Незаконната търговия с цигари носи приходи в рамките на 90-120 млн. лв.

Документът е изготвен в рамките на проект на ИПИ „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в България”. Проектът на ИПИ е подкрепен от PMI IMPACT1, световна инициатива за предоставяне на финансова подкрепа на организации, разработващи и изпълняващи проекти за борба с незаконната търговия и свързаните с нея престъпления.

Изтегли пълния доклад на ИПИ: Наблюдения върху акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и развитието на незаконния пазар (2019)

Развитие на пазара и приходи от облагането на тютюневите изделия

През 2018 г. приходите от облагането на тютюневите изделия в България достигат над 3 млрд. лв. или 9.5% от всички данъчни приходи в бюджета. По този показател България се нарежда на челните места в ЕС. В това число влиза както акцизното облагане, така и начисленото ДДС върху тютюневите изделия. Само приходите от акцизи върху тютюневите изделия в България възлизат на 2,5 млрд. лв. и бележат постоянен ръст след 2015 г. Близо 97% от приходите от облагането на тютюневите изделия се формират от традиционните цигари.

Причината за този ръст в приходите от акцизи върху цигарите (694 млн. лв. повече през 2018 г. спрямо 2014 г.) е спадът на нелегалната търговия след 2015 г. и съответно възстановяването на легалното потребление, както и покачването на акцизите след 2016 г. Важно е да отбележим и нарастването на доходите и съответно повишаващата се ценова достъпност на цигарите. Комбинацията от по-високи акцизи и растящо легално потребление на цигари само през последната година (2018 спрямо 2017 г.) носи допълнителни 167 млн. лв. приходи.

Размер на незаконната търговия с тютюневи изделия

През 2018 г. делът на незаконните цигари в България е на рекордно ниски нива за страната – средно 5% от цялото потребление2 или това са около 700 млн. незаконни къса. Въпреки ниския дял на нелегалното потребление, то не е за подценяване – незаконните късове цигари например са чувствително повече както от цялото потребление на тютюн за свиване (изчислено в брой късове), така и от набиращите популярност бездимни тютюневи изделия (също измерено в късове). Общо криминалните приходи от нелегалното потребление на цигари през 2018 г. се изчисляват от ИПИ в рамките на 90-120 млн. лв.

Разбивката на данните по тримесечия за 2018 г. показва тенденцията към свиване на незаконната търговия, като през последното тримесечие на 2018 г. делът на нелегалните цигари достига 4,4% от пазара. В различните проучвания прави впечатление постоянната поява на нови незаконни „евтини бели цигари”3, които внезапно заменят предишни масово предлагани варианти. Последното безспорно говори за наличието на добре организирана нелегална дейност.

Ценова достъпност на цигарите

Прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите. Средната цена на цигарите в България е с 20-25% по-ниски от тези в новите страни-членки и наполовина спрямо средните цени за ЕС. Въпреки това, три различни методологически подхода за изчисляване на достъпността на цигарите показват, че ценовата достъпност на цигарите в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна спрямо средните нива за ЕС. През 2018 г. с разполагаемия нетен дневен доход на човек от населението в България могат да се закупят 5,8 кутии цигари, докато с разполагаемия доход в ЕС-28 могат да се закупят 9,3 кутии цигари. Това са съответно 17,1% от дневния разполагаем доход в България и 10,8% от този в ЕС.

Интересно е, че през последните 3-4 години достъпността на цигарите у нас се подобрява, въпреки увеличението на акцизните ставки през 2016-2018 г. Причината е в това, че в същия период доходите се покачват с изпреварващ темп и в крайна сметка цигарите стават по-достъпни за родните потребители. Това е вярно и през текущата 2019 г., през която няма увеличение на акцизите, а в същото време доходите продължават да нарастват, подкрепени от високата заетост и ръста на заплатите.

