Образование за никъде

От Иглика Горанова

Тази есен влязох в образователната система. Реших го спонтанно. След като проверих около 100 контролни работи, а после още толкова тестове, ми се изясни защо 47% от децата са функционално неграмотни. Ако спешно не се преразгледат учебните планове и не се изхвърли ненужната терминология от учебниците, ако не наблегне на мисленето, на умението децата да се изразяват, а продължи да се залага на решаването на тестове, резултатите няма да се променят. Ако не се изхвърлят готовите тези, които се зубрят, вместо децата сами да ги формулират, няма да имаме мислещи хора, а едно скучно образование.

От училище ще продължат да излизат хора, които не са прочели цялостно нито едно по-голямо произведение, защото в клас се учат по няколко глави. Това са повърхностни знания, които не носят никакъв плюс на децата.

Ще са им досадни и класиците, защото ги учат по няколко години. По едно-две стихотворения на година! Димчо Дебелянов се изучава в 10. клас и в 11. клас. С Атанас Далчев е същото. Така се налага всяка година учениците да си припомнят автобиографията на автора и да наизустяват разни анализи какво е искал да каже той и към кой период принадлежи въпросното стихотворение. Потят се над обясненията какво е лирически говорител, лирически герой и лирически Аз, но сигурно това е целта-не да почувстват произведението, а да се объркат. Да проумеят колко са малки пред едно такова знание! А и Далчев, и Дебелянов са велики. Да не говорим, че Далчев е писал най-добрите анализи на лириката на Дебелянов.

Отношението към българския учител също трябва да се промени. Това са хора, които заслужават не просто уважение, а подкрепа. И тя не се изразява в това да съобщят, че заплатите са се повишили, защото след като се удържат осигуровките, те попадат в категорията на хората, които взимат по около и малко над 1000 лв. месечно. А трудът им е огромен. Предварителната подготовка отнема часове, проверката на работите – също. Опитвали ли сте се да работите с аудитория от 30 младежи на по 14 години, на които им е досадно да учат за алитерация, епанафора и питат с основание за какво им е това в живота? А вие да не може да им обясните, защото и на вас не ви трябва в живота, но се стараете да ги убеждавате, че това ще ги обогати? Опитайте. Аз опитах. Докато учат за синекдоха, тези деца си имат друг голям проблем – те не могат да се изразяват. При една творческа задача се виждат огромни пропуски, които не се забелязват при решаване на тестове. Да не говорим, че в задълженията на учителя е да въдворява и дисциплина. Как става? Не е с уговорки и не се подразбира. Това означава да се пишат забележки, да се отнемат временно телефони, да се надвикват с аудиторията, за да могат тези, които имат интерес да чуят урока, да го чуят. С шлем е още по-трудно.

Модернизация на училището не означава да купиш техника. Модерното образование е насочено към формиране на умения – да четеш, да мислиш, да общуваш. Да бъдеш емоционално и функционално грамотен. А не да си машина за зубрене, която решава тестове. И която попълва един друг бюджет – на тези, които имат полза от тази каша.