Максим Максимов е с неугасващ поетичен импулс. Животът му върви по две писти: кариерната – на професионалист в застраховането, и духовната – на човек, пленен от словесното изкуство. С други думи, той е застраховател с диагноза „Поет“. Издал е шест стихосбирки – „Земна виза”, „Щастието няма сянка”, „Нощен мавзолей”, „Присъда свободен“, “Bravado” – в Лос Анджелис, след която и „Бумеранг”. Преживява всяка дума и всеки образ и така се ражда неговата въздействаща със своята неочакваност мъдра поезия. Максим Максимов е майстор на краткия стих. С няколко думи той примамва читателя и го прави съпричастен в откривателството на очевидното, което се вижда само с очите на поета. Понякога неговите „къси съединения“ причиняват токов удар. Друг път „една тъга, една троха“ се отронва и ехото на думите отеква дълго в съзнанието, докато яркият образ и силното чувство се утаят в дълбините на смисъла. Тогава тези лишени от многословие метафори се превръщат в бисери в личната поетична съкровищница на ценителите на изящната словесност.
Представяме няколко свръхкратки стихотворения от книгата му „Бумеранг“.
КЪСО СТИХОТВОРЕНИЕ
То е
като късо съединение.
Толкова късо,
че усещам как се съединяваме.
КОЙ
Кой съм Аз?
– Водач на свойта сянка.
Босите крака са шерпите на мойто тяло.
Сънуват дом. Мечтаят дом.
Купувам им обувки…
ПОЛЕТ
Разпервам ръце…
Кръстът – по мярка!
САМОТНОСТ
Гост на себе си.
Гласът ми без каишка…
Някой обърна листа…
И Земята затрупа небето.
Обръщам повторно листа.
Птиците – мъртви…
ЖИВ
Намерих се –
изгубен ключ.
Жив и непотребен.
ВОАЙОР
Надничам в живота…
РОДЕН ДОМ
Огледалото не ме позна.
АЗБУКА
Болката е класна стая,
в която Всеки срича
истините на света.
Моите сенки.
Едната – дневна, другата – нощна.
Бдят над душата ми. Бдят…
Докато тръгнат в различни посоки.
Be the first to comment