Нови стихотворения от Палми Ранчев -2

ФОТОГРАФИЯ

Той е с мека шапка, тя – подредила косата си

в семпла прическа. С  идеален път по средата.

Двамата съпрузи не се поглеждат. Взират се

с очи – отворени широко – в следващите дни.

Пред тях дете: с костюм, сериозно изражение.

Не се разбира как е заченато. Как се е родило.

Тримата, макар и заедно, изглеждат самотни.

Няма да научим друга истина. За никой от тях.

В подобни снимки не съществува, например,

голота. Страст. Трепет. Или печален размисъл.

БЛИЗОСТ

Момиченцето се възхищава от сетера.

Искаше да го погали. И същевременно

малко се страхува. Няма ли да го ухапе.

Да изръмжи, да излае. Накрая щастливо

прокарва длани по лъскавата му козина.

Майка й я наблюдава и е сигурна, че тя

ще се държи с мъжете по същия начин.

НА СРЕЩА 

винаги идвам малко по-рано.

За да не научи дошлият преди

мене, за парцаливата несигурност,

дяволското тиктакане на тишината

и думите сподавени в гърлото.

Изпитал съм всичко безброй пъти.

Затова не искам друг да разбере

как душата постепенно изтръпва,

ако дълго се оглежда напразно.

И накрая е напълно безчувствена.

СЪБИТИЕ

Седях пред кафене „Флорино“ и гледах

как хората се движат от ляво на дясно.

И от дясно на ляво. Животът можеше

да е само това, помислих унило. Тогава 

малка пеперуда кацна до чашката ми

с кафе: замря. Допълнение към общото

движение. Или съвсем отделно събитие.

В ТРОЛЕЯ 

благодарих на красивото момиче,

подало ми билета си преди да слезе.

Разменихме съзаклятнически усмивки.

Нейната беше такава – и като отговор

опитах да я погледна по същия начин.

Дано съм успял. Още няколко пъти

се усмихвах, докато стисках билета.

В продължение на четири спирки

като редовен пътник четох Рьоне Шар.

Чувствах се спокоен. Умен. Избран.

УВЕРЕНОСТ

Какво по-привлекателно от гъвкавото женско тяло.

Докато бавно се движи. Застива в неочаквана поза.

В недовършено движение. Ще я попитам за името.

И ако е летяла насън, сега иска ли да полети наяве.

Кога вижда повече? С присвити или затворени очи.

Ще се свърже ли с непознат? Ще ми обясни ли как

усеща нежността ми от разстояние? Наблюдавам я

с наивната увереност на случайността и незнанието.