Димитър Дженев е журналист, с три поетични книги . Работи 35 години в централния печат – във вестниците „Народна армия”, „Народна младеж” и „Диалог”. Бил е 8 години зам.-главен редактор на в. „Пари”. Основател и вече десета година главен редактор на сайта exporter.bg.Има издадени три книги с поезия – „Попитай вятъра” (1993), „Зимен параклис” (1997) и „Небесни посланици” (2017). Негови стихове са публикувани в различни вестници и списания, излъчвани са по радиото и телевизията.
Участва в трите издадени поетични антологии на Клуба на журналистите-поети към Поетично ателие „Владимир Башев“ в София – “Време за кактуси”, “Време за камъни” и „Тринайсет“.
Граблива птица
Тя има нрава и инстинкта
на граблива птица,
но не е орел.
Сто години няма да й стигнат
да изтрие спомена за оня полет
от дома в калта до гнездото златно
горе на скалите,
архивиран точно в бордовия дневник,
който всеки ден паметта ни пише.
Под гримираната външност
и лакираните нокти,
знай граблива птицо,
винаги ще се подсмихва
дяволчето в дрипи
на плебейската ти същност.
Стихии
На художника Стилиян Дичев
Шхуната в океана –
Ноев ковчег за викинги.
Два кита библейски
кръщават вълните
в правата вяра.
Сивото в центъра
на едно от платната
е нова теория,
която отрича, че
че мракът е черен,
а кокичето бяло.
Четката на художника –
освободената стихия
на хаоса.
Пушекът
Пушекът –
потомък на стара династия
превърнала пещерата в първия Лувър.
Пушекът –
достоен за Пулицър,
който в репортажите
написани с мастило от кости и плът,
говори
за изчезналия индиански бивак,
за извращението пушена сьомга,
за децата на Африка –
полуголи огняри,
които поддържат пещта на Сахара –
най-голямата сауна на планетата,
за милионите мъртви
между избухнал снаряд и лула на мира,
за папата,
който мие крака на затворници,
но плесна през ръката
екзалтирана бедна жена,
за горящата Нотр Дам дьо Пари,
сякаш „Цивилизацията“ на Кенет Кларк
някой беше хвърлил на клада.
Be the first to comment