Кралица Корона и цар Страх – част 2

От Весо Портарски

„Весо, спомняш ли си апартамента ми в София?“, чух Иван да казва по телефона. Гласът му звучеше някак си тежко. Дишаше учестено. Сякаш някаква носталгия се прокрадваше в него.

„Как мога да го забравя, Ванка!“, опитах се да го ободря.

 „В него за пръв път в живота си танцувах блус с момиче. Беше на песента „Танцувам блус“ на Диана Експрес.  Бях толкова влюбен, че никога през живота си няма да забравя тази тръпка. А само колко други купони сме преживели заедно там!“

„Да Весо, без красивите момичета и музиката, апартаментът изглежда толкова празен. И без това е прекалено голям за сам мъж! “, въздъхна тъжно приятелят ми.

„Айде стегни се бе майка! Звучиш така сякаш се готвиш да риташ камбаната! И това чудо ще мине. Ще видиш, как няма мине много време и пак палав смях от любовни ласки ще озвучават твоята просторна бърлога. А апартаменчето ти си го бива и без това!“

„Казвам ти копеле, няма да го познаеш?! Превърнах банята в истинско СПА:  около ваната съм наредил малки червени чаени свещи с аромат на роза,  До тоалетната чиния ме гледа малка каменна статуя на Буда, как върша голямата работа. На стената съм сложил красива рисунка на един лотус“

„Брато, ти да не се готвиш за просветление?“,  изпързалях го аз.

„Минал само покрай просветление, ама нека да ти разкажа: малка ми кухня сега се превърнала в изискан ресторант, който би заслужил поне една звезда Мишлен. Салфетките са от тежък бял плат, сребърните прибори са с инициали, а огромните порцелановии чинии са задължителни за минималните порцийки!“

Ванката набираше скорост и аз с радост чувствах, как ентусиазмът не го беше напуснал. Когато ти убиват ентусиазма, ти е убиват живота, бях чул някой да казва и споделях мнението му.

„А само да можеш да видиш дневната?! Вместо удобните честърфийлдски кресла в нея сега има немска мултипреса със свободни тежести. За нея вкарах цели два бона.  Решил съм да ми викат Арнолд от Овча Купел.

„А какво става с любовта, Ванка?“, зададох му най-важния на света въпрос.

 „Ах, за каква любов говориш, братче, по време на тази холера?! Помниш ли огромния плазмен телевизор?  Той вече е в спалнята и е моята единствена любовница. Само немски порно филмчета си въртя. Научих го твоя език. Fantastisch- Geil-Super-Schneller! На мястото на телевизора в дневната има сега пътека за бягане с LCD екран, която показва разстояние, време, скорост, пулс и калории. На нея загрявам и се опитвам да изразходвам останалата ми  енергия.  А там където бяха лавиците с книги, сега съм окачил дървена шведска стена. Копеле, имам си сега цяла истинска фитнес зала! Като си дойдеш, ще тренираме! Ама в края на краищата , обаче си остава една панелка в покрайните на София и вътре вече не ме свърта!”

„Споко бе, бате! Ще мине и това чудо, както ти казах! Представи си да си затворен с жена и малко дете като мен в двустайно жилище и да трябва да излезеш на глава не само със себе си, а и с тях?!“, опитах се да го накарам да погледне на ситуацията от друга перспектива.

„Не размера ми е проблема, Весо! Жилището е идеално. Аз също обичам да съм сам. И това не чак толкова страшно. Шумовете наоколо ми разказват играта! Чувам  всичко, което става при съседите и това ме подлудява!“

„С други думи споделяш техните сексуални изживявания?“

„Братле, съседът отгоре извършва ремонтите, за които може би цял живот е мечтал. Часове наред слушам, как кърти и пробива стени и кара всичко да се тресе и при мен!“

„Не можеш ли да надуеш уредбата?“

„За известно време мога, ама това не облекчава ситуацията. Стените треперят. Моля се да е проверил внимателно и да не отнесе в устрема си някоя от носещите.“

„Значи при тебе има само секс на немски по телевизора по време на Короната?“

„ Така си мислиш! Съседът от другата страна изглежда, че е осъзнал , че този проклет вирус може да сложи край на живота му и така си го изкарва на жена си, сякаш всеки път ще му е за последно!“

„И ние така трябва да го правим, Ванка. Може би това да е урокът?“

„Веска, от 20 години живея тука и един път не съм ги чул. Идваха от време на време да се оплакват, като правих купони. А сега всеки Божи ден и не само един и два пъти жена му квичи, а той скимти сякаш за пръв път са ги отвързали от синджира и пуснали в гората!“

„Да не ти устройват някаква театрална пиеса? Сигурно искат да си го върнат, че толкова години не си им давал спокойствие с твоите партита и мацки.“

„Интересно наблюдение. Не бях се замислял за това.“

„Ванка, важно е да знаеш, че не си сам с тези проблеми. По цял свят хората, които са свикнали да се наслаждават на живота навън, се чувстват ограничени в своята свобода. Чу ли за испанците?“

„Не! Нищо вече не знам. Спрял съм да гледам новини! Това само ме депресира допълнително. Какво става по слънчевата Испания?“

„Не им разрешават даже и да спортуват навън. Могат да излизат само, ако имат куче!“

„Същата работа  като у нас е  и да знаеш някои правят от това добри кинти. Продажбите на домашни любимци нараснаха многократно“

 „Представи си Ванка? Ченгетата хванали един испанец, който бил вързал на каишка едно плюшено кученце и се разхождал, а пък друг негов сънародник сам се бил преоблякъл на куче и така развявал гащи по улиците.“

