От Весо Портарски
Преди 3 седмици ми мина карантината след като бях тестван положително с Корона вирус и искам да споделя моите преживявания с Вас.
Какво усещах?
Приказката, че грипът идвал три дни, стоял три дни и си отивал три, важеше в моя случай в пълна сила. През първите три дни чувствах силна умора, която остана почти през цялата карантина. Нито аз , нито приятелката ми, която също беше тествана положително, имахме температура, кашлица или хрема, но се чувствахме доста изтощени. Последните дни ни споходи и загуба на способността ни да разпознаваме различните вкусове и миризми, която още не се е възстановила напълно.
Стресовият фактор
Стресът, както знаем, има отрицателно влияние върху нашата имунна система. В случая с Корона вируса това добива екстремна величина. Не става дума само за ужасните новини, с които сме конфронтирани ежедневно месеци наред, а преди всичко за страха от скоро настъпващия ни край. За наш късмет, наша приятелка в Берлин, която е доктор по вирусни заболявания, ни съпровождаше по време на процеса. Това обаче не намали стресовия фактор:
„Ако усетиш, че не можеш да дишаш, веднага да ми се обадиш“, каза тя на приятелка ми.
Каква според Вас беше нейната реакцията?
Още през следващата нощ, тя ме събуди с думите:
„Не мога да дишам!“
„Ти дори и хрема нямаш, как да не можеш?“, опитах се да я успокоя.
Тази ситуация ме наведе на мисълта, колко хора от самовнушаване и силни страхове не са успели да се справят с тази зараза.
Службата за здравеопазване
В Германия важат 10 дни карантина , като към тях се броят 48 часа, тоест два дена, преди настъпване на първите симптоми. Служителката от службата се обади по телефона още на същия ден, когато ми излезнаха резултатите от теста, записа си всички контакти, които съм имал предишните дни и ми каза, докога не мога да напускам дома ми.
„Какво бихте ми препоръчали като лечение?“, я попитах преди да свършим разговора.
„Изолация, дезинфекция и дистанция от другите!“, отговори по немски лаконично тя.
Нито един от съветите не бяха приложими в живот с жена и дете в двустайно жилище.
Писмото от службата дойде, когато вече карантината ни беше свършила.
Поглеждайки назад, първо си мислих, че най-тежко изпитание карантината ще бъде за 4 годишното ни дете. Въпреки, че два пъти го тестваха негативно, то трябваше да си остане най-дълго вкъщи и не можеше да си играе навън с неговите приятели. Слава богу, децата могат да се приспособяват към новите обстоятелства по-бързо от възрастните. Играехме футбол в дневната, строяхме баскетболно игрище с кухненските столове и се хвърляхме със засилка в морето ежедневно, за което служеше един матрак в детската му стая.
Лечението
Като ми беше лошо, погледнах в интернет, какво се препоръчва. За моя голяма изненада установих, че съветите по немските вестници бяха насочени главно съм това как хората могат да убиват по-добре времето, без да скучаят. Да си правиш данъчната декларация, да си изчистиш къщата, да гледаш филми и четеш книги бяха някои от предложенията. Когато ти е гадно и всеки ден ти казват, колко са ритнали вече камбаната от това, което те е споходило, може в най-добрия случай човек да се смее със сарказъм на такива съвети. Семейният съвет рeши да се спрем на утвърдени средства за борба срещу грипа. Взимахме капки ехинацеа всеки ден, слагахме си прополис в киселото мляко, гълтахме хапчета с витамин С и цинк, наливахме се с чай от пресен джинджифил, като слагахме в него пипер и куркума, правихме гаргара с чай от лайка и сода за хляб, готвихме си пилешка супа. Видях, как в екстремно стресови ситуации, човек може да преосмисли някои от своите морални принципи. Жената, убедена вегетарианка, ядеше за пръв път постното от супата без да мисли, какво е споходило кокошките преди това. Хапвахме още плодове и зеленчуци, както и предимно лесна за храносмилане храна и спяхме дълго. Като ни стана по-добре, започнахме всяка вечер да правим танцувални вечеринки като пускахме радостна музика за покачване на тонуса. Филип Киркоров и Фанфаре Чукария заедно с Брегович и Шантел бяха в топ 10 на нашето дете, което се проявяваше като диджей и най-добър танцьор.
Прозорците бяха често отворени, за да може да се проветрява. С помощта на няколко лесни йога упражнения и някои дихателни техники разтягах ума и тялото и се опитвах да намаля силата на негативните мисли.
Средата
Приятели и съседи можеха да се разделят на три групи:
Истински приятели, които се обаждаха или пишеха ежедневно и предлагаха помощта си за пазаруване;
Приятели на повикване, които изчакаха стратегически да мине карантината и след това предложиха да помагат;
Фейсбук и инстаграм приятели, които със символи, харесвания или без коментар,
отреагираха на нашия статус. Някои от тези хора още ни пожелават бързо оздравяване, дори след като вече им отговорихме, че вече сме здрави.
Съседът ни от втория етаж, немец към края на 50 те, беше така мил да предложи да ни носи пощата. Когато донесе след няколко дни писмата, звънна и ги сложи пред вратата. Открехнах само малко, за да му изкажа благодарността си. От 7 години живея в тази кооперация, където има доста семейства с деца, ама до сега не бях виждал някой да тича толкова бързо по стълбите. Той буквално прелиташе по 3-4 стъпала наведнъж и добре, че не си счупи краката. Тичаше сякаш дяволът беше по петите му, за да вземе душата му.
Живот след Корона
Приятелката ми, която е достоен представител на скандинавската школа и като такава по-прицип запазва в стресови ситуации самообладание, още се шашка и при най-малки симптоми и мисли, че се дължи на вируса. Вчера дойде при мен и ми показа косата си със загрижен поглед.
„Какво има?“
„Виж, имам пърхот. Това никога досега не е било, ама след тоя вирус…“
„А новият шампоан, който купих, ползва ли го вече?“
„Да, вчера.“
„Може и от това да!“
.
Заключение
Ако нямах представяне на книгата ми в една библиотека, където трябваше да се срещам и да говоря с много хора, по всяка вероятност нямаше да ходя да си правя теста. Като си мислехме вкъщи от къде сме го прихванали, стигнахме до извода, че съседите от първия етаж се оплакваха, че са уморени и ние, въпреки това, ходихме с нашето и техните деца да си играят.
Това ме кара да мисля, че много сред нас, вече са преживели това чудо, без дори да са усетили нещо друго освен умора и липса на обоняние.
.
Не ме разбирайте неправилно: не искам да подценявам опасността, която носи тази инфекция, а споделям само личния си опит.
Нито аз, нито приятелката ми сме имали преди това сериозни здравословни проблеми.
Важното, което искам да Ви кажа e следното:
Не се оставяйте на страха да Ви контролира и бъдете много внимателни, негативността да не вземе превес в ежедневието Ви!
Майка ми разказа ония ден по телефона, че в моргата на болница у нас, за ужас на санитарите, обявен за умрял от вируса мъж се раздвижил. Не знаех, дали да се смея или да плача. Помислих си, колко народ се е поминал от цялата тая какофония.
Be the first to comment