БолнИчният може да е едно от благата на цивилизацията, но е крайно време българинът да разбере, че не всичко, което му е дал социализмът е хубаво, камо ли пък полезно за него.
В целия свят сумата на обезщетението се ДОГОВАРЯ – с работодател, застраховател или в редки случаи с държавата. Тук обаче болничният е даденост (плащаме осигуровки, видиш ли). Държавата по традиция прибира осигуровките и мята на бизнеса отговорноста да плаща първите три дни. Пак по традиция цинцарският български бизнес не иска да плаща болничните и връща топката на държавата.
Българинът от своя страна лъже всички и псува изедниците дето не му дават да си бере грозденцето с фалшива ОВИ.
А решението е толкова просто – да се намалят осигуровките, но да се даде възможност бизнесът и работниците да се договарят за това колко дни да се плащат. Може да са три, може да са 10, може да са година, ако фирмата може да си позволи, нека плаща. Това ще създаде конкуренция, а нищо чудно да е пречка или стимул да започнеш работа в определена компания.
Осигурителната тежест от своя страна трябва да се превърне в застрахователна. Вместо да плащаме скъпи застраховки за дълиг заболявания, те може да се покриват от НОИ, който ще започне да работи като застраховател.
Ако работниците не могат да договарят, за това има синдикати. Не им харесват настоящите – ми нека си направят нови, никой не им пречи да се събират.
Само че от социализма, ние сме свикнали да ни дават. Като кучето на Павлов огладняваме, като ни светнат лампичката. Като ни я спрат – хапем. Така си върви територията на цинцарите.
И да се оправяте, хей!
Be the first to comment