Кратки текстове от бъдещето

Пламен Александров

  

1. За екологическото мислене

Мисловният процес е свързан с изразходването на енергия – енергетичен процес. Смисълът е в неговото усъвършенстване, а не в ограничените по резултат усилия в реалното.

Идеята е способността на човека да съществува в неопределимостта на мисловното си пространство. Той е продукт на тази неопределимост и естествен е стремежа му към нейното опознаване.

В този смисъл вселената е безкрайна, защото са безкрайни нейните структурни единици, а източник на енергия е непрекъснатия процес на преминаване от реалното в мисловното пространство.

Еволюцията е най-сигурния източник на енергия, защото загубите при нея са най-малки, поради съвършено честите и скъсени преминавания на безбройно много единици и структури. Тези единици и структури нямат способността да акумулират енергия. В това се състои съвършенството и неотклонимостта на еволюцията.

Появата на човека е първата възможност за акумулиране на енергия при това преминаване от реалното в мисловното пространство, което довежда до бързото му усъвършенстване и целенасоченото и използване.

Енергията на прехода намира своя най-действен носител, но същевременно с това се увеличават и загубите от нея.

Балансът на еволюцията е нарушен поради несъвършенството при използуването на акумулираната енергия, а поляризацията при всички човешки общества е резултат на това несъвършенство.

Човешкият прогрес в този смисъл е непрекъснато увеличаване на единиците и структурите осъществяващи преминаването и – много важно! – непрекъснато намаляване на загубите от акумулирана енергия.

По този начин човечеството гарантира еволюционния си баланс и усъвършенствува акумулирането и използването на енергията на прехода в обществото, което създава. Пряк резултат от това е появата на екологическото мислене, чиято цел е защита на еволюцията за сметка на акумулирана енергия.

2. За нетрадиционните усещания

В еволюцията на човешкия индивид реалното е краен продукт от енергийния обмен в резултат на прехода. В този смисъл то е неосъзнат процес, поради ниското еволюционно ниво.

Отделни индивиди притежават способността за частично управление на акумулираната от преходите енергия и то само в сферата на реалното.

Това е началната стъпка към осъзнаване на смисъла на прехода.

Енергийният контакт обяснява повсеместността на възникване на реалното.

Възможността за управление на несъзнателно акумулираната енергия от прехода е източник на чудеса.

Там, където в резултат на нейното управление, тя се насочва за изравняване на даден потенциал, възниква реалното /”чудото”/, което всъщност неосъзнато си съществува.

От такава гледна точка “чудесата” в природата са резултат на дълъг еволюционен процес, появяващо се реално, плод на съвършен енергиен обмен.

Човекът е висш представител на двойнственото съществуване – в реалното и мисловното, но се намира в най-ниската еволюционна степен по отношение на енергийния баланс. Във вселенски мащаб нашата определеност е възможна до постигане на неговото съвършенство. И тогава елементите на вселената ще станат свидетели на вселенско “чудо”.

Във вселената ще има краен продукт, резултат на съвършен енергиен баланс т.е. крайно реализиране на мисловното в реалното.

Възможността за акумулиране и използуване на акумулираната енергия на прехода ще бъдат в крайното си съвършено ниво.

3. Екологично мислене – еволюционна инерция – икономически изразител

Извървяването на този път е най-мъчителното нещо, с което се налага да се справи човека. Така би могъл да съхрани добрия стар свят и собственото си съществуване в него. Погрешно е да се счита, че екологическото мислене изразява отношението на човека към заобикалящото го. Околна среда – термина е изчерпан. Околна среда е и самият човек. Екологическото мислене е отношението към себе си /егоизма е примитивната му форма/ и структурира хоризонталната комуникация в обществото. Без нея вертикалната комуникация е застинал механичен образ на прогреса. Отношението на човека към себе си като околна среда се материализира в заобикалящия го свят.

Еволюционната инерция няма теглителна сила. Тя е движението във вакуум. Движението изобщо. Чистото движение! Но това е източник на енергия!? Извличане на енергия от вакуума?! Мисловен процес – реален продукт – взаимодействие – еволюционна инерция. Реален продукт и взаимодействие – фази на отдаването до равновестност на еволюционната инерция.

Пари-стока-пари*. Реално и обективно истински пари* се получават само когато еволюционната инерция бъде преодоляна с акумулирана енергия от прехода. Така възниква капиталът. Свойството му да се натрупва е неотделимо от акумулираната енергия на прехода. Върху този капитал не може да се упражнява собственост, той може само да се управлява. Собственост е възможна само върху инерционни натрупвания от чието движение и реализация не възниква и не се натрупва капитал.

Основното противоречие днес е между капитала и биопримитивизма.

Глобализацията на съвременния свят е опит да се преодолее именно това противоречие! С други думи основна функция на капитала е поддържане в равновесно състояние на биопримититивизма  като непрекъснато преодолява еволюционната инерция.