„Ха, ха! Поне показват чувство за хумор. Тука всички са се сгушили като мижитурки! Наведена главичка сабя не сече. Ама и испанският пазар е доста по-голям и по-интересен.  Айде да използваме ситуацията, да натоварим 10 помияра от някой дом за кучета, да идем в Мадрид  и да основем един Rent a Dog Service?!“

„Ха ха, Ванка, виждам предприемаческият ти дух не те напуснал. Батка, испанците не са от вчера. Идеята ти е отдавна е реализирана. Виж в интернет. Чарджват между 10 и 15 евра на час, ако искаш да възползваш от услугата за наемане на домашен любимец при своята разходка.“

„А как е хавата в Берлин? И там ли трябва да имаш пес? Те, немците по принцип си държат дистанция. Няколко сантиметра повече или по малко не оказват голямо значение и със сигурност не обръщат живота с главата надолу, както у нас!“

„Слава богу тука наистина няма забрана за излизане. Не се допускат обаче повече от двама души заедно!“

„Бъди благодарен, че можеш да излизаш, брато. У нас това удоволствие струва 2500 евра, ако те пипнат. Това е пенсията на баба ми за две десетилетия, ама как се оправяш със съседите? Не ти ли създават главоболия?“

„Не е толкова кофти, като при теб. Съседът ми на моя етаж порка много. Цял ден и преди  да настане това положение си киснеше пред телевизора и пиеше бирички. Преди няколко дни го засекох и знаеш ли какво ми каза?  Казва, че и без това обича да си е  вкъщи  и да си пие. Много от роднините му досега го били критикували за този начин на живот и са го упреквали, че е бил негодай, а след избухването на кризата всички са почнали да го хвалят, че по този начин спасявал животи и бил пример за другите!“

„Ха, ха, най-сетне човекът е получил уважението, което е заслужавал!“, чух гръмкия смях на Иван.

„Такъв човек би трябвало да стане популярен в Instagram със  #stayhome снимки, а не всички известни и искащи да станат известни медузи и силиконки, които само ми ходят по нервите. Спомняш ли си шоуто на Слави?

„Как да не го помня? Още ли продължава този ексцентричен  кубелия да бърбори всяка вечер? Как само не му писна и на него и на тези, които го гледат“

„Този ексцентричен кубелия, както го нарече, е решил да става министър председател, а друго надъхано кубе е поело юздите и води шоуто сега. Представи си грък, социализиран в Овчата?!“

„Ей, тази глобализация не спира да ме изненадва. Щом и византийците започнаха да се подвизават в Овча Купел. Може да са надушили минералните извори или да са закупили от живеещите преди години виeтнамци апартаментите им на безценица.“

 „Да бе надушили, добре го прави момчето. Душата си дава! Миналата седмица правеше интервю с Григор Димитров. Даваха тенесиста на живо от едно ранчо в Калифорния, където изкарва карантината си.“

„И какво каза този хубавец? “

„ Апелира към българския народ да се държи, пускаше патриотични лафове от репертоара на  Левски, че сме силна нация и че когато побеждавал той, целият народ побеждавал с него.“

„Може така да мисли човека?“

„Чакай да чуеш до края! Гъркът го пита, какво първо ще направи, като свърши  карантината и той каза, че би веднага взел самолета, за да бъде заедно със семейството си. Значи за България ще си летите, пита го човекът, а той отговаря. За България или Монако. Важно е да съм в Европа заедно с любимите ми хора. “

„Звучи честно или?!“

„После го помоли да ни разведе с камерата на компютъра си из къщата, за да добие зрителя у нас представа как си кара карантината. Първо, видяхме скъпа спортна кола, която приятели му били оставили да се разведрява. После имаше един корт за игра на тенис и едно баскетболно игрище да си тренира. От страни разни скулптури на пластмасови слонове в естествения им ръст. 100%, ако беше минал зад къщата, щяхме да видим , че има и басейнче, до което да лежи едрогърдеста блондинка. Каза, че бил сам с треньора си, ама със сигурност е имал предвид фитнес инструкторката си, която изглежда като Памела Андерсен в най-хубавите си години.“

„Долавям ли известна завист, батка ? Мислех си, че тази емоция ти е чужда.“

„Знаеш ли, какво ме подразни? Това ни го разказва на нас, сгушилите се пред телевизорите в техните тесни панелки българи, които са заредили мазетата с Русенско варено, кисело зеле и домашна ракия и на туй отгоре ни призовава да се държим заедно и вика, че сме били много велика нация! Това ако не е наглост, бате, обясни ми кое е?!“

„Ванка, какъв е извода от цялата история?“

„Представа си нямам. Кажи ти като голям дървен философ! Сигурно, че кинтите правят човек щастлив или?“

„Кинтите не правят човек щастлив, майсторе, ама ако имаш достатъчно, можеш да си седиш до басейна с напитка. Да изчакаш спокойно да свърши тази  криза и после  без да му мислиш да си вземеш билет за първа класа и се запътиш към китното кралство Монако. А там с отворени обятия те чакат вашите да отпразнувате  в някой от ресторантите на Лазурния бряг, като похапнете стриди и се чукнете със скъпо шампанско.“

„Ха, ха – твоето обяснение ми напомни за една мисъл на бразилците.“

„Какво казват тези ценители на живота?“

 „Казват, че парите не правят човек щастлив, но му позволяват да си изкара депресията в Париж. Веска, чуваш ли къртенето на стените пак започва. Ще му го начукам на тази глиста! Затварям, че съм му подготвил днеска малко Death Metal. Ей сега ще му разкажа играта на тоя нещастник!“

„Дръж фронта, Ванка!“

„И ти, Веси!“

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.