Иглика Горанова
Основните усилия в обучението по български език и литература трябва да бъдат насочени към това учениците да умеят да се изразяват добре и адекватно в различни езикови ситуации. В момента като че ли основната цел на обучението по БЕЛ е учениците, които завършват дванайсети клас, да са полуфилолози. Ние ги натоварваме с излишни теоретични знания и им даваме недостатъчно добра езикова подготовка. Това е една от насоките, в които ние трябва да вложим повече мисъл, когато се съставят учебници. Така коментира Павлина Върбанова, създател на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила в българския език „Как се пише?“ и автор на учебници, позицията на образователния министър Николай Денков, че фокусът трябва да е върху това учениците да се научат да мислят, а не да възпроизвеждат знания. Върбанова уточни, че авторите на учебници не са съвсем свободни, когато пишат статии за един учебник, защото те са длъжни да се съобразяват с учебната програма и трябва да включат всички теми и понятия, които са заложени в учебната програма. Тя смята, че в средното училище трябва да овладеят основните езикови понятия, с които един средностатистически грамотен човек може да борави, което означава, че теорията трябва да е сведена до ниво, което да е полезно в практиката.
„Затрупването с излишни понятия много пречи. В пети клас например се обясняват възвратни местоимения, които трудно се усвояват и в по-късна възраст. Трябва да се тръгне от учебните програми и ние да си дадем ясна сметка каква е целта на езиковото обучение по родния език в средното училище. Целта е да можем да боравим с езика в различни ситуации“, обобщи Върбанова.
Според нея добри идеи как да бъде променено учебното съдържание могат да се родят от повече срещи с учителската гилдия, която работи непосредствено с учениците и има опита. Върбанова допълни, че е важно МОН не само да организира такива срещи, но и тези мнения да бъдат отразени в учебните програми и учебното съдържание.
„За де се пише грамотно, първо, трябва да може да се формира мисъл. Това, което учителите установяват на терен, е че сегашните ученици донякъде са ощетени от малкото използване на езика“, коментира и Доротея Николова, учител и журналист. Тя добави, че глобализацията и дигиталните устройства налагат нови модели на общуване с видеа и картинки и хората говорят помежду си все по-малко. „Възрастните все по-малко си дават сметка, че езиковата компетентност се гради чрез употребата на езика и че малките деца няма как да придобият знания за езика, ако той не се практикува вкъщи и сред връстниците“, добави Николова. Тя допълни, че децата трябва да се насърчават да говорят за това, което им се случва, за да се развива мисленото и езиковите умения. „От голямо значение е да си говорим, както и да позволим на децата да имат малки проблеми, които да разрешават сами и помежду си. Ние сме оставили децата да се оправят сами в социалните медии, в които децата си говорят с графични символи, които не са език“, коментира още Николова. Тя допълни, че за да могат учениците да се оправят в морето от информация, което има в глобалните мрежи, те трябва да се усвоили определен понятиен апарат, за да се развие мисленето, както и умения да си структурират мисълта.
Be the first to comment