Пример: Храненето въобще и като повсеместен и непрекъснат процес   е

               равнозначно с еволюционната инерция.

               Подобряването на храната, хранещият се и условията на хранене е   

                     равновесното състояние на биопримитивизма.

      Извод: Акумулираната енергия на прехода създава чист капитал когато            

                   равновесното състояние на биопримитивизма е в резултат само на                                        

                   равновестност на еволюционната инерция.

                   Изразходването на този чист капитал осъществява прогреса.

4. Комплексът на екологичната нула

           Акумулираната енергия на прехода погасява изразходваната енергия и поддържа комплекса на екологичната нула в устойчиво състояние.

  1. Всичко е направено – резултата е нулев.
  2. Нищо не е направено – резултата е нулев.
  3. Всички го правиха – резултата е нулев.
  4. Никой не го е правил – резултата е нулев.

                 Може да се твърди , че комплексът на екологичната нула е динамична, постоянно променяща се константа в компонентната и част.

                 Пример: Обикновена стая, маса с покривка и неща по нея. Дръпваме покривката на една страна – около 10 см.

                 Резултатът е: Промяна в естетиката, хармонията, красотата, усещането, възприятието, чувството

                                        Промяна в пропорцията, динамиката, композицията, взаимодействието, перспективите

                                        Промяна в разпределението на светлината, отраженията, дисбаланс на формите, разстоянията , енергийните потенциали

                                        Променя се и времето

                                        Преструктурира се и пространството в крайните му форми/формите са краен израз на пространството/.

                 Следствие: Задейства се система за регистриране на промените и възстановяване на комплекса на екологичната нула

                 Правило: Ако възникналите потенциални разлики вътре в системата надвишават акумулираната от прехода енергия компенсирането е за сметка на еволюционен продукт т.е. невъзвратимо.

                  По тази причина отношението на човека към себе си като околна среда и материализирането на това отношение в заобикалящото ни не води до загуби в системата за възстановяване на комплекса на екологичната нула. Обратно – нарушаването на тази взаимовръзка е свързано със загуба именно на еволюционен продукт. 

                  Този пример е идентичен с движението на планетата земя около оста и  по орбитата и в слънчевата система, цялата система спрямо други системи, галактики, вселенски структури.

5. Биологично неравновесие

Биологичното неравновесие е основен консуматор на акумулирана от преходите енергия. Тази консумация предотвратява скокообразното развитие на отделни елементи, структури и индивиди и неутрализира до поносимост конфликтите като такива. Същевременно тя е и движещата им сила до нивото на градивност, каквато несъмнено съдържа всеки конфликт. При недостатъчност на акумулирана от преходите енергия , конфликтите придобиват опустошителен характер и затихват при възстановяване на условията за нормалното и акумулиране и разходване.

Биологичното неравновесие е тъждествено на биоразнообразието. Феноменално е , че биологичното неравновесие консумира, а биоразнообразието генерира енергия.

Постигане на биологично равновесие е възможно само при съхраняване на биоразнообразието.

6. Битието изпреварва съзнанието

Мощните манипулативни възможности и процеси в съвременния свят водят неотклонно до хаотично хоризонтално изразходване на енергетични потенциали и реализиране  принципа на ситото – много са желаещите да разклащат ситото, без да знаят какво има в него и се оказват редом с боклука. След което закономерно биват пресявани в това си качество. Участието в този процес създава илюзия за градивност, но реално се променя само диаметъра на отворите на ситото, през които за кратко се вижда “горния свят”. Образно казано битието засмуква вертикално съзнанието подобно на торнадо – пораженията често са съизмерими.

При този “световъртеж” битието получава обвивка, глазура от съзнание, която затруднява и пречи на по-нататъшното му развитие.

 Преразпределението на битието е в резултат на спекулативни натрупвания, изискващи адекватна собственост.

Човекът има един вечен стремеж – да материализира духовното, за да упражни собственост.

7. За истинността и човешкото общество

Истината е това, което става и ние вече можем да го консумираме.

Истината е непреодолима, защото е неосъзнато сътворяването и.

Истина е , че съм жив – следователно истина е всичко , което правя.

Истината е вечна , човешките общества идват и си отиват, доближават се и се отдалечават от нея.

Човешкото общество се нуждае от истината като измерител на неговото развитие.

Единственият комплексен критерий за истинност е времето. В този смисъл истината може да бъде ситуирана, а следователно и потърсена. И – забележете, както в миналото така и в бъдещето. Истината чрез времето има само координати – без значение са минало, сегашно, бъдеще.

Движението във времето е всъщност движение от и към истината.

8. За двойнствеността на човека

Тя се определя от наличието на гените – еволюционната страна и наличието на мозъка – неосъзнатата страна.

