Копривщица: Да преживееш историята на хляба

Бистра Кирилова, Клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“

„Каним ви, да ни посетите „Музей на хляба и традиционните храни“ в Копривщица. Имаме голяма градина с малко езерце и едно възпитано прасе.  Ще  месим Римски хляб, ще мелим брашно на каменни мелници, ще садим боб и ще се забавляваме. В голямата ни зала ще можете да се потопите в традицията, при спазване на всички мерки за безопасност“. Това може да се прочете в туристически сайтове, които рекламират Хлебната къща в Копривщица.

На място се убеждаваме, че всичко написано е истина, с изключение на това, че рекламата не казва колко забавна може да е историята на хляба. Защото Националният тръст за съхранение на  културното историческо наследство България” – фондацията, която стои зад проекта, е направила цял спектакъл, в който правенето на хляб е преживяване, съпроводено  с образователна беседа за деца и възрастни.

Като се замисли човек, наистина Копривщица е най-подходящото място да се говори за хляба. Защото именно в този град се храни тялото и душата българска. Тук е пукнала първата пушка на Априлското въстание, тук е Каравеловата къща, в която се съхранява печатната машина, на която са отпечатвани през Възраждането  революционните вестници на Ботев и Кравелов, както и Търовската конституция след Освобождението. Тук е домът на Бенковски и кащата на поета Димчо Дебелянов. Логично е в този град да се говори за историята на  хляба.

Как се прави хляб?

“Идеята на Музея на хляба е да събираме хората и те да съпреживяват правенето на храна”, каза пред ученици от 125 СУ „Боян Пенев“  Ангел Ангелов, председател на фондацията. От 2016 г. досега в тази къща не просто правят хляб, а разказват истории – за това как е бил открит, как през вековете е бил усъвършенстван методът на смилане на зърното. На посетителите се раздават престилки и хлебарски шапки, защото те  не са само наблюдатели, а  активни участници в процеса на смилане на зърното и месене на хляб. Целият спектакъл е придружен с музика  – първо, от част от песента на Queen  „We will rock you“, до хоро в неравноделни тактове, което се играе накрая, когато хлябът се пече.

Подобно смесване на жанрове, колкто и неправдоподобно да звучи, не носи усещане за кич.  Енергията на музиката на Куийн  насърчава посетителите да се „обрашнят“, както са правили техните баби, да месят енергично  „помпейски“ хляб, който според  Анегелов е отрит от археолози в съхранени пещи в емблематичния град Помпей, който е бил унищожен от вулкан през 79 т. сл. Христа, и да се настроят за процеса на „съзиданието“ на хляба. А неравноделните тактове на българската народна музика, които носят тракийска магия, ознаменуват края на този процес.

Такъв изкусен помпейски хляб месихме близо 100 ученици на изнесеното ни обучение в Копривщица.  И играхме хора накрая, докато чакахме нашият хляб да се изпече.

Картини от тесто

Всеки участник в „хлебния спектакъл“ прояви креативност и създаде своя картина от тесто, докато брашно летеше навсякъде, а смехът ехтеше в помещението. Накрая всички изиграхме танца на „лудия хлебар“, с който да почистим брашното. „Това е ритуал“, обясни Ангелов. И добави, че сувенирният хляб не се яде, защото е картина. В това се убедиха някои от нас, които го опитаха и се отказаха да продължат нататък, защото е твърде солен.

Естествен завършек на нашето посещение в Копривщица беше посещението на къща музей на Димчо Дебелянов, където възпитаници на 125 СУ ,,Боян Пенев’’ рецитираха  стихотворението ,,Да се завърнеш в бащината къща’’ и „Помниш ли, помниш ли тихия двор..“. Незабравими  останаха  тези момчета и момичета, които в судения ноемврийски ден облякоха кенарени ризи с шевици и рецитираха  наизуст „„Помниш ли, помниш ли тихия двор..“ в дома на Дебелянов. А неговата къща ни впечатли с ниската си врата. Предварително знаехме, че тя е такава, защото в българския възрожденски дом трябва да се наведеш, за да се поклониш на дома на стопаните.   Точно, както се покланяш на хляба.