Не мога да дишам

Ситуацията в САЩ е такава, че никой не изглежда да е нито от „добрите”, нито от „лошите”

От Силвия Недкова*

„Не мога да дишам” е фразата на 2020 година. Именно с нея тази кошмарна година ще остане  завинаги в историята като огромна метафора за състоянието на човечеството. Първо COVID-19 отне буквално дишането на хиляди хора по света, а после започнаха американските вълнения, чийто лозунг е „Не мога да дишам” – последните думи на убития от полицията в Минесота Джордж Флойд.

Ситуацията в САЩ се развива мълниеносно. От снощи е въведен комендантски вечерен час, за да бъдат овладени мародерствата. Протестите стават все по-мощни и всеобхватни и практически цялата държава гори. За пръв път от 1889 г. насам Белият дом във Вашингтон е със загасени светлини, сякаш посланието, което изпраща, е: „Няма никой вкъщи”. Президентът Тръмп се затвори за кратко в бункер, предвиден за спасение в случай на ядрена война. После пък се снима до разрушена църква, заради което полицията разгони с гумени куршуми и сълзотворен газ мирни демонстранти. Продължава разграбването на магазини, вандалските нападения срещу символите на богатството и просперитета не спират. Полицията и уличните демонстранти са в непрекъснати кървави сблъсъци, без никой да показва и най-малко желание да отстъпи, да демонстрира желание за мир.

Ситуацията е такава, че никой не изглежда да е нито от „добрите”, нито „от лошите”.

Започналото като антирасистки вълнения протестно движение се разрасна до размери, които напомнят по-скоро социална революция. Вече не става дума само за чернокожите. Вече е елит срещу маса, богати срещу бедни, привилегировани срещу отритнати. На улицата вече не са само тъмнокожите бивши роби, жертви на расова дискриминация. Там са младите хора от всички раси. Така че това е и поколенчески конфликт.

Както стоят нещата, дори веднага да бъдат категорично и жестоко осъдени виновниците за смъртта на Джордж Флойд, започналото масово недоволство няма да спре. Твърде много енергия се натрупа в уличните сблъсъци, социална енергия, акумулирана отдавна. Пандемията също оказа своето влияние – САЩ пострадаха най-тежко в света. Доскорошното изобилие вече е мираж – 35 милиона американци са безработни след епидемията от коронавирус. Финансовата криза дойде едновременно със социалната, в перфектен тайминг.

Това не е нова ситуация за света като цяло. Преди век подобни обстоятелства запратиха друга държава гигант в лапите на комунизма за дълго. Руската революция беше обусловена от социална ситуация, която много напомня тази в САЩ сега – рязко разграничение между елити и маси, пълзяща бедност в ниските слоеве на обществото, отказ на управляващите да чуят гласа на народа… Историческите предпоставки са факт, а сега са допълнени и от всемогъществото на социалните медии, в които всичко се разпространява със скоростта на гръмотевица.

В САЩ в последно време, поне от 2-3 години, публичната риторика се изостри, навлезе в сферата на конфликтите. Хвърчат заплахи във всички посоки – заплахи за забрани, за отхвърляне, за импийчмънт и цензура на социални мрежи и медии. Това напрежение няма как да не се отрази на обществото като цяло. В Америка се наблюдава и ярък разделителен процес в много сфери, но видим дори от Космоса – публично-частната инициатива на Мъск срещу държавните „Спейс форс” на Тръмп, например. Вместо обединението, с което сме свикнали да свързваме САЩ, виждаме разединение на всички нива.

И сега, наблюдавайки случващото се по улиците на САЩ, хората по цял свят виждат различни неща. Някои виждат мародерството и разрушенията, други – протест с основания. Някои разсъждават върху проблема с расизма, други забелязват нереформираната полиция със свръхправомощия, трети винят Тръмп, четвърти – противниците му. Все още никой не се осмелява да посочи проблема директно, макар за революционната пропаст между елитите и хората да се говори от години. От расови бунтове вълненията в САЩ станаха класова борба. Онеправданите решиха да извоюват правата си, а системата се опитва да запази статуквото. Най-ощетена в цялата ситуация се оказва средната класа, движеща икономиката и цялата държава.  Тя пострада най-силно и от пандемията, а сега е парализирана от бунтовете.

Очите на целия свят са вперени в САЩ в момента. Каквото и да се случи там, ще има отзвук навсякъде. Светът няма да бъде същият след края на сблъсъците. Но ще останат много въпроси и проблеми, за които трябва да бъде намерено общочовешко решение. Най-вече по въпросите с расизма, омразата към различните и овластената безнаказаност.

*Силвия Недкова е журналист, редактор в сайта “Площад Славейков”, литературен рецензент и редактор на книги

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.