Акцизната политика спрямо тютюневите изделия в Европа

Акцизната структура в отделните страни членки е различна – в 18 страни преобладава тежестта на специфичния акциз, в. т.ч. в България, докато в други 10 по-голямата тежест идва от адвалорния компонент. Тенденцията през последните близо 10 години обаче е категорична. В периода 2010-2019 г. всички страни членки са увеличили специфичния акциз върху цигарите, тъй като последният не зависи от ценовите решения на компаниите и в по-голяма степен гарантира постигане на целите на акцизната политика. Дори и само през последните две години (2018-2019 г.), повече от половината страни-членки са предприели увеличение на специфичния компонент.

При адвалорния акциз се наблюдава точно обратното. В периода 2010-2019 г. на практика почти всички страни-членки са намалили адвалорната ставка – в някои случаи чувствително. Не са малко и примерите за тотално обръщане на акцизната структура в полза на специфичния акциз. България всъщност е единствената държава в ЕС, в която адвалорният акциз през 2019 г. е малко по-висок от този през 2010 г. През последните две години (2018-2019 г.) на ниво ЕС се наблюдава сравнително по-малко промени в адвалорния компонент. Няколко са примерите за леко намаляване на адвалорния акциз, но повечето страни го оставят без промяна.

Нормативни новости и предизвикателства

Няколко са нормативните новости през 2019 г., които са важни и касаят както пазара на тютюневи изделия, така и незаконната търговия. Ключова промени са инкриминирането на производството и разпространението на нелегални тютюневи изделия и създаването на регистър на лицата, занимаващи се с внос, производство и продажби на машини и съоръжения за производство на тютюнево изделия. И двете мерки целят да се укрепи нормативната рамка, като се дадат повече инструменти за ограничаване не просто на незаконната търговия, но и на нелегалното производство на тютюневи изделия в страната.

На 20 май 2019 г. в целия Европейски съюз влезе в сила и системата за наблюдение и проследяване движението на тютюневи изделия. На практика всички цигарени опаковки вече имат уникален идентификатор, който позволява проследяването на пътя на всяка опаковка от фабриката до крайния потребител. Макар тази система да предизвика множество дискусии на европейско ниво – поради налагането на сериозна административна тежест върху легалните производители, тя може да бъде полезна от гледна точка ограничаване на незаконната търговия. Последното би следвало да е особено вярно в случаите, когато на даден пазар се разпространяват незаконно опаковки от друга държава, тоест класическата контрабанда.

Интересна стъпка е и премахването на цената от бандерола на цигарите и поставянето ѝ на самата опаковка. Тази стъпка цели намаляване на административната тежест за легалните производители и дава по-голяма гъвкавост на пазара – печатането на бандероли вече няма да е директно обвързано с ценовите решения на отделните компании. Поставянето на цената върху самата опаковка пък гарантира, че потребителите ще останат напълно защитени от недобросъвестни търговски практики.

Нормативните промени по отношение на тютюневите изделия следват две основни направления. Едното е още по-строгата нормативна рамка спрямо незаконната търговия – с проследяване на опаковки, регистър на машините и криминализиране на незаконното производство. Другото е приемането на текстове, които да отговорят на развитието на легалния пазар – например с новата акцизна рамка на иновативните продукти и отпадането на цената от бандерола. Тези промени би следвало да подкрепят както доброто развитие на легалния пазар на тютюневи изделия през последните години, така и да позволят поддържането на рекордно ниските нива на незаконна търговия с тютюневи изделия в страната. Последното ще бъде и водещо предизвикателство през фискалната политика.

1PMI Impact (www.pmi-impact.com) e световна инициатива на Philip Morris International (PMI). При осъществяването на изследването си, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е напълно независим от PMI. Гледните точки и мненията, както и отговорността за достоверността на информацията, изразени в този документ, са изцяло на ИПИ и не отразяват непременно позицията на PMI.

2Виж Резултати от проучване на пазара чрез събиране и анализ на „празни кутии от цигари” (4-то тримесечие на 2018 г.), Инициатива „Срещу незаконната търговия” (2019)

3Познатият термин на английски за „евтини бели цигари” е illicit whites – незаконни цигари, които нямат аналог на легалния пазар и са създадени само и единствено за незаконна търговия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.