А Джамбазки можеше да мете моргата

Автор: Иглика Горанова, iconomist.bg

Къде щеше да е евродепутатът Ангел Джамбазки, ако беше хванат да шофира пиян не на 7 декември миналата година, а тези дни? Не, нямаше да е в европарламента, а щеше съвестно да полага труд в моргата или в реанимациите и травматологиите, за да се научи да не шофира след употреба на алкохол. 

За щастие на евродепутата предложенията на неговите съпартийци от ВМРО пияните и дрогираните шофьори да полагат труд в моргите не бяха предложени миналата година, а сега, след като журналистът Милен Цветков бе убит на кръстовище от дрогиран млад шофьор. При изригналото  обществено възмущение депутатите от ГЕРБ и ВМРО решиха да натрупат точки пред електората, като предложат поредните по-тежки наказания. Идеята на ВМРО за моргите не е нещо нечувано. В Молдова се обсъждаше  дрогираните и пияните шофьори да се трудят в моргите, но в крайна сметка държавата реши, че това е нехуманно, и не го въведе. В Тайланд обаче наказват именно така пияните и дрогираните водачи и казват, че постигат успехи. 

ГЕРБ обаче надцака ВМРО, като предложи наказанието за причиняване на смърт по непредпазливост вместо от 2 до 6 години затвор да е от 3 до 8 г. А в  особено тежки случаи вместо от 3 до 10 г. – от 4 до 12 г. За дрогираните шофьори се предлага затворът да е 5 г., а не 3 г., както е сега. При повторно шофиране с над 0,5 промила – от 2 до 6 г. затвор и глоба от 1000 до 5000 лв. Депутатите от ГЕРБ даже предложиха първата година лишаване от свобода да е в психиатрия в рамките на затвора, ако съдът постанови, че осъденият подлежи на принудително лечение от алкохолна или наркотична зависимост. В затворите у нас обаче не се лекува наркозависимост, а и често се вкарва дрога в килиите. Освен това имаме само една психиатрия-затвор. 

Предложенията за увеличаване на наказанията идва само два месеца след като министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи в парламента новата наказателна политика на страната за следващите пет години, според която увеличаването на срока на наказанията не води до снижаване на престъпността. Освен това на кръгла маса, проведена на 5 март, депутатите от всички политически сили се съгласиха, че промени в Наказателния кодекс не могат да се правят на парче, а само след анализ на криминогенната обстановка. 

В мотивите на вносителите на новите предложения за промени в НК четем, че през последните години наказанията за пияни и дрогирани шофьори са се увеличили драстично, но от това нарушенията не стават по-малко, а се увеличават. За 2017 г. МВР е регистрирало 2743 случая, за 2018 – 3271, а за 2019 г. – 3343. 6000 водачи пък вече са получили 3-годишни присъди за употреба на наркотици. Което води до елементарния въпрос дали след като наказанията се увеличат още веднъж, това няма до доведе до още повече престъпления? 

При това положение предложението на ВМРО за труд в болници и морги – белким пияните и дрогираните се стреснат и превъзпитат, изглежда по-разумно от идеите на ГЕРБ. Но не е ясно дали ще се приеме. Защото каквито и предложения за изменения в НК да се правят, е факт, че в парламента от години има сериозно раздвоение по въпроса как да се постъпва с пияните и дрогираните водачи. През януари например депутати от управляващото мнозинство, „Воля“ и ДПС предложиха да се смекчат наказанията за шофьорите, хванати с дрога на пътя. Затова никак няма да е чудно, ако и сегашните смели идеи за затягане на наказателната репресия минат по отъпкания вече път на българската парламентарна дипломация, като бъдат приети на първо четене, но никога не стигнат до второ.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.