Още стихове до поискване

10.

Самотен, капчука

спомени напукани

плахо озвучава.

Парченцата време

натрупват купчина

от обич отминала.

Животът – огнище,

в миг се разгаря

и рани отваря.

И само капчука

в унес отнася

обич напукана…

11.

По опънатия като въже хоризонт

въжеиграчите ловко скачат,

и мамят с лекотата на скока

отвъд неизвървяното време.

12.

Ще изпреваря светлината,

ще чакам в тъмното мечтите си,

Надявам се да ме намерят

притихнал в залеза на дните си.

Но, ако все пак се загубят

по пътя си из тъмното,

ще ги намерят други блудници

и ще живеят пак мечтите ми!

13.

Изпитвам носталгия

по несъстоял се делник,

по отминало бъдеще,

и надвиснало минало.

Изпитвам краткостта

на състояли се мигове

по повърхността на живота,

прострян безметежно

и питам се нима е възможна

носталгия по неживяното

земно време?

14.

Кометите се стрелват като попови лъжички.

из небесния вир.

Пълната луна заличава следите им.

Небето за миг изглежда надраскано.

15.

Обикновен ден.

В който се ражда и умира живот.

Всеки ден.

Обикновен като живота.

В който се раждаш и умираш.

16.

Имам въпрос.

Когато се стъмни,

не зная,

дали по млечния път

ако мина,

ще бъда замаян

щом погледна земята.

Защото от нея

към него

като вдигна глава

потъвам в недрата му.

17.

Душата ми – вечност

простряна в безкрая,

плете кръстопътища,

посока не зная,

не зная умора

в простряната вечност,

път в безкрая

да търся човечност,

в дълбината да търся

отколешен корен,

за душата ми-

вечност отворена.

18.

В бистрия ручей

пролет шепти

дъхава, свежа и цветна!

Отмята тревата

мокри клепачи,

подмята струите светли!

20.

Тънка клонка ми подметна
зряла дюля жълтомесна.
Мигом, както съм уметен,
я превърнах в плячка лесна.

А, тя – цялата мъхната,
лъха с дъхава омая,
ме погали по устата
И захапах я накрая…