Маската на закона

Нужна е нова политическа система, нова Конституция

Властта е на народа, казва чл. 1 от Конституцията. Всички лигави, нелогични и тъпи приказки, че някой искал да вземе властта са просто смешни агонистични инсинуации в момент, когато младите хора на България са на улицата, без да задават въпроси, защото не са “нещастници”, но поставящи ултиматум, защото не са тулупи. Затова и няма да спомена нито едно име на хората с легална – засега, и отдавна нелегитимна  власт.

Основният качествен статут на демокрацията е превръщането ѝ в символ на свободата, за която знаем, много хора са се борили и умирали. Стълбовете на демократичното общество са човешките права и свободи, правовата държава и разделението на властите. Пазим демокрацията със сигурност.

През годините под маската – сигурност се скриха много лица – това на  приватизация на подземни и надземни богатства, на ориентации и съюзи, на ликвидации и търговии, на етнически фрагментации, финансови мероприятия и куфарчета с парите на данъкоплатците, опити за неглижиране на образованието, предателства. И за да не пречи обществото на тази “сигурност”, дойде и неговия ред. Днес сме с маски, пием и пеем, но няма да учим на групи като общество, а “сам вкъщи” като затворник.

Според културологът Харалд Харман (1) вероятно най-старата цивилизация, наречена староевропейска, е била егалитарно мирно общество, населяващо земите на днешна България, Македония, Сърбия Гърция, Румъния, Украйна и Унгария преди повече от 9000 години. За 9000 г. човечеството е преживяло болести, беди, бедствия, войни, но до днес не е изчезнало, а напротив, достигнало е 7,5 милиарда численост. Кой антрополог или биолог може логично да отговори на въпроса: каква е причината политиците да всяват паника заради вирус, за който се знае само как да бъде установен с тест, че по статистически данни показва смъртност между 1% и 6% от заразените, и то при наличие на сериозни основни заболявания, а останалите 95%  заразени се лекуват с чай, мед и джинджифил?

Кисинджър (2) призова световния политически елит да устоява принципите на Просвещението заложени в демократичната структура и след пандемията, но не отбеляза, колко извратени са вече тези демократични структури, въпреки че години преди това, и то от неговата държава, Солженицин каза: „да продължаваме да държим днес закостенелите формули от епохата на Просвещението е ретроградство. Тази социална догматика ни оставя безпомощни пред изпитанията на века.“ (3)

Днес сме на жълтите павета в търсене на онзи символ на свободата –  демокрацията, с който Американската (1778) и Френската революции (1789) пленяваха сърцата на хората, и то след като стигнахме до смисъла на демокрацията, който са влагали Платон и Аристотел: форма на управление основано на завистта и ласкателството, на демагозите.

За демокрацията е казано много:

Алексис дьо Токвил – “нова форма на тирания”.

Абрахам Линкълн – “власт на народа, за народа и от народа”.

Йозев Шумпетер – “сурогат на вярата на интелкуалците, лишена от религия”.

Каръл Попър   – “система от институции, която позволява осъществяването на публичен контрол над правителството и неговата смяна по волята на управляваните, като им дава възможност да извършват реформи без прилагане на насилие, дори против волята на управляващите”.

Морис Дюверже – “демокрацията се определя преди всичко  чрез свободата за народа и за всяка част от народа”  (както това е формулирано във френската конституция от 1793 г.).

            Но какво ще правим след като защитим демокрацията и свободата си?

             Та нали отново 240 души избрани по някакъв начин ще бъдат в сградата, която се охранява; ще имат имунитет; ще изпълняват поръчки; ще продуцират поредния закон, който никой от нас не е поискал; ще променят поредния закон, който някой е поръчал – те ще го обслужат; после ще вземат посоки, които ние не сме и предполагали, но те са обещали; ще говорят нелепи, празни приказки и дори ще претендират, че България и ние сме им мили, а те самите – умни; ще козируват на този които ги ръководи; ще се продават на този, които ги пожелае;  ще гласуват и дистанционното обучение, но не и затваряне на кръчмите; ще си вземат заплатите, бонусите, коледните, парите за дрехи и представителните, за бензин и квартира, за комисии и участия  и ………..а обществото?

            За свободата Кант (4) казва: “Моята външна правна свобода трябва да се обясни така: тя е правомощие да не се покорявам на никакви външни закони освен ония, за които съм могъл да дам съгласието си.”

            Но нека се попитаме, за кой точно закон сме дали съгласието си?! Свободни ли сме?!

            Системата на представителството на представителната демокрация е невалидна. Нелепо е да се занимаваме с числата цитирани от политици, когато се хвалят колко души са га избрали при 30% избирателна активност. Никой не е представен, освен този който е организирал своя интерес; философът, който е прочел Кант J. Никой депутат няма изрично пълномощно да представлява мен или вас. Никой депутат няма нужда от пълномощно, за да гласува концесия на българска земя пълна със злато за десетки години срещу 1% печалба например. Аз и вие обаче имаме нужда от пълномощно, ако решим да продадем старата бричка на баща си за 2000 лв., в противен случай нарушаваме закона.

Някой да каза “равенство пред закона”?!

В конституцията на България, чл. 69 се казва:

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Някой да каза равенство пред закона?! (В допълнение нямат и задължение да ходят на работа. Нужно е само да се подписват.)

            Както казва Ралф Дарендорф (5) –  “в живота става дума за дейност и смисъл, а и за двете гражданството, както и благоденствието на народа е само условие”. А аз мисля, че е крайно време да не сме нужното легитимно условие за смисъла и дейността на властта.

            Време е за промяна на демократичната система и всичките ѝ институции, като се започне с Конституцията, избирателния процес, парламента и така подред. Никой няма нужда от друг имунитет освен биологичeн. Обществото няма нужда от купища страници закони уреждащи всяка възможна пътека за кражба и употреба на парите на хората с користна цел. Властта има нужда от хората, за да се легитимира, но ние нямаме нужда от властта за собствения си свободен, интелектуален, здравен и духовен път. Парламентът е отживелица. 240 души винаги могат да бъдат купени. Те са само 0, 0003% от населението на страната. Нужна е нова политическа система. Нова Конституция. Спешно, преди да настъпи времето на 100% дигиталното образование, което всъщност е краят на обществото, просто защото общество означава общуване.

            Нужна е нова Конституция без имунитети; без ексклузивитет на партиите в политиката; без държавни субсидии за политика и дейности, които не касаят обществото  (например – спасяване на фалирали банки от парите на данъкоплатците); със законодателна инициатива  за всеки гражданин; със задължително пълномощно на всеки народен представител; право на директно участие в законодателния процес на всеки гражданин.  Наивно?! – Не. Живеем в ерата на изкуствения интелект и той, освен да ни подслушва и следи, може и трябва да ни служи.             Навлизаме в ноосферата (6) – сферата на разума и на ход са хората и технологиите

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.