Весо Портарски
Миро беше чул от един негов приятел, че парите в Германия буквално лежат на улицата. Всеки, който идвал от страна членка на Европейската общност, спокойно можел да се регистрира и да получава ежемесечно социални помощи в размер на около 1.200 лева, а на туй отгоре немската държава му поемала разходите по наема и здравната осигуровка. Той реши да си вземе един самолетен билет за 50 лева (отиване и връщане) и сам да отиде да се убеди дали това е истина.
Когато белият Бойнг на Bulgaria Air кацна меко на пистата на летището Tegel, беше прекрасен слънчев юлски ден. Миро си беше облякъл тясна черна тениска, която подчертаваше бицепсите му и на която с големи златисти букви пишеше GIORGO ARMANI. Беше чул, че немкините си падат по италианци и беше решил да ги предизвика по този начин.
На краката си беше нахлузил едни тесни дънки GSTAR и обул маратонки с цветовете на италианското знаме и инициалите на Dolce&Cabbana. Точно слизаше по стълбата на самолета, когато съзря през тъмните си GUCCI очила един претъпкан с евро банкноти черен портфейл да лежи самоволно на асфалта. Първо инстинктивно се огледа дали не е някаква клопка, каквото по всяка вероятност щеше да бъде, ако си беше в родината. Когато се сети, че се намира в една от най-богатите страни в света, Миро набра скорост и изрита с плътен боц портмонето, което излетя като подплашен врабец и се приземи на около 15 метра от него. После самодоволно погледна слизащите след него пътници и изръмжа с висок глас:
„Тея немци съвсем са полудели! Ако си мислят, че ще ме накарат да почвам да бачкам още със слизането ми от самолета, жестоко се лъжат!“
Be the first to comment