения. Не е голяма разликата между психическото състояние на банкера, някогашен сервитьор и доносник, и героя на труда, който се храни от кофите за боклук. Поне докато пиша за тях.
В тази галерия от образи са събрани хора, на границата на оцеляването, те не хранят надежди, нямат мечти. Те са като нови герои на Йордан Йовков и Елин Пелин, но поставени във време без добродетели, не защото са безчовечни, а защото са в екстремна ситуация. Тук-там проблясва капчица надежда като у коминочистача, който не забравя, че трябва да излъчва щастие, независимо от своето окаяно състояние. Правили ли сте специални проучвания?
Така нареченият социализъм, развиващ се или развит, без значение как го наричаха партийните бюрократи, създаваше усещане за бавно движение на времето. Дори за известен застой. Всичко изглеждаше сравнително безопасно и сигурно, спазваш ли знаците – колкото и идиотски да бяха – на идеологическите забрани и позволения. Тогава на обикновените хора им се даваше възможността да са незабележими. Успешно съществуваха няколко типа стандартни шушумиги. Тогава Андрешко нямаше право да изостави Съдията в блатото. В началото на промените Андрешко и Съдията се съюзиха. Андрешковците /вече членове на силовите групировки /и съдиите /брократите / наравно участваха в разграбването. Междувременно андрешковците си купиха дипломи и станаха доста по-уверени. Реално се разпростряха по-нашироко и създадоха нови сюжети и разкази. Докато бюрократите, облагодетелствани от служебното си положение, живееха все по-далече от всекидневието на обикновения българин. В сборника има достатъчно различни персонажи, за да бъде общата картина автентична.
Не ли парадокс това, което се случва с нашата цивилизация – колкото повече напредват технологиите, информацията, постиженията на науката, толкова повече пропада човешкият вид в духовен план, има повече бедни и гладуващи. Къде е причината?
В света съществуват различни видове цивилизации. И отделните личности са различно цивилизовани. Съседът ми не е като талибана, който реже главата на някакъв нещастник. И го снимат за Ал Джазира. Припламващите тук и там военните конфликти дълго време помагаха всичко да е сравнително приемливо за тези, които научаваха за тях само от информационните емисии. В действителност мощните процеси на глобализация до голяма степен освободиха фантазията на управляващите световните ресурси и финанси. Това от една страна. От друга, заради напредъкът на технологиите се увеличават трайно безработните. Мегаполисите са пълни със скитници и просяци. Популации от хора без професия, или с ниско ниво на образование. Все повече хора стават излишни. Но се надявам, че нуждата от дух и духовно усъвършенстване, са неотменни нужди за човешкото същество. Появата на обичайната от последните години фигура, с наведена глава над смартфона, е читател и любител на кратки или нормални филми. Едва ли в световната историята се е чело и гледало толкова много. Вярно, повечето текстове и изображения, са пълен боклук. Но същевременно смартфоните информират и култивират навици за добро и лошо, за красивото и отвратителното. И се надявам все така да се появяват талантливи създатели и ценители на произведения, в които човешкият дух осъществява напълно потенциала си, съизмерим с постигнатото през вековете.
Има ли някакъв изход на този фон за България?
Нашата страна се променя както и другите бивши соцстрани. Отдавна е част от големия свят. Напоследък разбрахме, че през годините криминализирането й е в степени по-значително. Според някои, защото секретните служби действаха като криминални образования. За разлика от други подобни страни, където службите управляваха процесите на трансформация, и материална, и духовна. Все пак, каквито и да са ченгетата, участващи в преразпределянето, колкото и да са рационални според моментното състояние, те най-лесно се сближават с престъпниците, ако никой не ги контролира. Страната ни ще има своя шанс, успее ли да се освободи от непрекъснатата опека на хора, които смятат, че по право им се полага да управляват. Видяхме докъде ни докараха алчността и безотговорността им. Някои още имат сред тях свои политически идоли, или романтизират миналото. По същество само продължават да търпят престъпна безотговорност и душевната мизерия на самозванците от все още управляващия елит.
От известно време живеете в Испания, периодично се връщате и в България, какви са наблюденията Ви в социален план?
Правя почти същото каквото винаги съм правил и в България. Давам уроци по бокс, бягам за удоволствие покрай морето, успях да довърша и издам две книги с разкази / „Боксьори и случайни минувачи“ и „Тази вечер нищо не е случайно“/ и една с поезия – „Отблизо всичко“.
Понякога пиша стихове:
И ТОЗИ СЛЕДОБЕД
винаги усмихнатия възрастен мъж,
който от четири години и половина
нощува от дясната страна на близкия
паркинг, храни кварталните гълъби.
Те – с гукане и с крила – акламираха
премерените движения на ръцете му.
За тях той не разпръсква трохи хляб,
а щедро споделя световната благодат.
В случая осъзнавам с учудване колко години съм прекарал в Барселона. Почти всеки ден минавам покрай възрастния човек, който храни гълъбите. Свикнах с присъствието на безбройните бездомници, които нощуват на улицата. Тук времето, дори и през зимата, е благосклонно към тях. Живеят някакъв свой живот, свързан с многото социални служби и възможности за прехрана, ако нямаш подслон и работа. Сред тях понякога се чува и българска реч.
Над какво работите сега?
До съвсем скоро редактирах нов роман – „Хаосът“. Доста време, почти пет години живях с Боби Кюнеца, главният герой и неговото обкръжение: семейството му, Оли, Музо, Кубинеца и така нататък много и интересни герои. В „Жанет-45“ стана някакво разминаване заради промяна на имейл адреса ми. Докато в издателството са коригирали текста аз, след няколко разговора с Божана Апостолова, направих основна редакция на целия роман. Така че се наложи наново да го коригират. Сюжетът на места е взривоопасен, а на някои буквално взривява всекидневието. Ще спомена, че Боби Кюнеца, освен всичко друго е и играч на джаги. Футбол, но с пластмасови играчи, каквито са повечето от „играчите“ и игрите у нас. Даже и след толкова години подтичване на основните фигури, с мяукане и лай около свинските пържоли и кокалите на властта.
Be the first to comment