Гените осъществяват еволюцията на човешкия индивид. Постепенното овладяване и осъзнаване на дейността на мозъка до краен предел ще означава съвършенство на генната еволюция и появата на нов тип човек.

Всички сфери и дейности на човешката цивилизация са обусловени и произтичат от развитието на този процес.

Новият тип човек ще бъде освободен от свойствената му дотогава еволюционна обремененост – раждане, смърт, физическа същност и измерения.

Двойката гени – мозък ще извършва съвършен енергиен обмен, както помежду си, така и  като балансиран мобил между реалното и мисловното.

Това е и началото на свободните ни контакти с други цивилизации, завършили преди нас еволюционното си развитие.

Според Кремо – деволюция. Но само по отношение на мозъчната дейност.

Функцията на генната информация е предполагаема в мозъка. Мозъкът е единствената биологично определена субстанция, притежаваща и предизвикваща небиологични действия. Мозъкът е другото на Създателя, биологичната му променлива.

      9. Теория на прехода

Единство на енергийните форми на материята?

         Е = m.c2?/Айнщайн/

Формула на прехода? – Епр. = Еев. + Еак.  /1/, където

         Епр – енергия на прехода;

         Еев – енергия за осъществяване на еволюцията;

         Еак – акумулирана при преходите енергия.

В този смисъл  Е =  m.c2  = Eев.

         Епр. = функция от n.N , където

         –  n- брой на единиците и структурите  осъществяващи прехода  /  Риман, дзета-функция, Ойлер/

         –  N-  брой на преходите.

Или Епр = сума / n.c2/N – с включени маса и квадрата на скороста/Айнщайн/ на единиците и структурите.

        Еак = Епр. – Еев. = Епр. – m.c2   и тогава

        Еак  –  чист енергиен потенциал; част от

        Епр –  енергиен потенциал, сбор от конкретни форми на материята, или     

                   хармонична 0 на енергията извън познатата математика и физика

                   /без осезаемо за нас усещане/

       или

       Еак –  е онази част от Епр “транспортирана” без загуби;

а     Еев – изразходвана без загуби енергия;

следователно

       Е = m.c2  е изражение, стойност на енергията, материалния и израз.

Но  Еев = m.c2 + A  , където А са загуби на енергия при прехода.

       При А = 0,  Еев = m.c2  – край на еволюционен етап.

Боравенето на хората с нещата приключили определен еволюционен етап структурира обществото и създава илюзия за моментното им съвършено състояние /на нещата/.

/Съвършено е онова, което ние не познаваме/

Окачествяването на нещата означава навлизане в последващия етап  на тяхното развитие.

Отношенията/всеаспектни/ между хората са следствие от непознанието /биопримитивизъм?/

Ако има две страни /материя-дух, познато-непознато/, то човекът е холографския им образ и едновременно с това третото измерение на този образ.

Деструктурирането на еволюционно завършена същност е краен в енергийно отношение процес.

Във всяка еволюционна точка сборът от конкретни форми на енергията е равен на нула.

      10. Мисловното и реалното /история на историята/

Общото между двете категории произтича от това, че те са двете страни на един динамичен процес, породен от самите тях.

Мисловното е онова, което все още не е станало реално, но съществува.

Реалното е това, което вече съществува, без да подозира, че преди това е било мисловно.

Двете категории са взаимно проникнати една от друга, чрез посредника си – енергията на прехода, която всъщност не съществува отделно, а е израз на енергийните форми и потенциали структуриращи двете сфери.

Отмирането на всяко реално се възстановява в мисловното.

Така се ражда историята като обект на човешките занимания. Изчезналото реално става предполагаемо т.е. мисловно. Мисловният модел възстановява мястото му сред съществуващото реално.

Възвръщането на историческите факти и събития са неотменима част от човешката еволюция.

Така се осъществява цикъла; –  съществуващо реално – отмряло реално и възстановило се  в мисловното – улавяне на предполагаемото/мисловното/ реално от човека – възстановяване на мястото му сред съществуващото реално.

По този начин човешкият индивид открива пътя до своята същност, т.е. осъществява прехода между реалното и мисловното без загуби, но и без акумулиране на енергия от прехода.

Жаждата да усетим това не приближава извора, но намалява пустинята около нас.

11. За времето

 Времето е математически израз на смисъла на живота, който познаваме. То ще съществува до достигане на крайното познание. Тогава ще се използва друг измерител, непознат за сегашния ни смисъл.

Неоспоримо е изразходването на смисъла на времето така , както ние го възприемаме. То вече изкривява историческите факти и моменти и води до грешни интерпретации от съвременния човек. Интерполирането на историята е непродуктивно именно поради несъответстваща времева компонента. 

У човека е запазен усета за историческо сходство без това да влияе върху резултата.

12. Вие сте сега…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.