Ограничават възможностите за незаконни осиновявания и законни „продажби“ на деца

След две осъдителни присъди България, с изменения в Семейния кодекс, предприема мерки за да прекрати практиките на законен трафик на хора.
Според вносителя на законопроекта – Министерството на правосъдието – предлаганите със законопроекта изменения и допълнения в глава шеста ,,Произход‘‘ от Семейния кодекс са обусловени от: I. Постановени решения на Европейския съд по правата на човека по обединени жалби „Л.Д. и П.К. срещу България“ (№ 7949/11 и № 45522/13) и „Докторов срещу България“ (жалба № 15074/08): По решението на Съда, постановено по обединени жалби „Л.Д. и П.К. срещу България“ (№ 7949/11 и № 45522/13), е установено непълно съответствие на Семейния кодекс, касаещо оспорване на припознаването, с чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията. В решението по делото „Докторов срещу България“ (жалба № 15074/08) също е установено непълно съответствие Семейния кодекс относно оспорване на презумпцията на бащинство с чл. 8 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не е имал правната възможност да оспори презумпцията за бащинство. II. Необходимост от прецизиране на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс: Прецизирането на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс е продиктувано от характера на иска, който е личен за детето, и възможността да бъде упражнен като такъв след навършването на 14-годишна възраст. Целта на предложената промяна е привеждане в съответствие на практиката по оспорване на бащинство със съдебната практика при спазване на принципа за водещия интерес на детето.

Според коментар на Lubo_Dankov, публикуван на Портала за обществени консултации:
Отнемането на правото за оспорване на припознаване от лицата с правен интерес в СК 2009 е грубо нарушаване на правата на деца и родители.  След като държавата е нарушила нечии права и вече е убедена че го е сторила /слава богу, бяха нужни „само“ 10 години/, трябва да коригира грешката си и да компенсира /макар и частично/ засегнатите, като им даде възможност в определен срок да попадат искове за оспорване на припознаване. Визирам тези, за които едногодишният срок ще бъде изтекъл или изтичащ при влизане на закона в сила. Към момента само двамата жалбоподатели до ЕСПЧ са компенсирани с такава възможност. Това, до колкото разбирам, може да стане с преходни и заключителни разпоредби. Добре е да се предвиди двугодишен срок за подаване на искове от засегнати от противоречащия на правото закон.

Според същия потребител припознаването се използва за незаконни осиновявания и продажба на деца, които представляват предпоставка за трафик на деца – изключително сериозно престъпление. Продажбата на деца е престъпление според НК, има пропуски и в него трябва де се включи незаконното осиновяване, но това е друга тема.  Тук е и ролята на прокуратурата, да реагира при съмнения за продажба на деца, трафик и незаконни осиновявания. Прокуратурата защитава обществения интерес, не само интереса на детето. Ако се докаже извършено престъпление, прокуратурата трябва да може да развали и резултата от това престъпление – т.е. да оспори припознаването.

Това трябва да може да стане независимо от времето, което е минало от раждането или припознаването. Няма абсолютно никаква правна логика, ако се докаже, че някой е осиновил незаконно /купил дете/,  като може да има дори елементи на трафик, да не може да се оспори припознаването.

Формулировката „когато интересите на детето го налагат, припознаването може да бъде оспорено и от прокурора” е абсолютно неиздържана. Това изглежда като опит да се постави ограничение на прокуратурата и да се оправдае престъпно деяние „ако е в интерес на детето”. Права и интереси има в рамките на закона, не извън него. Не може да се говори за интереси, когато законът е нарушен. Такъв подход е изключително опасен.  Ако не е ясно, мога да дам примери.

Накратко – срок за прокуратурата или не трябва да се слага /има давностни срокове, с които прокуратурата се съобразява/ или срокът трябва да бъде твърде дълъг, примерно над 10 години.

Предлаганата алинея 6 трябва да се коригира, примерно: „припознаването може да бъде оспорено и от прокурора”. Това е достатъчно. В рамките на едно такова производство, прокуратурата знае кого трябва да призове.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.