Нови стихове от Пламен Александров

1.

Слънцето накланя лъчи

и върху тях поляга залезът.

Небе – обърнато гнездо,

което мъти рой звезди.

Без път не тръгвай

в звездното небе,

да стигнеш изгрева мечтан.

2.

Понякога надвисва времето

и плаши разпиляни делници

посърнали от празнота,

и грохота на празни мелници.

3.

Миналото ме догонва

по стръмното време

и двамата крачим нагоре –

аз като бъдеще, то – настояще.

И чуди се делника

как устремени

ще стигнем вечерния здрач,

и как нощта ще погълне и двама ни

до зората с рождения плач…

4.

Най-цветното листо

от отминали есени

долита в моята зима,

опитва отново,

от снежинки понесено,

вихрени танци

от дните отминали.

Опитва да стопли

моята зима

с онази любов

от сезона живот!