Кръговрат

Пламен Александров

Интересно нещо е водата. Днеска шопурка между камъните, утре се понесе като мъглица над тях. Друг път като я удари северняка и се сковава. После ледът бавно освобождава живота от прегръдката си. Ту е дъжд, или сняг, ту суграшица, роса, слана – многолика. Като жива е. Понякога сурова, ядна – да не се мяркаш отпреде и – бучи, фучи, отнася всичко живо в яда си.

Винаги е истинска – и когато гали, и когато драска. Не търпи и неистини. Излъжеш ли я – ожъдняваш. За истината, цялата, бистра и прозрачна!

Някои правят язовири – да утаяват лъжите си, други – да ги удавят. Трети утоляват жаждата си от тях за истината и остават жадни. Божя работа е! Сушави години! Капка по капка събираме. Истините. През девет дерета, като живата вода!

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.