Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепция за нов модел на здравеопазването, който предвижда демонополизация на здравната каса. Той предвижда конкуренция на НЗОК с частни фондове като изискването към вторите е да имат поне 500 хи. души записани в тях, за да получат лиценз. Частните фондове ще покриват дейности извън основния пакет и ще могат да формират печалба. Те ще договорят цените с доставчиците на медицински услуги. В модела на Анениев се предвижда здравната вноска да остане 8%. Лекарският съюз, пациентски организации и застрахователи разкритикуваха идеите на здравния министър Кирил Ананиев за промяна в здравноосигурителния модел.
Според Мими Виткова от Асоциацията на частните застрахователни фондове най-големият проблем е, че ще бъде въведена осреднена вноска, което ще намали парите в здравеопазването:
„Вноската се запазва осем процента и трябва отсега да е ясно, че тези осем процента в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като от тях трябва да се заделят пари за национален гаранционен фонд. От тях всяка една от компаниите трябва да задели технически резерви, за да може да покрива непредвидени разходи. На практика няма осем процента от реалния доход на всеки от нас да отидат там, където той е избрал. Ще има една усреднена вноска, която ще се прави от Националната агенция по приходите. Ще има такава усреднена вноска за всички нас“.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров изрази тревога, че с предложенията на пациента се дава правото да избира частен фонд, но той няма да може да избира кой да го лекува, защото това право остава за фондовете. Според Маджаров трябва да има рамкови цени на дейностите в основния здравен пакет, в противен случай може да се наложи той да бъде оптимизиран:
„Задължително според нас трябва да има гарантирани цени, които са рамкови за основния пакет, които да гарантират на изпълнителите на медицински помощи, че няма да се падне под тези цени. Не можем да си позволим в България да оставим в индивидуалност отделните лекари, отделните лечебни заведения да преговарят с мощни структури, каквито са застрахователите“. „Трябва да се видят дефектите в системата, те не са само финансови, те са организационни, структурни, управленски. Трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазването и да намалим частните, които са най-високи в Европа. 50% от общите разходи за здравеопазване в България са от джоба на болния. В Европа този процент е 15%“, каза пред БНР Мими Виткова, шеф на Асоциацията на доброволните здравноосигурителни фондове.
Иван Димитров от Български пациентски форум заяви, че новият здравен модел, който предлага Ананиев е поредният политически каламбур. “На всички ни е ясно, че това няма да реши проблема, защото той е много по-сериозен. По начина, по който нашите политици се отнасят към него, той е нерешим… Политиците имат интерес да има хаос в здравеопазването, защото тогава властимащите продължават да плащат по-малко пари, а ние като пациенти продължаваме да плащаме все повече, тоест държавата краде от здравето на нацията“, каза Димитров.
От МЗ коментираха, че този модел тепърва ще се разработва детайлно и че най-вероятно ще се въведе през 2021 г., защото това е записано в управленската програма на ГЕРБ.
Be the first to comment